Абхазия - характеристика

Доста често сред тийнейджърите се случва да си намерят половинка, с която да споделят. Постепенно привързаността и симпатиите нарастват, както и чувствата. Но идва момент, когато единият от двамата слага край на хубавата приказка и тогава започват...

Доста често сред тийнейджърите се случва да си намерят половинка, с която да споделят. Постепенно привързаността и симпатиите нарастват, както и чувствата. Но идва момент, когато единият от двамата слага край на хубавата приказка и тогава започват... проблемите.

Искам да ви споделя моята история, за да видите какво точно имам предивд. Беше преди близо година, когато започнах да излизам с него. Отначало беше прекрасно. Бяхме поредната влюбена двойка. Държахме се за ръце, прегръщахме се, целувахме се. Беше като в приказка. Постепенно стигнахме до това, как той ми казваше колко много ме обича и аз отвръщах със същото, защото просто го усещах. Бях сигурна, че съм намерила човека за себе си,който ме пращаше в облаците. Помня как ми казваше, че никога няма да ме остави,че когато е до мен просто се чувства обичан! Да...беше така...

Но един ден най-неочаквано той скъса с мен. Питах го защо,а той овърташе и мълчеше.Почувствах се донякъде предадена,донякъде наранена...чувствах се замаяна от цялата ситуация,защото не вярвах,че той би ме изоставил ей така. Но реших,че щом е казал край,така да бъде!Спрях да контактувам с него... в продължение на 2-3 седмици, когато той започна да ме търси отново.Аз го обичах прекалено много и това беше като лъч в тъмнината.Отново започнахме да се виждаме, но не беше както преди.Сякаш беше променен,сякаш не беше моето момче, което ми казваше колко много ме обича и как никога няма да ме изостави!Отново казваше,че ме обича, но от тези думи ме болеше,защото усещах беразличието му.И все пак чувствата ми не ми позволяваха да спра всичко.Виждахме се,после се карахме за месец-два.

И тъкмо да започна да го забравям...той се появяваше,за да ме нарани. Първоначално беше безразличието,после започнаха и обидите.Усещах как пропадам с всеки ден,но бях в някакъв кръг,от който нямаше излизане.

Приятелите ми ми казваха да го оставя веднъж завинаги,но аз имах една малка надежда, която ми казваше:Хей,този път може да е различно и да бъде както преди.

Но не,ставаше все по-зле и по-зле.Стигнахме до етап,в който аз не исках да го виждам,да го чувам,защото съвземаното след поредния му удар щеше да бъде много трудно.

Промених се.Страхувах се,че отново ще ме нарани...
Минаха месец-два.Не го бях виждала от доста време.Излизах с приятели,забавлявахме се, като просто се опитвах да не мисля за него.И точно тогава той се появи.Започнаха едни гадни думи,обиди...Дълго плаках след това и осъзнах нещо.Че може би щеше да е много по-лесно,ако той ме уважаше дори малко,за да знам,че онова красиво някога е съществувало.

Всичките неща,които преживях с него,докато ходехме бяха прекрасни моменти,но след това бяха замъглени от обидите.А трабваше ли да става така?

Затова искам да дам съвет на всички момичета и момчета,че дори след като приключите една връзка,уважението между вас и човека,с който сте били трябва да го има! Защото не можете да си представите колко много може да нарани една дума даден човек.

При положение,че някога сте казвали на някого,че го обичате,не можете просто така след това да забравяте тези думи!Уважавайте се,защото това помага много!Не бъдете егоисти, а помогнете на другия да ви забрави,но не със пренебрежение,защото от него боли!

Надявам се да послушате съвета ми,защото аз го преживях и все още го преживявам.
Надявам се след време този кръг да изчезне и да мога да живея пълноценно както преди.
И също така се надявам сред хората,които ще прочетат статията ми,да бъде и онова момче, заради което я написах. Автор: Александър Ненов