Австралия

И ето мина време и продължавам да страдам заради моята нерешителност. Бях решила да отида и да говоря с него за това което става в мен, за чувствата ми… Но като разбрах за другата се отказах и тогава се замислих, добре де на истина ли имам

И ето мина време и продължавам да страдам заради моята нерешителност. Бях решила да отида и да говоря с него за това което става в мен, за чувствата ми…

Но като разбрах за другата се отказах и тогава се замислих, добре де на истина ли имам чувства към него или просто твърде много свикнах с него?!  Дам, може би свикнах с него, свикнах с мисълта, че един път ми е казал нещо, което да ме прати в облаците, и край той е мой. Отворих си очите и за това колко възможности съм изтървала докато съм тичала след невъзможната и така „тайна любов”.

Прогледнах и за това, че имам макар още малки но силни чувства към един негов колега. Пф чак чувства… Вчера разбрах, че е напуснал (моята тайна любов), не знам до колко е вярно, защото човека от който го разбрах не ме харесва много и все искаше да ни раздели. В първия момент се зарадвах, но поле като осъзнах какво чух ми стана гадно. Една така силна любов, поне от моя страна, не заслужаваше така да си отиде. Утешавах се с мисълта за колегата му, но сълзите бликат ли, бликат. И все пак се надявам да не е истина това, че е напуснал. Поне сега през ваканцията (мизерната ваканция от 1 месец) ще се изясня със себе си, какво точно искам от любовта, живота  и така…

Пак ли сълзи, пак ли вие сълзи, оставете ме сама за минута поне. Толкова дни, вече толкова дни давя своите мечти във вашето тъжно море. Не исках това-него аз да нараня, но сега вече той е далече от мен.Знам, че сгреших-няма аз да си простя. Без любов, без любов тъжна нощ е за мен.Плачи сърце, сълзите свои ще продам.Ще платя на нощта той да се върне назад. И теб, сърце на него втори път ще дам. Само той, само той за мен е целия свят.Плаче нощта, плаче с моите очи. А по радиото пак "нашта" песен звучи. Страшно боли да я слушам сама, стари мигове любов да изпълват дома.Не исках това-него аз да нараня, но сега вече той е далече от мен. Знам, че сгреших-няма аз да си простя. Без любов, без любов тъжна нощ е за мен. Автор: Александър Ненов