“Може би няма по-голяма суетност от тази да пишеш за суетността”
МОНТЕН
Дали от суета Бог е създал човека?Дали в желанието си да покаже някому своето съвършенство,то й е изпълнил творението си с толкова много несъвършенста?
По пътя към Бога или към познанието за себе си,човек открива,че в еволюцията си е придружен от не-малко пагубни качества: честолюбие,слав олюбие,завист,м ъст,пристрастие ,
суета….В съвкупността от всички тези негативи,придру жаващи всяко човешко създание от раждането му до смъртта,като че ли суетата властва с по-значима сила над всички останали.
Човек е суетен!Той почти винаги оценява нещата според тяхната рядкост или модност,а така и по трудността им,макар да не намира в тях нищо добро и полезно.Вечния ламтеж към тайното и непознатото,към бъдещето показва,че хората никога не могат да бъдат напълно удовлетворени с това,което е ,или притежават в момента.Разумът не задоволява човека с това,което той притежава.За това с полета на въображението се блазни, вихрейки химерите и блянове на бъдещето.
От суета ,човек приписва на своето раждане или смърт много по-голяма значимост,откол кото в конкретност имат…Въобразява си,че едва ли не природата ще бъде потресена с неговото изчезване.От суета,той дръзва да се приравнява с Бога и си приписва божествени способности.
От суетата пак човешка-жаждата за слава понякога измества встрани висшите добродетели.От нея се принасят в жертва покоя,здравето, живота и дори богатството…
Суетата е най- безполезната,на й-ненужната ,най-фалшивата от всички монети,които ежедневно употребяваме.Тъ ргуваме познанието за себе си в познание за всичко останало,не защото трябва,а за да блеснем в обществото!В много случаи човек е повече суетен,отколкот о злонамерен,пове че глупав,отколкот о злобен,повече безразсъден,отк олкото зъл,повече нищожен,отколко то мерзък.
От суета,човек си представя,че е господар и повелител на Вселената,макар ,че не може все още да познае дори най-малката частица от нея,а камо ли да я управлява.
Често човек е противоречив в постъпките си.Все едно ,че те не принадлежат на един и същ източник.Тогава как може да бъде опознато такова суетно,променли во и вечно колебаещо се същество като човека?
Във времето,когато бедите ни притискат,настъ пва часа на суетните неща.В дните,в които злонамереността в действиета става нещо обикновено,безп олезното действие се превръща в нещо похвално.Послед ните няколко години,тук в България,суетат а не слиза от модния подиум на политическия живот.Тя е в Парламента,в медиите,на улицата,сред нас…
Всички ние сме пропити от суетност,но само тези,които осъзнаят това,се заблуждават по-малко.Общото мнение и навик да се вглеждаме в каквото и да е друго,но не и в себе си много ни приляга.Погледн ем ли навсякъде,само мизерия и суетност…
Може би трябва да прогледнем към себе си!Да съберем разума и волята,като се придържаме към самите нас!
Всяко човешко същество трябва да познае преди всичко себе си и в съответствие със своите потребности да определи границите на делата и желанията си.Безспорно е, в глада за новото и неизвестното,чо век ще си остане непоправимо суетен!