Има ги в   приказките и легендите. Естествено, малцина  вярват във въздушните им пътешествия, където всичко е според желанието: излитането, пътуването, кацането. Но един научен тактат - "Самарангана Сутрадхаран" - приближи съвремеността до индийската приказа древност. В двеста и трийсет глави той разказва за "виманите", които преодолявали хиляди километри в полет. На борда им имало дори указания за техническа безопасност. Подробностите, описани в текст от IV в.пр. н. е., открит в индийски храм, наистина смайват, защото включват всичко: от начина на пилотиране до сведения за защита от урагани,  мълнии, дори от птичи ята. Двигателят използвал слънчева, но можел да се включва и на "свободна енергия". Осем от главите на този трактат за онагледени с диаграми.

Летателните апарати често били наричани "въздушни колесници". Изглеждали "черни като нощта", но осеяни с жълтеникави светлини. Всеки  от тях имал име, взето от животинския свят - например,"слоонът-виман"  имал много мотори и можел да пренесе голяма група хора. За  разлика от "ибиса", който бил със значително по-малък капацитет. Някои от въздушните колесници използвали жълтовато-бяла течност, която много приличала по описание на бензин или  керосин. Изследователи допускат, че някои  от "виманите" са имали двигатели с вътрешно горене или реактивни източници за движение, придружени с генератори за антигравитация. По описание един приличали на днешните самолети, други на дисковидни НЛО /според представата, която се е създала за тях/.

Древните индийци вярвали, че  съществуват  "други светове и пространства", населени със съвършени същества. Затова не е странно, че описаните летатели апарати са "за странстване в пределите на суря мандала". На санскритски и съвременен хинди "суря" означава "слънце",  а "мандала" - "сфера, област".  Може би това са указания за полети в Слънчевата система или  междузвездни дестинации.

Преди няколко години в Тибет също бяха открити подобни указания по древно въздухоплаване. Резултатите от подробното им проучване  бяха сензационни : те съдържали инструкции за построяване на космически кораби, които се придвижвали по антигравитационна схема. На борда  им се побирали цял отряд желаещи да пътуват към някоя от планетите на Слънчевата система.

Всички древни ръкописи изглеждат като приказка, защото включват описания,  които  трудно можем да си представим. Като онзи специален прибор, който можел да открие местонахождението на предмети, намиращи се под земята. Някои изследователи смятат, че така "виманите" са осъществявали връзка с командни пунктове, скрити под повърхността, което давало възможност  да се наблюдават тайните противникови оръжия, включително балистични ракети. На борда имало и прибори, подобни на радари и фотоапарати, които използвали енергията на Слънцето, както и седем огледала с огромни лещи, едно от които било предназначено да защитава очите на пилотите от "дяволските лъчи" на противника. В сраженията били използвани специални  рефлектори, чиито концентрирани лъчи буквално изпепелявали този, към когото са насочени.

Най-ужасното оръжие било снаряд, събрал в себе си "цялата сила на Земята". Наричали го "жизнения удар на мълнията" или "гигантския пратеник на смъртта".

Ако се вярва на древните индийски текстове, може да се предположи, че са съществували и по-силни от "виманите" летателни апарати, наречени "вайликси". Те имали

дисковидна форма и можели да маневрират не само в Космоса, но и под водата.

Човечеството вече се приближи към най-опасната част от съществуването си, прибавяйки към старите   познати оръжия и нови - психотронни, лазерни, биологични, свръхвисокочестотни. Дали се връщаме към древността? И ще прекрачим ли този път чертата, която ни разделя от собственото ни изтребление?
Автор: Албена Иванова