Най –напред вложи ценности в нещата,
за да запази себе си – най- напред той създаде
смисъл на нещата, човешки смисъл!
Затова той се нарича “човек” – сиреч: оценител.”
Фридрих Ницше
Човекът е разумно същество, и именно това го отличава от животните. Неговият бит и природа го карат да взема многобройни решения, да решава нестандартни проблеми, да търси изход в безизходни ситуации. Но в крайна сметка не това го прави уникален, защото и животните търсят храна, измъкват се от преследвача си и т.н. И макар тези действия да са напълно инстиктивни, те съществуват. Това, което истински отделя животното от човека, е разума, а най- висшата задача на разума е да търси смисъла. Докато животното се пита “Как?” и “Къде?” човек вече започва да си задава въпроси като “Защо”, “Вярно ли е това?” и т.н. Най- сложната задача пред всички философи е да вникнат в смисъла на даден проблем, на дадена ситуация, или на човешкия живот.
В трета част на труда си “Човек в търсене на смисъла” Виктор Франкъл говори за смислите и ценностите, що е смисъл и що е ценност, до колко те са уникални и до колко са универсални. Той насочва погледа си към няколко основни момента, а именно, че смисълът е “относителен дотолкова, доколкото той се отнася до конкретен човек”, че “…няма такова нещо като универсален смисъл на живота....”, че ценностите са “смисли, които се отнасят по- скоро до положението на човека изобщо, отколкото до уникални ситуации”, “Притежаването на ценности прави по- леко за човека търсенето на смисъл” и накрая, “Всяка ситуация има само един смисъл – нейният истински смисъл.” Оттук можем да извлечем и формулираме някои основни тези, които цялата трета част защитава. И тъй като моето мнение се доближава максимално до тези тези, смятам да изложа паралелно мнението на Франкъл и съответно моито разсъждения по въпроса.
На първо място, що е смисъл? Според речника, смисъл е “разумна цел....значение”. За Франкъл, определението “нищо друго освен реактивни образувания и механизми на защита” не е достатъчно добро. Нещо повече, той почти напълно го отрича, представяйки смисълът като нещо уникално, необходимо и постоянно, нещо, което “ по скоро може да се намери, отколкото да се придаде, по- скоро да се открие, отколкото да се измисли”. Може би най- точното определение би било “цел на разума, значение, нещо, което постоянно от гледна точка на съдателя му и твръде относително от гледна точка на тези, които го търсят”.
Франкъл говори за това, че смисълът не е относителен, а “има... уникални смисли...”, “всяка ситуация има само един смисъл”, “...аз бих предпочел да говоря за уникалността... на смислите”. Единственото нещо, което може да бъде сметнато за относително е, че отделните хора извличат различен смисъл от отделната ситуация. Смисълът и, обаче, е един. Ето например, аз смятам, че Франкъл има някакви тези, и разсъждавам върху тях. Възможно е, обаче, те да са били ралични, и всеки един друг човек да си ги интерпретира по различен начин. Друг отличен пример за това е и Дон Кихот, герой от едноименното произведение на Серванетес. За всяка една ситуация той има обяснение, което се различава тотално от истинския и смисъл. Освен това, психологията на хората в различните епохи е различна (което отбелязва и Франкъл – “смисълът се мени от един ден към друг”) Хората е предишните епохи са вярвали на това, което четат в книгите, и са виждали някакъв смисъл у тях, а за днешният читател това е дори смешно, защото човек днес осъзнава, че това, което чете, много рядко е дейстивтелно случило се. С други думи, от всяка една ситуация различните хора могат да извлекат различни смисли в зависимост от своята психология, от времето, в което живеят, но тя самата има един уникален смисъл.
Ценностите. Те са това, което дава на човек стимул да живее, което определя пътя му в живота. Както споменава и Франкъл, “Притежаването на ценности прави по- леко за човека търсенето на смисъл”. Те “се отнасят по скоро до положението на човека изобщо, отколкото до уникалните ситуации”. Те карат човек да взема някакви решения, а решенията са всъщност разрешения на морални проблеми. И все пак “...ценностен порядък... не освобождава човека от взимане на решения”, а точно обратното – той става по- отговорен, стреми се да изпълни целите си и да постъпва според ценностите си. Ценностите напътсват човек, и вярната, истинската и иделната ценностна система може да доведе човек до смисъла.
В заключение, според мен смислите могат да се окажат “необходимото зло”, но в крайна сметка са целта на човешкия живот. Най- трудната задача и най- голямото предизвикателство, което стои пред нас е да осъзнаем света около нас. Човек живее за да мисли, което се олицетворява в търсенето на смисли (както отбелязва и Ницше). И ако всяка една ситуация бъде проумяна, всяка една цел – осмислена, то тогава човек може да счита, че е живял пълноценно, и би се докоснал макар и за малко до отговора на въпроса, мъчещ човечеството откакто е създадено – “Какъв е смисълът на човешкият живот?”.
Автор: Александър Ненов
за да запази себе си – най- напред той създаде
смисъл на нещата, човешки смисъл!
Затова той се нарича “човек” – сиреч: оценител.”
Фридрих Ницше
Човекът е разумно същество, и именно това го отличава от животните. Неговият бит и природа го карат да взема многобройни решения, да решава нестандартни проблеми, да търси изход в безизходни ситуации. Но в крайна сметка не това го прави уникален, защото и животните търсят храна, измъкват се от преследвача си и т.н. И макар тези действия да са напълно инстиктивни, те съществуват. Това, което истински отделя животното от човека, е разума, а най- висшата задача на разума е да търси смисъла. Докато животното се пита “Как?” и “Къде?” човек вече започва да си задава въпроси като “Защо”, “Вярно ли е това?” и т.н. Най- сложната задача пред всички философи е да вникнат в смисъла на даден проблем, на дадена ситуация, или на човешкия живот.
В трета част на труда си “Човек в търсене на смисъла” Виктор Франкъл говори за смислите и ценностите, що е смисъл и що е ценност, до колко те са уникални и до колко са универсални. Той насочва погледа си към няколко основни момента, а именно, че смисълът е “относителен дотолкова, доколкото той се отнася до конкретен човек”, че “…няма такова нещо като универсален смисъл на живота....”, че ценностите са “смисли, които се отнасят по- скоро до положението на човека изобщо, отколкото до уникални ситуации”, “Притежаването на ценности прави по- леко за човека търсенето на смисъл” и накрая, “Всяка ситуация има само един смисъл – нейният истински смисъл.” Оттук можем да извлечем и формулираме някои основни тези, които цялата трета част защитава. И тъй като моето мнение се доближава максимално до тези тези, смятам да изложа паралелно мнението на Франкъл и съответно моито разсъждения по въпроса.
На първо място, що е смисъл? Според речника, смисъл е “разумна цел....значение”. За Франкъл, определението “нищо друго освен реактивни образувания и механизми на защита” не е достатъчно добро. Нещо повече, той почти напълно го отрича, представяйки смисълът като нещо уникално, необходимо и постоянно, нещо, което “ по скоро може да се намери, отколкото да се придаде, по- скоро да се открие, отколкото да се измисли”. Може би най- точното определение би било “цел на разума, значение, нещо, което постоянно от гледна точка на съдателя му и твръде относително от гледна точка на тези, които го търсят”.
Франкъл говори за това, че смисълът не е относителен, а “има... уникални смисли...”, “всяка ситуация има само един смисъл”, “...аз бих предпочел да говоря за уникалността... на смислите”. Единственото нещо, което може да бъде сметнато за относително е, че отделните хора извличат различен смисъл от отделната ситуация. Смисълът и, обаче, е един. Ето например, аз смятам, че Франкъл има някакви тези, и разсъждавам върху тях. Възможно е, обаче, те да са били ралични, и всеки един друг човек да си ги интерпретира по различен начин. Друг отличен пример за това е и Дон Кихот, герой от едноименното произведение на Серванетес. За всяка една ситуация той има обяснение, което се различава тотално от истинския и смисъл. Освен това, психологията на хората в различните епохи е различна (което отбелязва и Франкъл – “смисълът се мени от един ден към друг”) Хората е предишните епохи са вярвали на това, което четат в книгите, и са виждали някакъв смисъл у тях, а за днешният читател това е дори смешно, защото човек днес осъзнава, че това, което чете, много рядко е дейстивтелно случило се. С други думи, от всяка една ситуация различните хора могат да извлекат различни смисли в зависимост от своята психология, от времето, в което живеят, но тя самата има един уникален смисъл.
Ценностите. Те са това, което дава на човек стимул да живее, което определя пътя му в живота. Както споменава и Франкъл, “Притежаването на ценности прави по- леко за човека търсенето на смисъл”. Те “се отнасят по скоро до положението на човека изобщо, отколкото до уникалните ситуации”. Те карат човек да взема някакви решения, а решенията са всъщност разрешения на морални проблеми. И все пак “...ценностен порядък... не освобождава човека от взимане на решения”, а точно обратното – той става по- отговорен, стреми се да изпълни целите си и да постъпва според ценностите си. Ценностите напътсват човек, и вярната, истинската и иделната ценностна система може да доведе човек до смисъла.
В заключение, според мен смислите могат да се окажат “необходимото зло”, но в крайна сметка са целта на човешкия живот. Най- трудната задача и най- голямото предизвикателство, което стои пред нас е да осъзнаем света около нас. Човек живее за да мисли, което се олицетворява в търсенето на смисли (както отбелязва и Ницше). И ако всяка една ситуация бъде проумяна, всяка една цел – осмислена, то тогава човек може да счита, че е живял пълноценно, и би се докоснал макар и за малко до отговора на въпроса, мъчещ човечеството откакто е създадено – “Какъв е смисълът на човешкият живот?”.