Какво е географско положение?
Географското положение на една държава показва нейното положение спрямо другите географски обекти - морета, други държави, реки и тн.
България се намира в Югоизточна Европа и по-конкретно в Североизточната част на Балканския полуостров. Държавата е разположена на много интересно място . От една страна се намира в Европа, но в същото време граничи с Черно море, което е свръзка между Европа и Азия, а от друга страна има и непряка връзка с Африка. Така България се намира на кръстопът между три континента, което оказва голямо значение за нейното същестуване и развитие – от политическа и от икономическа гледна точка, както и природни условия.
Географското положение на държавите се разделя в няколко основни категории – астрономическо положение, природногеографски положение, икономогеографски положение, политикогеографско положение. Първите две категории са почти постоянни, трудно се изменят във времето, докато другите две – променливи спрямо международните отношения и са тясно свързани.
Астрономическо географски положение е положението на дадена държава спрямо Екватора и Гринуичкия медириан. При него се определя географската дължина и ширина, на които се намира България. Географската дължина се определя спрямо Гринуич, а географската ширина спрямо Екватора. За да се определят тези координати се взимат крайните точки на Република България. Това положение определя климатичните процеси, които действат над страната, също се определя и часовото време. Важно значение има и това, че България е по-близо до Екватора отколкото до Северния полюс.
Природно-географско положение е положението на дадена държава спрямо други големи географски положение обекти –океани, морета, реки, равнини и планини. Океаните, моретата и реките, които оказват съществено влияние върху България са Атлантическия океан, Черно море, Средиземно море и Дунав. Средиземно море влияе върху климата в южните части на държавата, Черно море влияе на около 40-50 км разстояние от него, а Атланитечският океан определя климата на България – топлите и студените въздушни маси. Дунав влияе на видовото разнообразие и на водни ресурси. Планинските системи, които влияят най-много на климата в България са Динарите, Карпатите и Стара планина, която обославя разликата в природните условия в северната и южната половина на държавата.
Икономо-географско положение е положението на дадена държава спрямо всички обекти, които обославят икономиката й – пътища, природни ресурси, световни пазари. Както вече казахме, България е кръстопът между три континента – Азия, Европа и Африка. През България преминават редица транспортни коридори: Германия – Чехия – Унгария – Румъния - България през Гърция и Турция ; Албания – Италия - бивша Югославия – Македония - България и Рейн - Майн - Дунав. През тях минават множество магистрали, които имат важно значение - от Западна и Централна Европа през София към Близкия и Среден Изток; от Балтийско море през Москва – Букурещ – София за Егейско море и за Адриатическо море. С Важен е и пътят Кюстенджа – Варна – Царево - Малко Търново - Истанбул. В транс европейската мрежа България е свързана чрез отсечките Берлин - Прага – Будапеща – София - Солун и Истанбул и отсечката Дуръс – Тирана - София – Варна.
Черно море играе също важна роля за транспорта в България. Чрез него държавата има връзка с всички причерноморски страни. Река Дунав също има съществено значение за икономиката в България. Чрез нея се свързват страните от Източна Европа с тези от Западна. За да се регулира транспортната мрежа е необходимо наличието на ГКПП. В България те са 19.
Политико-географски положение е положението, в което е държавата спрямо политическите отношения с другите страни. Тук трябва да се засегнат границите на България, нейната големина и от какво зависи.
Границите: На изток България граничи изцяло с Черно море. Границата е дълга 378 км и се разпростира на север от нос Картал и на юг до Резовска река. Това оказва ключово влияние за развитието на България – развива се туризъм, транспорт и друга промишленост. Черноморският туризъм е един от най-добре развитите в България. Има добри условия и за риболов, който всяка година привлича множество посетители, също така подводно гмуркане, сърф и други спортове. Много добре развит е и транспортът. Благодарение на Черно море България осъществява 40% от вноса си и 30% от износа си чрез него. Проблеми възникват заради екологични проблеми, както и често явления са свлачищата.
На юг България има предимно сухоземна граница с две държави – Турция и Гърция. Тя е дълга 752 км и се разпростира от изток от устието на Резовска река до и стига до връх Тумба в планината Беласица. Между България и Турция границата е дълга 259 км, преминава през Странджа и Дервенските възвишения и завършва в река Марица, от където започва и границата с Гърция /493 км/. Тя преминава презпоредица от Родопски възвишения, пресича реките Доспат и Места и продължава през пл. Славянка и достига Беласица. На южната граница държавата има две ГКПП-та – при Капитан Андреево и при Малко Търново. Те имат важно значение, тъй като през нея минават важни пътища от северните държави към Турция и Гърция. Проблеми възникват заради екологични проблеми свързани предимно със замърсяването на реките, чиято замърсена вода преминава в южните съседки.
На запад България има също предимно сухоземна граница и отново с две държави – Македония и Сърбия. Границата е дълга 506 км/Македония-156 км, а Сърбия-350. Тя започва от връх Тумба, където завършва южната, и стига на север до река долината на Тимок. Границата преминава през планините Огражден, Малашевска, Влахина и Осогово, пресича Велбъжката седловина и долината на р. Ерма, преминава през пл. Руй и Завалска планина, след това се изкачва през Западна Стара планина и стига до долината р. Тимок. Към Македония България има три ГКПП-та – Станке Лисичково, Злагарево и Гюешево. Няма изградена железопътна мрежа. Районите край границата са с лоша инфраструктура, населението е силно застаряващо и има слаба промишленост.
На север България има в по-голямята си част водна граница – река Дунав и дели страната от Румъния. Границата е дълга 609 км като 470 км от тях са водна, а 139 км са сухоземна. Тя започва от устието на река Тимок и стига до румънското село Вама веке. Река Дунав има огромно влияние върху икономиката и транспорта в България. Фериботните връзки Видин-Калафат и Оряхово-Бекет и мостът Русе-Гюешево спомагат за преминаването от и за Румъния. Туризмът също е развита, едно от най-посещаваните места е резерватът Сребърна край Силистра. Водите от река Дунав се използват за напояване, изградени са множество напоителни системи, също така силно развиват риболова в България. Важно значение има и сухоземната граница, благодарение на която през нея минават газопровод от Русия и електропровод от Украйна. Тук проблемите отново са свързани със замърсяване на водите и по-точно на река Дунав, както разбира се и всички последици, които биха настъпили и настъпват заради съществуването на АЕЦ Козлодуй.
Тези граници са се формирали в продължение на дълги години. Още със създаването си България води много битки, за да завоюва нови територии и да защити старите. Близо 2 века попада под Византийско робство, а по-късно още 5 века под Османско. Въпреки желанието българската нация да бъде претопена, това не се случва. След Руско-турската освободителна война се подписва първо Санстефански мирен договор, който остава невалиден, а на негово място идва Берлинският, според който България бива разделена на две части – Княжество България и Източна Румелия. Следват няколко войни за Македония, Обединение на България и няколко пъти губене и печелене на части от Добруджа.
Автор: Александър Ненов
Географското положение на една държава показва нейното положение спрямо другите географски обекти - морета, други държави, реки и тн.
България се намира в Югоизточна Европа и по-конкретно в Североизточната част на Балканския полуостров. Държавата е разположена на много интересно място . От една страна се намира в Европа, но в същото време граничи с Черно море, което е свръзка между Европа и Азия, а от друга страна има и непряка връзка с Африка. Така България се намира на кръстопът между три континента, което оказва голямо значение за нейното същестуване и развитие – от политическа и от икономическа гледна точка, както и природни условия.
Географското положение на държавите се разделя в няколко основни категории – астрономическо положение, природногеографски положение, икономогеографски положение, политикогеографско положение. Първите две категории са почти постоянни, трудно се изменят във времето, докато другите две – променливи спрямо международните отношения и са тясно свързани.
Астрономическо географски положение е положението на дадена държава спрямо Екватора и Гринуичкия медириан. При него се определя географската дължина и ширина, на които се намира България. Географската дължина се определя спрямо Гринуич, а географската ширина спрямо Екватора. За да се определят тези координати се взимат крайните точки на Република България. Това положение определя климатичните процеси, които действат над страната, също се определя и часовото време. Важно значение има и това, че България е по-близо до Екватора отколкото до Северния полюс.
Природно-географско положение е положението на дадена държава спрямо други големи географски положение обекти –океани, морета, реки, равнини и планини. Океаните, моретата и реките, които оказват съществено влияние върху България са Атлантическия океан, Черно море, Средиземно море и Дунав. Средиземно море влияе върху климата в южните части на държавата, Черно море влияе на около 40-50 км разстояние от него, а Атланитечският океан определя климата на България – топлите и студените въздушни маси. Дунав влияе на видовото разнообразие и на водни ресурси. Планинските системи, които влияят най-много на климата в България са Динарите, Карпатите и Стара планина, която обославя разликата в природните условия в северната и южната половина на държавата.
Икономо-географско положение е положението на дадена държава спрямо всички обекти, които обославят икономиката й – пътища, природни ресурси, световни пазари. Както вече казахме, България е кръстопът между три континента – Азия, Европа и Африка. През България преминават редица транспортни коридори: Германия – Чехия – Унгария – Румъния - България през Гърция и Турция ; Албания – Италия - бивша Югославия – Македония - България и Рейн - Майн - Дунав. През тях минават множество магистрали, които имат важно значение - от Западна и Централна Европа през София към Близкия и Среден Изток; от Балтийско море през Москва – Букурещ – София за Егейско море и за Адриатическо море. С Важен е и пътят Кюстенджа – Варна – Царево - Малко Търново - Истанбул. В транс европейската мрежа България е свързана чрез отсечките Берлин - Прага – Будапеща – София - Солун и Истанбул и отсечката Дуръс – Тирана - София – Варна.
Черно море играе също важна роля за транспорта в България. Чрез него държавата има връзка с всички причерноморски страни. Река Дунав също има съществено значение за икономиката в България. Чрез нея се свързват страните от Източна Европа с тези от Западна. За да се регулира транспортната мрежа е необходимо наличието на ГКПП. В България те са 19.
Политико-географски положение е положението, в което е държавата спрямо политическите отношения с другите страни. Тук трябва да се засегнат границите на България, нейната големина и от какво зависи.
Границите: На изток България граничи изцяло с Черно море. Границата е дълга 378 км и се разпростира на север от нос Картал и на юг до Резовска река. Това оказва ключово влияние за развитието на България – развива се туризъм, транспорт и друга промишленост. Черноморският туризъм е един от най-добре развитите в България. Има добри условия и за риболов, който всяка година привлича множество посетители, също така подводно гмуркане, сърф и други спортове. Много добре развит е и транспортът. Благодарение на Черно море България осъществява 40% от вноса си и 30% от износа си чрез него. Проблеми възникват заради екологични проблеми, както и често явления са свлачищата.
На юг България има предимно сухоземна граница с две държави – Турция и Гърция. Тя е дълга 752 км и се разпростира от изток от устието на Резовска река до и стига до връх Тумба в планината Беласица. Между България и Турция границата е дълга 259 км, преминава през Странджа и Дервенските възвишения и завършва в река Марица, от където започва и границата с Гърция /493 км/. Тя преминава презпоредица от Родопски възвишения, пресича реките Доспат и Места и продължава през пл. Славянка и достига Беласица. На южната граница държавата има две ГКПП-та – при Капитан Андреево и при Малко Търново. Те имат важно значение, тъй като през нея минават важни пътища от северните държави към Турция и Гърция. Проблеми възникват заради екологични проблеми свързани предимно със замърсяването на реките, чиято замърсена вода преминава в южните съседки.
На запад България има също предимно сухоземна граница и отново с две държави – Македония и Сърбия. Границата е дълга 506 км/Македония-156 км, а Сърбия-350. Тя започва от връх Тумба, където завършва южната, и стига на север до река долината на Тимок. Границата преминава през планините Огражден, Малашевска, Влахина и Осогово, пресича Велбъжката седловина и долината на р. Ерма, преминава през пл. Руй и Завалска планина, след това се изкачва през Западна Стара планина и стига до долината р. Тимок. Към Македония България има три ГКПП-та – Станке Лисичково, Злагарево и Гюешево. Няма изградена железопътна мрежа. Районите край границата са с лоша инфраструктура, населението е силно застаряващо и има слаба промишленост.
На север България има в по-голямята си част водна граница – река Дунав и дели страната от Румъния. Границата е дълга 609 км като 470 км от тях са водна, а 139 км са сухоземна. Тя започва от устието на река Тимок и стига до румънското село Вама веке. Река Дунав има огромно влияние върху икономиката и транспорта в България. Фериботните връзки Видин-Калафат и Оряхово-Бекет и мостът Русе-Гюешево спомагат за преминаването от и за Румъния. Туризмът също е развита, едно от най-посещаваните места е резерватът Сребърна край Силистра. Водите от река Дунав се използват за напояване, изградени са множество напоителни системи, също така силно развиват риболова в България. Важно значение има и сухоземната граница, благодарение на която през нея минават газопровод от Русия и електропровод от Украйна. Тук проблемите отново са свързани със замърсяване на водите и по-точно на река Дунав, както разбира се и всички последици, които биха настъпили и настъпват заради съществуването на АЕЦ Козлодуй.
Тези граници са се формирали в продължение на дълги години. Още със създаването си България води много битки, за да завоюва нови територии и да защити старите. Близо 2 века попада под Византийско робство, а по-късно още 5 века под Османско. Въпреки желанието българската нация да бъде претопена, това не се случва. След Руско-турската освободителна война се подписва първо Санстефански мирен договор, който остава невалиден, а на негово място идва Берлинският, според който България бива разделена на две части – Княжество България и Източна Румелия. Следват няколко войни за Македония, Обединение на България и няколко пъти губене и печелене на части от Добруджа.