Личната свобода-всеки има различна представа за нея.За някои това е правото да не се прибереш цяла нощ, без на сутринта да се налага да даваш обстойни обяснения някому за постъпката си;за други личната свобода е неясен сбор от възможности да вършиш каквото ти хрумне;за трети личната свобода е в пълната липса на ангажименти…
Но за жалост(или не!) личната свобода съвсем не е неограничена възможност на личните желания и намерения, а е личностно право, което поражда сериозни задължения.
В Древния Рим хората са се деляли на свободни и роби.Свободните граждани са се различавали от несвободните по златния пръстен, който са имали право да носят.Оттогава до днес златният пръстен, който традиционно се подарява при навършване на пълнолетие, е белег за свободна личност.Това да си свободна личност е изключително човешко право.Може би само несвободният чавек може истински да оцени стойността му.Но трябва ли да ставаме насила затворници или роби за да проумеем що е това свобода?
Някога героят на Сервантес беше възкликнал:”Свободата ,Санчо, е най-великото благо на тая земя!”Нека се доверим на литературата, защото наистина е така.За свободата се водят битки, за свободата се заплаща с живот,за нея се пее в песните и в нейно име се събарят империи и се съграждат нови светове...
Това човешко право позволява индивидът да живее така, както повеляват разбиранията му, интересите, наклонностите,т.е. сам, необезпокояван от никого, човек да намери своето място под слънцето.Безкрайно много неща означава това простичко наглед право, че си свободен.Но не просто волност на божия птичка дава то, а само по себе си обвързва човека с редица задължения:
Човек е създаден така, че истински може да живее само контактувайки с останалите от вида “homo sapiens”, т.е. обречен е да живее в общество.А принципите на живот в общество изискват собствените действия да не влизат в разрез и нарушения на чуждите права.Следователно собствената свобода се простира дотам, откъдето започва чуждата свобода.Така на границата на две личностни свободи се пораждат задълженията, който най-често имат ограничителна форма.
Още преди хилядолетия човечеството е поставило личната свобода в ограничителните рамки на морала, етиката и още куп обществени протоколи, измежду които като най-универсални звучат десетте божи заповеди-“Не кради!”,”Не прелюбодействай!”, “Не убивай!”, “Не лъжи!”…
Всичко това е цената на личната свобода-защото няма лична свобода-абсолютна, без ограничения!И първите хора Адам и Ева са били свободни в Рая, но не съвсем-пред тях е било ограничението да не опитват от дървото на познанието.Но почувствали се безкрайно щастливи от свободата си, те пренебрегнали забраната, т.е. надхвърлили личната си свобода.Това излизане извън рамките на разрешеното им донася стадания и нещастия.
В света на обикновените хора библейският разказ е често срещана житейска ситуация.Когато човек надвиши правото си на свободен избор попада в категорията “нарушител”, а на него никога не се гледа с добро око.
Понякога да се възползваш в пълен размер от личната си свобода се оказва задача, не по силите на всеки.Това са го осъзнали още робите в Древния Рим, които доброволно се отказвали от свободата си, с която господарите им ги дарявали, и предпочитали да продължат да бъдат роби, отколкото свободни граждани, защото най-тежка се оказвала отговорността да отговаряш сам за себе си.
В тоя ред на мисли ако свободата беше в пълната липса на ангажименти, то едва ли робите щяха да се връщат отново към ярема.Човек е свободен не от ангажименти, а в правото си да избира и да решава-едно безкрайно велико право!
В тълковния речник има определение “свободия”-то е точно липса на ангажименти и отговорности, но право на него имат само поставените под попечителство, онези с чийто глас никой не се съобразява и чието мнение никой не търси.
Автор: Александър Ненов
Но за жалост(или не!) личната свобода съвсем не е неограничена възможност на личните желания и намерения, а е личностно право, което поражда сериозни задължения.
В Древния Рим хората са се деляли на свободни и роби.Свободните граждани са се различавали от несвободните по златния пръстен, който са имали право да носят.Оттогава до днес златният пръстен, който традиционно се подарява при навършване на пълнолетие, е белег за свободна личност.Това да си свободна личност е изключително човешко право.Може би само несвободният чавек може истински да оцени стойността му.Но трябва ли да ставаме насила затворници или роби за да проумеем що е това свобода?
Някога героят на Сервантес беше възкликнал:”Свободата ,Санчо, е най-великото благо на тая земя!”Нека се доверим на литературата, защото наистина е така.За свободата се водят битки, за свободата се заплаща с живот,за нея се пее в песните и в нейно име се събарят империи и се съграждат нови светове...
Това човешко право позволява индивидът да живее така, както повеляват разбиранията му, интересите, наклонностите,т.е. сам, необезпокояван от никого, човек да намери своето място под слънцето.Безкрайно много неща означава това простичко наглед право, че си свободен.Но не просто волност на божия птичка дава то, а само по себе си обвързва човека с редица задължения:
Човек е създаден така, че истински може да живее само контактувайки с останалите от вида “homo sapiens”, т.е. обречен е да живее в общество.А принципите на живот в общество изискват собствените действия да не влизат в разрез и нарушения на чуждите права.Следователно собствената свобода се простира дотам, откъдето започва чуждата свобода.Така на границата на две личностни свободи се пораждат задълженията, който най-често имат ограничителна форма.
Още преди хилядолетия човечеството е поставило личната свобода в ограничителните рамки на морала, етиката и още куп обществени протоколи, измежду които като най-универсални звучат десетте божи заповеди-“Не кради!”,”Не прелюбодействай!”, “Не убивай!”, “Не лъжи!”…
Всичко това е цената на личната свобода-защото няма лична свобода-абсолютна, без ограничения!И първите хора Адам и Ева са били свободни в Рая, но не съвсем-пред тях е било ограничението да не опитват от дървото на познанието.Но почувствали се безкрайно щастливи от свободата си, те пренебрегнали забраната, т.е. надхвърлили личната си свобода.Това излизане извън рамките на разрешеното им донася стадания и нещастия.
В света на обикновените хора библейският разказ е често срещана житейска ситуация.Когато човек надвиши правото си на свободен избор попада в категорията “нарушител”, а на него никога не се гледа с добро око.
Понякога да се възползваш в пълен размер от личната си свобода се оказва задача, не по силите на всеки.Това са го осъзнали още робите в Древния Рим, които доброволно се отказвали от свободата си, с която господарите им ги дарявали, и предпочитали да продължат да бъдат роби, отколкото свободни граждани, защото най-тежка се оказвала отговорността да отговаряш сам за себе си.
В тоя ред на мисли ако свободата беше в пълната липса на ангажименти, то едва ли робите щяха да се връщат отново към ярема.Човек е свободен не от ангажименти, а в правото си да избира и да решава-едно безкрайно велико право!
В тълковния речник има определение “свободия”-то е точно липса на ангажименти и отговорности, но право на него имат само поставените под попечителство, онези с чийто глас никой не се съобразява и чието мнение никой не търси.