В самия център на София, се е намирало седалището на румелийския бейлербей. Оттук са ръководени и управлявани европейските територии на султанска Турция с изключение на Босна и Одрин. Изборът не е случаен, а е резултат от топографията на града и традициите. Под съвременния площад "Княз Александър I" са открити останки от най-древните обитатели на града. За съжаление хилядолетията са заличили и унищожили недвижими паметници от праисторическата епоха, но затова пък след много промени и генерални ремонти до днес, на това място се извисява конакът, сменил функциите си след Освобождението и станал дворец - седалище и жилище на монарха. След 9 септември 1944 г., сградата е била времено Министерски съвет, а вече повече от половин век е национална художествена галерия и национален етнографски музей.
Много тайни са скрити в залите й, в които са се решавали съдбините на България. От запазените документи се вижда, че в конака се помещавали съдилището, полицейското и градското управление. Известно е, че тук е разследван и съден Васил Левски и всички арестувани участници в святото му революционно дело. Тук, при ужасяващи условия, са преживели ареста Ботевите четници. Конакът е горял няколко пъти - през 1786, 1816 и 1868 година. След последния голям пожар мястото било разчистено и се превърнало в площад, където се сушела вълна. Но новоназначеният мютисериф Махзара паша се захванал да построи нов конак и задължил цялото население на София и околните села да работят ангария. Изградени били две сгради - едната за канцеларии, другата за дом на пашата и харемлък. Имало и друга двуетажна постройка за кухните, складовете, навесите и оборите. На входа на сградата били изписани полумесецът със звезда. В този си вид и с това предназначение сградата посрещнала Освобождението. Конакът и турската болница на "Цариградско шосе" били най-големите постройки в току-що освободена София. Тяхното предназначение обаче се сменило - конакът станал дворец на държавния глава на Третата българска държава, а болницата се превърнала в първото военно училище. През 1880 г. започва основното преустройство на конака по проект на австро-унгарския архитект Виктор Румпелмайер. Оформлението е в духа на виенския ренесанс, съчетан с мотиви от барока. Стаите и салоните били разширени и украсени във възрожденски стил. Наоколо бил изграден малък парк, със зидана и метална ограда. Достъпът се осигурявал от източната и западната официални порти. Този ремонт струвал около 3 млн. златни лева. Новата 1883 г. била посрещната с пищен прием в ремонтирания дворец, който станал най-модерната сграда в София. След възцаряването на княз Фердинанд отново били извършени поправки. Изградено било североизточно крило на двореца, свързано посредством тунел с основната сграда. В новата пристройка в стил виенски барок били разположени апартаментите на княза, съпругата му, принцовете и принцесите. В централния корпус също настъпват промени. На първия етаж е дежурният офицер , телефонната централа и стаи за официални гости. На втория - работните кабинети на монарха и няколко приемни зали, в които се съхранявали колекции от оръжия и бойни реликви, подарени на българските царе. В западното крило са двата представителни салона - червеният и бежовият, а също жълтата галерия и зимната градина. Всичко говорело за разкош и пищност. В продължение на 70 години в тази сграда бил концентриран политическият, общественият и културният живот на страната.
Днес тук се намират най-представителните музеи в България - Националната художествена галерия /от 1948 г./ и Националният етнографски институт с музей към БАН.
Автор: Албена Иванова
Много тайни са скрити в залите й, в които са се решавали съдбините на България. От запазените документи се вижда, че в конака се помещавали съдилището, полицейското и градското управление. Известно е, че тук е разследван и съден Васил Левски и всички арестувани участници в святото му революционно дело. Тук, при ужасяващи условия, са преживели ареста Ботевите четници. Конакът е горял няколко пъти - през 1786, 1816 и 1868 година. След последния голям пожар мястото било разчистено и се превърнало в площад, където се сушела вълна. Но новоназначеният мютисериф Махзара паша се захванал да построи нов конак и задължил цялото население на София и околните села да работят ангария. Изградени били две сгради - едната за канцеларии, другата за дом на пашата и харемлък. Имало и друга двуетажна постройка за кухните, складовете, навесите и оборите. На входа на сградата били изписани полумесецът със звезда. В този си вид и с това предназначение сградата посрещнала Освобождението. Конакът и турската болница на "Цариградско шосе" били най-големите постройки в току-що освободена София. Тяхното предназначение обаче се сменило - конакът станал дворец на държавния глава на Третата българска държава, а болницата се превърнала в първото военно училище. През 1880 г. започва основното преустройство на конака по проект на австро-унгарския архитект Виктор Румпелмайер. Оформлението е в духа на виенския ренесанс, съчетан с мотиви от барока. Стаите и салоните били разширени и украсени във възрожденски стил. Наоколо бил изграден малък парк, със зидана и метална ограда. Достъпът се осигурявал от източната и западната официални порти. Този ремонт струвал около 3 млн. златни лева. Новата 1883 г. била посрещната с пищен прием в ремонтирания дворец, който станал най-модерната сграда в София. След възцаряването на княз Фердинанд отново били извършени поправки. Изградено било североизточно крило на двореца, свързано посредством тунел с основната сграда. В новата пристройка в стил виенски барок били разположени апартаментите на княза, съпругата му, принцовете и принцесите. В централния корпус също настъпват промени. На първия етаж е дежурният офицер , телефонната централа и стаи за официални гости. На втория - работните кабинети на монарха и няколко приемни зали, в които се съхранявали колекции от оръжия и бойни реликви, подарени на българските царе. В западното крило са двата представителни салона - червеният и бежовият, а също жълтата галерия и зимната градина. Всичко говорело за разкош и пищност. В продължение на 70 години в тази сграда бил концентриран политическият, общественият и културният живот на страната.
Днес тук се намират най-представителните музеи в България - Националната художествена галерия /от 1948 г./ и Националният етнографски институт с музей към БАН.