Дори не знам защо пиша тук. Просто искам да си кажа това, което ме мъчи. С приятеля ми съм от 1 година и 3 месеца. Той е на 20, аз на 17. Понеже връзката ни не се градеше единствено на любов, но и на приятелство, си мислех, че това я прави по-трудно разрушима... Историята ни е много дълга. Прилича на латино сериал. Ще разкажа възможно най-кратко...
Много сме се борили за любовта си и когато най-накрая бяхме заедно и двамата бяхме толкова щастливи... Това за него беше първата сериозна връзка, за първи път се влюбва дотолкова. Всичко беше като приказка. Но това не изтрая дълго. Както се казва, много хубаво не е на хубаво.
Месец и малко след като тръгнахме и всичко беше безоблачно започнаха проблемите. Беше се целувал с бившата си приятелка. По неговите думи са били само две целувки с език. Това се е случило, когато е бил в нетрезво състояние. Чувствах се предадена и наранена. Още повече, че трети човек ми намекна, че нещо се е случило, но не ми каза точно какво. Едва месец след това, при разговор с моя любим, намеквайки, че се съмнявам в него и не знам дали не ме лъже за нещо, той си призна всичко. Болеше. Плачеше и ме молеше за прошка. Не знаех какво да правя. В крайна сметка му простих, но доверието ми в него се загуби. Все пак точно седмица преди да направи това с бившата си ме уверяваше, че не би направил такова нещо. Толкова пъти сме плакали и двамата за тази случка... личеше си, че наистина съжалява. Знаех, че ме обича и аз го обичах. Все пак силните ни чувства се бяха родили дълго преди да се съберем.
Мина време. Два пъти в мое присъствие съм го хващала да флиртува с други момичета. И в двата случая беше пиян. Той отричаше да има такова нещо, но аз вярвах на очите си. Карали сме се за това и след това пак преглътвах и продължихме да сме заедно.
След всичко това нещата се изгладиха. Отново изглеждаше, че всичко си е на мястото. Толкова много хубави моменти заедно. Естествено и караници от време на време за разни неща, но във всяка връзка има и такива спречквания. Няма начин.
Докато наскоро пак изникна проблим. С най-добрия му приятел, който е супер печен тип и с когото често излизахме и тримата, бяхме пили в повечко. Той почна да ме натиска, но въпреки че бях пияна му казах да се замисли какво прави, че ще изгуби приятеля си от детство, а аз ще загубя човека, когото обичам и с когото искам да бъда. Опита се да ме целуне, но аз се дърпах. В крайна сметка нищо не направихме. Споделих случилото се на приятеля си още следващия ден, просто не исках да има лъжи и скрити неща между нас. Но той вече знаеше от друг човек. Тъй като ми е казвал, че няма да ми прости изневяра, въпреки, че не му бях изневерила, той не искаше да ми прости. Изплаках си очите, молех го, казах, че ще се променя заради него... Прегърнах го и казах, че няма да го пусна да си отиде. Останахме заедно.
И ето ново 6. Отидох на село сутринта и трябваше да се върна привечер. Разбрахме се, че ще се видим. Когато се върнах най-добрата ми приятелка ми сподели, че той отишъл до тях и се е опитал да я натиска, да я обарва. Естествено пак е бил пиян. Докато ми обясняваше случилото се, сълзи се стичаха от очите ми и цялата треперех. Вечерта като го видях вонеше на бъчва и изобщо не знеше за какво става въпрос... Не доумявше с какво ме е засегнал толкова. Беше много неадекватен. Казах му да ме остави на мира и отидох с моята приятелка настрани. Когато се върнахме го видях да си говори с две момичета. Той ни видя и дойде при мен. Опитваше се да ме прегръща и ми казваше колко много ме обича и колко обича да го гушкам. Аз се дърпах. Казах му да си се връща при онези двете, защото вече е свободен...
На следващия ден явно осъзнаваше какво е направил. Беше супер сдухан, не говореше... Просто бях решила, че това ще е края, защото ми беше омръзнало да ме боли. Казвала съм му много пъти, че тия пиянски истории и този алкохол до нищо хубаво няма да доведат, а той се засягаше и не ме чуваше. Обичам го много и знам, че и той ме обича, но постъпките му толкова ме нараняват...
Мина още един ден. Обади ми се. Каза, че иска да ме види. Отидох до тях. Лежеше на легло, болен с темпераура. Каза ми, че го е срам от себе си, че не ме заслужава. Сподели, че не знае защо го е направил. Каза, че дори няма очи да ми иска прошка... И тогава от него разбарах, че същата тази вечер, когато е станало това с най-добрата ми приятелка, той се е натискал и с едното от двете момичета, при които беше отишъл после. Бил толкова пиян, че дори оная му работа не била станала. Бях повече от съкрушена. И двамата плакахме много. Това трябваше да бъде раздялата. Но не, аз пак простих... въпреки, че боли, безобразно много боли... Ала знам, че без него ще боли още повече. Исках само да ми обещае, че ще се промени и че ще пие с мярка. Обеща ми. Казах му, че това наистина е последния път, в който му прощавам. И въпреки всичко се чудя дали постъпих правилно? Дали трябваше за пореден път да му давам шанс, при положение, че и малкото ми доверие в него се изпари? Не бих издържала да ме нарани отново... Правилно ли постъпих, по дяволите?!
Коментирайте тук!
Автор: Александър Ненов
Много сме се борили за любовта си и когато най-накрая бяхме заедно и двамата бяхме толкова щастливи... Това за него беше първата сериозна връзка, за първи път се влюбва дотолкова. Всичко беше като приказка. Но това не изтрая дълго. Както се казва, много хубаво не е на хубаво.
Месец и малко след като тръгнахме и всичко беше безоблачно започнаха проблемите. Беше се целувал с бившата си приятелка. По неговите думи са били само две целувки с език. Това се е случило, когато е бил в нетрезво състояние. Чувствах се предадена и наранена. Още повече, че трети човек ми намекна, че нещо се е случило, но не ми каза точно какво. Едва месец след това, при разговор с моя любим, намеквайки, че се съмнявам в него и не знам дали не ме лъже за нещо, той си призна всичко. Болеше. Плачеше и ме молеше за прошка. Не знаех какво да правя. В крайна сметка му простих, но доверието ми в него се загуби. Все пак точно седмица преди да направи това с бившата си ме уверяваше, че не би направил такова нещо. Толкова пъти сме плакали и двамата за тази случка... личеше си, че наистина съжалява. Знаех, че ме обича и аз го обичах. Все пак силните ни чувства се бяха родили дълго преди да се съберем.
Мина време. Два пъти в мое присъствие съм го хващала да флиртува с други момичета. И в двата случая беше пиян. Той отричаше да има такова нещо, но аз вярвах на очите си. Карали сме се за това и след това пак преглътвах и продължихме да сме заедно.
След всичко това нещата се изгладиха. Отново изглеждаше, че всичко си е на мястото. Толкова много хубави моменти заедно. Естествено и караници от време на време за разни неща, но във всяка връзка има и такива спречквания. Няма начин.
Докато наскоро пак изникна проблим. С най-добрия му приятел, който е супер печен тип и с когото често излизахме и тримата, бяхме пили в повечко. Той почна да ме натиска, но въпреки че бях пияна му казах да се замисли какво прави, че ще изгуби приятеля си от детство, а аз ще загубя човека, когото обичам и с когото искам да бъда. Опита се да ме целуне, но аз се дърпах. В крайна сметка нищо не направихме. Споделих случилото се на приятеля си още следващия ден, просто не исках да има лъжи и скрити неща между нас. Но той вече знаеше от друг човек. Тъй като ми е казвал, че няма да ми прости изневяра, въпреки, че не му бях изневерила, той не искаше да ми прости. Изплаках си очите, молех го, казах, че ще се променя заради него... Прегърнах го и казах, че няма да го пусна да си отиде. Останахме заедно.
И ето ново 6. Отидох на село сутринта и трябваше да се върна привечер. Разбрахме се, че ще се видим. Когато се върнах най-добрата ми приятелка ми сподели, че той отишъл до тях и се е опитал да я натиска, да я обарва. Естествено пак е бил пиян. Докато ми обясняваше случилото се, сълзи се стичаха от очите ми и цялата треперех. Вечерта като го видях вонеше на бъчва и изобщо не знеше за какво става въпрос... Не доумявше с какво ме е засегнал толкова. Беше много неадекватен. Казах му да ме остави на мира и отидох с моята приятелка настрани. Когато се върнахме го видях да си говори с две момичета. Той ни видя и дойде при мен. Опитваше се да ме прегръща и ми казваше колко много ме обича и колко обича да го гушкам. Аз се дърпах. Казах му да си се връща при онези двете, защото вече е свободен...
На следващия ден явно осъзнаваше какво е направил. Беше супер сдухан, не говореше... Просто бях решила, че това ще е края, защото ми беше омръзнало да ме боли. Казвала съм му много пъти, че тия пиянски истории и този алкохол до нищо хубаво няма да доведат, а той се засягаше и не ме чуваше. Обичам го много и знам, че и той ме обича, но постъпките му толкова ме нараняват...
Мина още един ден. Обади ми се. Каза, че иска да ме види. Отидох до тях. Лежеше на легло, болен с темпераура. Каза ми, че го е срам от себе си, че не ме заслужава. Сподели, че не знае защо го е направил. Каза, че дори няма очи да ми иска прошка... И тогава от него разбарах, че същата тази вечер, когато е станало това с най-добрата ми приятелка, той се е натискал и с едното от двете момичета, при които беше отишъл после. Бил толкова пиян, че дори оная му работа не била станала. Бях повече от съкрушена. И двамата плакахме много. Това трябваше да бъде раздялата. Но не, аз пак простих... въпреки, че боли, безобразно много боли... Ала знам, че без него ще боли още повече. Исках само да ми обещае, че ще се промени и че ще пие с мярка. Обеща ми. Казах му, че това наистина е последния път, в който му прощавам. И въпреки всичко се чудя дали постъпих правилно? Дали трябваше за пореден път да му давам шанс, при положение, че и малкото ми доверие в него се изпари? Не бих издържала да ме нарани отново... Правилно ли постъпих, по дяволите?!
Коментирайте тук!