Аз искам да споделя за невероятната любов, на която се радвам в момента. Този "момент" продължава вече една година,а може и много повече. Винаги съм търсила човек , на който не му пука какво обличам или как си правя косата,който ме обича, к
2007-04-23 00:00:00
Аз искам да споделя за невероятната любов, на която се радвам в момента. Този "момент" продължава вече една година,а може и много повече. Винаги съм търсила човек , на който не му пука какво обличам или как си правя косата,който ме обича, когато се усмихвам. Момче, с което мога да се смея и да правя всичко. Някой, който го боли, когато мен ме боли и единственото нещо, което не иска да вижда е аз да плача... някой,който ме смята за всичко останало,но не и за перфектна и ме обича точно такава... Е намерих го. Той е всичко за мен! Понякога си мислиш,че никога няма да намериш подходящия, а може би вече си го намерил. Познавам се с моето съкровище още от детската градина!Не,че си го спомням много... :) След това бяхме в съседни класове 7 години и тои беше за мен просто момче от "Б" клас.Последната година се случи така, че се разделих с едни от най-добрите си приятелки и останах сама. Тогава се появи Той! Не знам как изобщо започна, но си пишехме по skype постоянно. Започнах да му се доверявам малко по малко и накрая осъзнах, че нямам по-близък от него. Имаше моменти, в които единственото нещо, което исках е да се прибера и да му споделя какво съм преживяла, плакала съм с него и съм се смяла. Той ми даваше огромна подкрепа, въпреки че бяхме "просто приятели". Всичко се случваше по време на подготовката за изпитите след 7 клас. Помня как ми пожела успех,как ми се обади и ми каза резулатите първи,как сме приети заедно в едно и също училище... Тогава настъпи най-хубавият момет! Малко объркана дали ходим или не, той ми разясни всичко. Предложи ми на 30 юни и тогава започна приказката, всеки ден бяхме заедно навсякъде. Разбра се, че няма да сме заедно, ще учим в различни градове. Плакала съм много, но всичко преодоляхме заедно. Мина и първата година (най-гадната) в новите училища, не е имало и ден в който да не сме се чули, да си споделим колко ни е трудно с този немски, първите двойки, новите приятели. Спомням си как той ми се обади в 3 през ноща и ми каза "Мило,обичам те! Хайде отивай да спиш, ще утре рано ще ставаш!" иии да, сега отново сме заедно и както ми каза той днес"... дойдоха по-добри времена :) "Знам,че можем да преодолеем всичко заедно! С него се чувствам закриляна, допълнена и обичана! Намерих човека, който ме познава по-добре от самата мен и не съм била по-щастлива! Обичам го сега и завинаги!Автор: Александър Ненов