Всеки ден човек взема много решения. Някои от са важни, други – по-малко, но винаги изборът се прави на базата на ценностите на отделния човек, това, в което той вярва. Без тази духовна упора той не би успял да реши еднозначно какво е най-добро за него.
Когато човек трябва да реши кой избор да направи в дадена ситуация, той се опитва да разбере кое ще е най-добро за него и за околните. Решението на този проблем дори и за най-маловажен избор може да се окаже много трудно. Обикновено човек се допитва до своите ценности. Там той търси отговора на въпроса кое е добро и кое не е. Именно тези ценности са неговата вяра, защото той вярва в тях. Когато човек разполага с база, която да използва, за да разреши даден проблем той се чувства сигурен в себе си, защото може да реши.
Вярата включва в себе си определения за нещата, които ни заобикалят. Те могат да са дефинирани като добри, лоши и неутрални, например. Когато опрем до момента, в който трябва да решим по кой път ще тръгнем ние се допитваме до своята вяра. Пример за това е момента, когато един ученик се почувства болен и трябва да ходи на училище. Изборът е между това да отиде на училище или да остане вкъщи. В тази ситуация се включват множество фактори като това колко е болен, дали няма важно контролно, дали няма да зарази своите съученици и много други. В зависимост от това кое е по-ценно за отделната личност той или тя решава какво да направи. В дадения пример ако за ученика е много важно училището той ще отиде въпреки, че не е добре, но ако друг ученик се притеснява за здравето си и за съучениците си повече - той ще остане вкъщи. Ето как това, в което вярваме е определящо за нашия избор.
Възможно е обаче човек да е загубил вярата си. В този случай той просто не вярва в нищо и правенето на избор е много трудно и общо взето невъзможно. Някой може да загуби вярата си в нещата, които е смятал за добри ако се разочарова от тях и започне да мисли, че всичко около него е измама. Тогава в ценностната система настъпва пълен хаос и когато трябва да се вземе някакво решение няма опора на базата, на която да се реши кое е доброто в случая. Умът започва да се колебае, защото не може да реши кой път до какво ще доведе. В тези случаи има и страх направеният избор да не се окаже грешен и това да доведе до ново разочарование.
Изборът се прави на базата на някакви доказани истини, които играждат вярата на човека. Тези истини са ни нужни при правенето на избор, за да ни помогнат да изберем верния път. Ако обаче човек е загубил вярата си в нещата той не може да решава сам, защото не знае кое е добро за него и го е страх да не сбърка. Ето защо в такива случаи е нужно някой да помогне, като покаже на човека загубил вярата си кои са истинските ценности в живота.
Автор: Александър Ненов
Когато човек трябва да реши кой избор да направи в дадена ситуация, той се опитва да разбере кое ще е най-добро за него и за околните. Решението на този проблем дори и за най-маловажен избор може да се окаже много трудно. Обикновено човек се допитва до своите ценности. Там той търси отговора на въпроса кое е добро и кое не е. Именно тези ценности са неговата вяра, защото той вярва в тях. Когато човек разполага с база, която да използва, за да разреши даден проблем той се чувства сигурен в себе си, защото може да реши.
Вярата включва в себе си определения за нещата, които ни заобикалят. Те могат да са дефинирани като добри, лоши и неутрални, например. Когато опрем до момента, в който трябва да решим по кой път ще тръгнем ние се допитваме до своята вяра. Пример за това е момента, когато един ученик се почувства болен и трябва да ходи на училище. Изборът е между това да отиде на училище или да остане вкъщи. В тази ситуация се включват множество фактори като това колко е болен, дали няма важно контролно, дали няма да зарази своите съученици и много други. В зависимост от това кое е по-ценно за отделната личност той или тя решава какво да направи. В дадения пример ако за ученика е много важно училището той ще отиде въпреки, че не е добре, но ако друг ученик се притеснява за здравето си и за съучениците си повече - той ще остане вкъщи. Ето как това, в което вярваме е определящо за нашия избор.
Възможно е обаче човек да е загубил вярата си. В този случай той просто не вярва в нищо и правенето на избор е много трудно и общо взето невъзможно. Някой може да загуби вярата си в нещата, които е смятал за добри ако се разочарова от тях и започне да мисли, че всичко около него е измама. Тогава в ценностната система настъпва пълен хаос и когато трябва да се вземе някакво решение няма опора на базата, на която да се реши кое е доброто в случая. Умът започва да се колебае, защото не може да реши кой път до какво ще доведе. В тези случаи има и страх направеният избор да не се окаже грешен и това да доведе до ново разочарование.
Изборът се прави на базата на някакви доказани истини, които играждат вярата на човека. Тези истини са ни нужни при правенето на избор, за да ни помогнат да изберем верния път. Ако обаче човек е загубил вярата си в нещата той не може да решава сам, защото не знае кое е добро за него и го е страх да не сбърка. Ето защо в такива случаи е нужно някой да помогне, като покаже на човека загубил вярата си кои са истинските ценности в живота.