Въпросът със възможностите на човека е доста дискутиран и то в различни измерения. Едно от тях е използването на човешкия мозък като цяло. Беше доказано, че човек ползва само съвсем малка част от своя мозък, но тъй като той е нещо доста неизвестно на днешните учени те не могат да преценят за какво може да се използва останалата част. Другото измерение на възможностите са възможностите, които се постигат волево и чрез много труд. Някой смятат, че възможностите на човека се отределят при неговото генетично развитие в утробата на майката-те са точно определени и могат съвсем малко да се развиват. Другата теория е, че човека няма граници на своите възможности и може да ги развива неограничено.
Възможностите на човека не се определят напълно от тези две теории. Тук се намесва, и то доста сериозно, психологията. Самото развитие на човека има доста голяма роля за неговите умствени възможности (а защо не и физически?). Тук няма да споменавам болестите и генетичните отклонения които влияят на производителноста на тялото. Възпитанието, приятелите, заинтересоваността и дори работливоста определят възможностите и тяхното развитие. Когато детето от ранна възраст се научи да бъде работливо, и че трябва много да се труди за да сполучи , то то със всички сили ще се опита да постигне това, което иска. Но все пак това не е достатъчно. Приятелите имат много голяма роля в по-нататъшното постигане на целите. Аз самия познавам хора които са много кадърни, но са се сприятелили не с когото трябва и това е съсипало професионалните им планове. От друга страна, ако човека се запознае с хора, които ще го насърчават в по-нататъчното му развитите, то той ще може да постигне много. И накрая третия фактор – работливостта. Той всъщност е продукт на възпитанието, но е много важен и затова ще го спомена. За него няма какво много да се говори. На всички е известно, че който се хване здраво работи за някаква цел обикновенно я постига. Тук възможностите определят главно времето, за което този човек ще постигне целта си. Един може да постигне нещо за по-кратко време, а друг за по-дълго. Щом човек има средствата той може да постигне целта си, а също така и целта оправдава средствата и затова щом човек иска да постигне нещо той си набавя средствата и после постига тази цел.
От друга страна и втората теория не е за изхвърляне. Въпреки по-горните разсъждения в нея има нещо вярно. Все пак не всеки е Айнщаин, ако беше така то нашето общество щеше да се развива със страхотна бързина (то не че сега също не се развива бързо). Все пак има нещо, което определя интелигентноста на човека и то не е свързано с неговото ранно развитие. Не е сигурно, че ако човек си постави за цел да опровергае теорията на относителноста, то той, дори цял живот да работи, ще успее. Предполагам, че има такива хора и те съвсем не са с ниски умствени възможности. Все пак до някъде постигането на цел като тази изисква и известна доза шанс. Но не трябва да се разчита напълно на шанса, а на възможностите.
Много фантасти в своите книги пишат как за някакво съвсем малко време нашата цивилизация от каменната ера е достигнала технологичната ера и продължава да се развива с главоломни темпове и това наистина е така. И на какво се дължи това? Главно на тези неограничени възможностти на човешкият мозък. А какво ще стане ако човека се научи да използва пълния капацитет на своите мозъчни възможности? Просто не мога да си го представя.
Човек може да постигне много повече от това, което си мисли, че може. Просто трябва да тренира своя мозък и така да увеличава неговите възможности. Не трябва да позволява на застоелия и улегнал начин на живот да съсипва потенциала му. Ако всички хора правят така съм сигурен, че развитието на човечеството ще се забърза невероятно много, но не мога да твърдя че света ще стане по-добър.
Автор: Александър Ненов
Възможностите на човека не се определят напълно от тези две теории. Тук се намесва, и то доста сериозно, психологията. Самото развитие на човека има доста голяма роля за неговите умствени възможности (а защо не и физически?). Тук няма да споменавам болестите и генетичните отклонения които влияят на производителноста на тялото. Възпитанието, приятелите, заинтересоваността и дори работливоста определят възможностите и тяхното развитие. Когато детето от ранна възраст се научи да бъде работливо, и че трябва много да се труди за да сполучи , то то със всички сили ще се опита да постигне това, което иска. Но все пак това не е достатъчно. Приятелите имат много голяма роля в по-нататъшното постигане на целите. Аз самия познавам хора които са много кадърни, но са се сприятелили не с когото трябва и това е съсипало професионалните им планове. От друга страна, ако човека се запознае с хора, които ще го насърчават в по-нататъчното му развитите, то той ще може да постигне много. И накрая третия фактор – работливостта. Той всъщност е продукт на възпитанието, но е много важен и затова ще го спомена. За него няма какво много да се говори. На всички е известно, че който се хване здраво работи за някаква цел обикновенно я постига. Тук възможностите определят главно времето, за което този човек ще постигне целта си. Един може да постигне нещо за по-кратко време, а друг за по-дълго. Щом човек има средствата той може да постигне целта си, а също така и целта оправдава средствата и затова щом човек иска да постигне нещо той си набавя средствата и после постига тази цел.
От друга страна и втората теория не е за изхвърляне. Въпреки по-горните разсъждения в нея има нещо вярно. Все пак не всеки е Айнщаин, ако беше така то нашето общество щеше да се развива със страхотна бързина (то не че сега също не се развива бързо). Все пак има нещо, което определя интелигентноста на човека и то не е свързано с неговото ранно развитие. Не е сигурно, че ако човек си постави за цел да опровергае теорията на относителноста, то той, дори цял живот да работи, ще успее. Предполагам, че има такива хора и те съвсем не са с ниски умствени възможности. Все пак до някъде постигането на цел като тази изисква и известна доза шанс. Но не трябва да се разчита напълно на шанса, а на възможностите.
Много фантасти в своите книги пишат как за някакво съвсем малко време нашата цивилизация от каменната ера е достигнала технологичната ера и продължава да се развива с главоломни темпове и това наистина е така. И на какво се дължи това? Главно на тези неограничени възможностти на човешкият мозък. А какво ще стане ако човека се научи да използва пълния капацитет на своите мозъчни възможности? Просто не мога да си го представя.
Човек може да постигне много повече от това, което си мисли, че може. Просто трябва да тренира своя мозък и така да увеличава неговите възможности. Не трябва да позволява на застоелия и улегнал начин на живот да съсипва потенциала му. Ако всички хора правят така съм сигурен, че развитието на човечеството ще се забърза невероятно много, но не мога да твърдя че света ще стане по-добър.