Моята историйка е малко по шантава от нормалните: той ме обича - аз го обичам ... и тн или той ми разби сърцето не мога без него . Не моята история е за моето разбито сърце и приятелството което днес липсва след разделите. И така започвам ...
Беше преди месец и малко повече може би .Един ден докато си разглеждах снимките в един сайт за запознанства видях едно много хубаво момче . Писах му коментар и затворих страницата .След като проверих по-късно видях , че ми е писал и така.Той беше онлайн, започнахме да си пишем мили неща след по-малко от час се прехвърлихме и в скайп и така той ми обеща да не позволява да ме наранят и да съм нещастна,но един факт беше на 100 км от моя град .Там учи,но е от моя град. Минаваха дни пишехме си, аз се влюбвах и както винаги продължава приказката .Обаче той ми обеща да си дойде... и познайте какво.. дойде! Аз очаквах седмица по-късно , но той ми каза че ще дойде по рано .Обадих му се на другия ден когато ми каза:"Ами аз съм в града". Откачих от радост , започнах да подскачам и да се радвам като малко дете . Еуфорията беше голяма .На другият ден се видяхме, нямаше здравей .. А целувка след това 1 час обикаляне преди филма .Помня всички погледи, които хората ни хвърляха.. щастието си показа лицето. Филм , разходка , много целувки и много преградки просто си беше внушително колко силно беше всичко .Само че накрая аз бях колкото щастлива и влюбена , толкова притеснена , но и тъжна . Знаех ,че на другия ден заминава за 2 дни, а ми обеща да се върне скоро след това не го видях... затваряше ми телефона .. не ми отговаряше болеше ме... плачех и се чувствах виновна... Когато се прибра в градът, където учи му писах в скайп .... беше леко студен.. а толкова обещания отидоха подяволите . Твърдеше , че му е били приятно , но незнам дали да вярвам.Май няма смисъл, дори сега рядко си пишем.. Обаче знаете ли обичам целувките му и топлината му и харесвах завистта на хората в очите им когато ни гледаха . Зная ,че незная дали ще има втори път да го видя макар че до месец някаде ще дойде пак . Ако господ е решил , ще го видя .
Защото понякога е по-хубаво да знаеш ,че си имал нещо и си го изгубил отколкото никога да не си го имал... или може би .. спомените остават , но ако ни е писано ще се видим, а ако не както казах поне остават спомените... нали така ?!
Сега когато видях как разбива светът ми не бях много щастлива... мислих , че може да има приятелство между нас.. но май няма не зная.... Искам си го за мен , но ако само това съм можела да имам е щастлива съм , защото си беше хубаво , но не мисля да спра да мечтая нали е безплатно ?! А той ?! Toй е момчето за което ще се опитам да се боря , но ако няма смисъл няма да плача , защото няма смисъл
П.С : Не плачете , не се тръшкайте за хора, които не ви оценяват... Не плачете и за това което не сте можели да имате , защото понякога така е по-добре.
Автор: Александър Ненов
Беше преди месец и малко повече може би .Един ден докато си разглеждах снимките в един сайт за запознанства видях едно много хубаво момче . Писах му коментар и затворих страницата .След като проверих по-късно видях , че ми е писал и така.Той беше онлайн, започнахме да си пишем мили неща след по-малко от час се прехвърлихме и в скайп и така той ми обеща да не позволява да ме наранят и да съм нещастна,но един факт беше на 100 км от моя град .Там учи,но е от моя град. Минаваха дни пишехме си, аз се влюбвах и както винаги продължава приказката .Обаче той ми обеща да си дойде... и познайте какво.. дойде! Аз очаквах седмица по-късно , но той ми каза че ще дойде по рано .Обадих му се на другия ден когато ми каза:"Ами аз съм в града". Откачих от радост , започнах да подскачам и да се радвам като малко дете . Еуфорията беше голяма .На другият ден се видяхме, нямаше здравей .. А целувка след това 1 час обикаляне преди филма .Помня всички погледи, които хората ни хвърляха.. щастието си показа лицето. Филм , разходка , много целувки и много преградки просто си беше внушително колко силно беше всичко .Само че накрая аз бях колкото щастлива и влюбена , толкова притеснена , но и тъжна . Знаех ,че на другия ден заминава за 2 дни, а ми обеща да се върне скоро след това не го видях... затваряше ми телефона .. не ми отговаряше болеше ме... плачех и се чувствах виновна... Когато се прибра в градът, където учи му писах в скайп .... беше леко студен.. а толкова обещания отидоха подяволите . Твърдеше , че му е били приятно , но незнам дали да вярвам.Май няма смисъл, дори сега рядко си пишем.. Обаче знаете ли обичам целувките му и топлината му и харесвах завистта на хората в очите им когато ни гледаха . Зная ,че незная дали ще има втори път да го видя макар че до месец някаде ще дойде пак . Ако господ е решил , ще го видя .
Защото понякога е по-хубаво да знаеш ,че си имал нещо и си го изгубил отколкото никога да не си го имал... или може би .. спомените остават , но ако ни е писано ще се видим, а ако не както казах поне остават спомените... нали така ?!
Сега когато видях как разбива светът ми не бях много щастлива... мислих , че може да има приятелство между нас.. но май няма не зная.... Искам си го за мен , но ако само това съм можела да имам е щастлива съм , защото си беше хубаво , но не мисля да спра да мечтая нали е безплатно ?! А той ?! Toй е момчето за което ще се опитам да се боря , но ако няма смисъл няма да плача , защото няма смисъл
П.С : Не плачете , не се тръшкайте за хора, които не ви оценяват... Не плачете и за това което не сте можели да имате , защото понякога така е по-добре.