Цялото човешко същество представлява противоречие. Всеки един от нас е противоречива личност, изградена от свои собствени съмнения, надежди, копнежи и желания. Начинът на живот на всеки човек е постоянният му избор, неговото "или-или". Така, посредством постоянното търсене на правилният път, той се измъква от едно противоречие и навлиза в друго, прави един избор и веднага след това е поставен на друг.
Ако човек спре да избира, той би спрял пълноценния си начин на живот. Всеки направен избор е доказателство за живот, за целеустременост. Но тук възниква и проблемът за навременно направенния избор. Понякога е нужно време за да се направи подходящия избор, но понякога това време продължава толкова дълго, че решението се взима от друг. Така в мислене и в търсене на вярната посока, човек губи много.
Светът се променя постоянно и докато индивидът стои пред поредния кръстопът, посоките за решение на проблема може да се променят с всяка измината минута или дори секунда. Когато човек пропусне да направи своя избор, той губи сам себе си, защото оставя на друг да реши вместо него. Така се губи смисъла на този момент от живота на този човек, който мислейки как да постъпи и бездействайки, пропилява шанса си.
Изборът е пълноценен, когато се прави навреме и намясто. Направеният ненавременно избор проваля и променя пътя на избиращия. И все пак по-добре е да избереш грешния път, отколкото да бездействаш. Бездействието е качество, присъщо на безволевия човек, на паразит, живеещ на гърба на другите, неспособен да се справи сам. Такова съществуване само по себе си е безмислено.
"Единственото абсолютно "или-или", което съществува е изборът между добро и зло" (Сьорен Киркегор), но всяко собствено "или" на първо място никога не означава избор между добро и зло, то е само един от многото избори, посредством които се избират доброто или зло, или биват изключени. Главна роля играе моралът на човека и поради това личното "или-или" е етическо. Затова не е важен резултатът от избора, дори не става дума и за самия избор, а за готовността той да бъде направен и да се поемат последствията след него, положителни или отрицателни. Човек е човек, защото е готов да избира, готов да поеме отговорност, готов да живее.
Пречките, които възникват, за да попречат на субекта да избере са много - бездействие, несигурност, безразличие, неувереност, безхарактерност, страх и т.н. Защо човек се страхува да избира? Заради възможната грешка или за да не стане смешен в очите на другите? Именно поради тази прекалена предпазливост, поради това прекалено изострено чувство да не буди у другите неприязън към него, той губи сам себе си. Но когато човек избира, той избира сам себе си, приема себе си като такъв и оттук нататък е готов да приеме и другите такива каквито са. По този начин човек не става по-различен от преди, но става сам себе си, показва истинското си Аз, не играе роля, не се вглежда в очите на околните, за да види как изглежда.
И ако човек успее да открие сам себе си, то тогава временните поражения няма да го спират, той ще продължава напред, избирайки всеки ден, поемайки по различни пътища, но запазил себе си вътре дълбоко в него.
Автор: Александър Ненов
Ако човек спре да избира, той би спрял пълноценния си начин на живот. Всеки направен избор е доказателство за живот, за целеустременост. Но тук възниква и проблемът за навременно направенния избор. Понякога е нужно време за да се направи подходящия избор, но понякога това време продължава толкова дълго, че решението се взима от друг. Така в мислене и в търсене на вярната посока, човек губи много.
Светът се променя постоянно и докато индивидът стои пред поредния кръстопът, посоките за решение на проблема може да се променят с всяка измината минута или дори секунда. Когато човек пропусне да направи своя избор, той губи сам себе си, защото оставя на друг да реши вместо него. Така се губи смисъла на този момент от живота на този човек, който мислейки как да постъпи и бездействайки, пропилява шанса си.
Изборът е пълноценен, когато се прави навреме и намясто. Направеният ненавременно избор проваля и променя пътя на избиращия. И все пак по-добре е да избереш грешния път, отколкото да бездействаш. Бездействието е качество, присъщо на безволевия човек, на паразит, живеещ на гърба на другите, неспособен да се справи сам. Такова съществуване само по себе си е безмислено.
"Единственото абсолютно "или-или", което съществува е изборът между добро и зло" (Сьорен Киркегор), но всяко собствено "или" на първо място никога не означава избор между добро и зло, то е само един от многото избори, посредством които се избират доброто или зло, или биват изключени. Главна роля играе моралът на човека и поради това личното "или-или" е етическо. Затова не е важен резултатът от избора, дори не става дума и за самия избор, а за готовността той да бъде направен и да се поемат последствията след него, положителни или отрицателни. Човек е човек, защото е готов да избира, готов да поеме отговорност, готов да живее.
Пречките, които възникват, за да попречат на субекта да избере са много - бездействие, несигурност, безразличие, неувереност, безхарактерност, страх и т.н. Защо човек се страхува да избира? Заради възможната грешка или за да не стане смешен в очите на другите? Именно поради тази прекалена предпазливост, поради това прекалено изострено чувство да не буди у другите неприязън към него, той губи сам себе си. Но когато човек избира, той избира сам себе си, приема себе си като такъв и оттук нататък е готов да приеме и другите такива каквито са. По този начин човек не става по-различен от преди, но става сам себе си, показва истинското си Аз, не играе роля, не се вглежда в очите на околните, за да види как изглежда.
И ако човек успее да открие сам себе си, то тогава временните поражения няма да го спират, той ще продължава напред, избирайки всеки ден, поемайки по различни пътища, но запазил себе си вътре дълбоко в него.