Как бихме могли да разгледаме въпроса за отмяната на смърното накарзание, ако не рагледаме тезата за давне на прошка. Та нали отмяната на дадрно наказание е свързана точно с прощаването? И от тук идват въпроси като колко пъти може да се прощава? Не се ли стимулира по този начин нещо негативно у човека, който грещи? Ако някой е наранил или ощетил някого /душевно, материално или физически/ и пред заплахата за наказание неискрено признае своята грешка, трябва ли да му се дава прибързано прошка? Няма ли така да стимулираме негативното в провинилия се и той да повтори, наранявайки други?
Ако провинението е голямо, а ние милостиво и прибързано дадем своята прошка, няма ли с това да ощетим потърпевшата страна? Няма ли по този начин да бъдат нарушени законите на справедливостта? Какво е отношението между прошката и възмездието?
- От възмездието се ражда справедливостта. Справедливостта води до правдата, а правдата е основата, върху която се изгражда любовта.
(Възмездието разбирано като наказание и награда – поощрение)
Ако в едно общество се наруши тази закономерност, хората в него остават с впечатление, че този свят е несправедлив.
Приема се, че християнството е повече религия за прошката и любовта. Така ли е? Как да съвместим християнската любов с възмездието, и особено с неговата разновидност – Наяказанието? Не противоречи ли това на християнската любов?
Исус Христос в евангелията говори и за “съд”, “огнена геена, където ще бъде плач и скърацане със зъби”, но също и за “Божието царство”. Говори за наказание и прошка. И с живота си го показва: заплашва фарисеите , вади бич и преобръща масите им. Защо го прави? Не ви ли изглежда немилостиво? Та нали и те имат семейства и хранят деца? На кого прощава? - На римските войници, които са изпълнявали заповед, т. е. изпълнявали са дълга си. Исус се моли: "Прости им, те не знаят какво вършат!" И войниците, които не са били в течение на религиозните спорове на евреите и са били само изпълнители, наистина не са знаели за какво точно е това наказание, след като тяхният водач - Пилат твърди, че "не намирам вина в този човек", а в същото време еврейските първенци са искали смъртта му. Но прощава ли Исус на тези, които са знаели за какво става въпрос - на фарисеите и на еврейските първенци? Пророкувайки за разрушаването на храма и за бъдещите бедствия на евреите на различни места се подразбира, че всичко това им се случва, защото те не са Го познали и приели. Простил ли е Исус на еврейските първенци и на тези, които са викали: "Нека кръвта му да бъде върху нас и нашите чада"? Скъпи приятели, струва се да си размислим върху това.
В средновековието основно се е наблягала върху Божието възмездие - наказанието за грешниците. До такава степен се е акцентирало върху това, че хората са изкривили представата си за Бога. Представяли го единствено в аспекта на строгия Съдия. И се отчайвали поради немощта си. После през 16-ти век се появил Мартин Лютер и казал: "Не е вярно!" Цитирал е думите от посланията: "Бог даде единородния си син, за да не погине никой, който вярва, но да има вечен живот". Акцентирал върху аспекта на Бог като любов. "Бог е любов", казва ап. Йоан. Но и това е крайно разбиране и представа. Така Лютер отвел махалото в другата крайност. И хората се зарадвали, че Бог е любов и всичко прощава и полека-лека започнали да си позволяват отклонения от Божия закон. За да се стигне до днешните времена, когато е премахнато смъртното наказание дори за серийните убийци, когато на хомосексуализма и содомията се гледа като на право на личен сексуален избор, когато прелюбодейството вече не впечатлява никого, а порнографията залива отвсякъде медиите и т. н. Значи получава се така, че много деяния, на които в миналото се е гледало като на престъпления, а сега в нашето общество са декриминализирани. Ние сме го простили и сме го приели. Но дали Бог го е простил и го е приел. Всъщност ние днес не сме истинско християнско общество, а нещо псевдохристиянско. Ние сме ПОСТХРИСТИЯНСКО ОБЩЕСТВО. Смятаме, че отмяната на смъртното наказание е нещо много хуманно. И че тези, които го прилагат са изостанали /между впрочем и в Америка го прилагат/.
Но нека да видим една друга гледна точка - тази на исляма. Във всички религии има достойни за уважение неща. Ислямските учени по шериата защитават смъртното наказание и с довода, че един човек, който е вредял на другите и на обществото като цяло, ако бъде затворен, продължава да вреди на обществото, защото то трябва да се грижи за него и да го издържа и в затвора. А това е една толяма тежест за държавата и обществото. Знаете ли днес в България колко струва месечно издръжката на един затворник? - около 340 лева. Над средната заплата на страната. Умножете тази цифра по 12000 или 13000 , колкото са лишените от свобода в нашата стана и ще получите сумата, която държавата отделя за издръжката им. А колко са пенсиите на пенсионерите днес, дори и на тези, които са допринесли с нещо много за страната си? Всичко това справедливо ли е, питам аз? Има ли Справедливост и Правда в нашето общество? Идете на улицата и попитайте първите срещнати 10 души и ще разберете отговора.
И така като заключение на изложеното по-горе мога да кажа, че темата за наказанието и опрощаването му е прекелено обширна и трудно бихме могли да стигнем до нейното разрешаване, според мен биха били едни тезите за озаконяване и следователно за неозаконяване, но ако попитаме други хора тяхната гледна точка коренно ще се различава от моята. Винаги хората са се деляли на черни и бели и занапред не вярвам, че това ще се промени.
Автор: Александър Ненов
Ако провинението е голямо, а ние милостиво и прибързано дадем своята прошка, няма ли с това да ощетим потърпевшата страна? Няма ли по този начин да бъдат нарушени законите на справедливостта? Какво е отношението между прошката и възмездието?
- От възмездието се ражда справедливостта. Справедливостта води до правдата, а правдата е основата, върху която се изгражда любовта.
(Възмездието разбирано като наказание и награда – поощрение)
Ако в едно общество се наруши тази закономерност, хората в него остават с впечатление, че този свят е несправедлив.
Приема се, че християнството е повече религия за прошката и любовта. Така ли е? Как да съвместим християнската любов с възмездието, и особено с неговата разновидност – Наяказанието? Не противоречи ли това на християнската любов?
Исус Христос в евангелията говори и за “съд”, “огнена геена, където ще бъде плач и скърацане със зъби”, но също и за “Божието царство”. Говори за наказание и прошка. И с живота си го показва: заплашва фарисеите , вади бич и преобръща масите им. Защо го прави? Не ви ли изглежда немилостиво? Та нали и те имат семейства и хранят деца? На кого прощава? - На римските войници, които са изпълнявали заповед, т. е. изпълнявали са дълга си. Исус се моли: "Прости им, те не знаят какво вършат!" И войниците, които не са били в течение на религиозните спорове на евреите и са били само изпълнители, наистина не са знаели за какво точно е това наказание, след като тяхният водач - Пилат твърди, че "не намирам вина в този човек", а в същото време еврейските първенци са искали смъртта му. Но прощава ли Исус на тези, които са знаели за какво става въпрос - на фарисеите и на еврейските първенци? Пророкувайки за разрушаването на храма и за бъдещите бедствия на евреите на различни места се подразбира, че всичко това им се случва, защото те не са Го познали и приели. Простил ли е Исус на еврейските първенци и на тези, които са викали: "Нека кръвта му да бъде върху нас и нашите чада"? Скъпи приятели, струва се да си размислим върху това.
В средновековието основно се е наблягала върху Божието възмездие - наказанието за грешниците. До такава степен се е акцентирало върху това, че хората са изкривили представата си за Бога. Представяли го единствено в аспекта на строгия Съдия. И се отчайвали поради немощта си. После през 16-ти век се появил Мартин Лютер и казал: "Не е вярно!" Цитирал е думите от посланията: "Бог даде единородния си син, за да не погине никой, който вярва, но да има вечен живот". Акцентирал върху аспекта на Бог като любов. "Бог е любов", казва ап. Йоан. Но и това е крайно разбиране и представа. Така Лютер отвел махалото в другата крайност. И хората се зарадвали, че Бог е любов и всичко прощава и полека-лека започнали да си позволяват отклонения от Божия закон. За да се стигне до днешните времена, когато е премахнато смъртното наказание дори за серийните убийци, когато на хомосексуализма и содомията се гледа като на право на личен сексуален избор, когато прелюбодейството вече не впечатлява никого, а порнографията залива отвсякъде медиите и т. н. Значи получава се така, че много деяния, на които в миналото се е гледало като на престъпления, а сега в нашето общество са декриминализирани. Ние сме го простили и сме го приели. Но дали Бог го е простил и го е приел. Всъщност ние днес не сме истинско християнско общество, а нещо псевдохристиянско. Ние сме ПОСТХРИСТИЯНСКО ОБЩЕСТВО. Смятаме, че отмяната на смъртното наказание е нещо много хуманно. И че тези, които го прилагат са изостанали /между впрочем и в Америка го прилагат/.
Но нека да видим една друга гледна точка - тази на исляма. Във всички религии има достойни за уважение неща. Ислямските учени по шериата защитават смъртното наказание и с довода, че един човек, който е вредял на другите и на обществото като цяло, ако бъде затворен, продължава да вреди на обществото, защото то трябва да се грижи за него и да го издържа и в затвора. А това е една толяма тежест за държавата и обществото. Знаете ли днес в България колко струва месечно издръжката на един затворник? - около 340 лева. Над средната заплата на страната. Умножете тази цифра по 12000 или 13000 , колкото са лишените от свобода в нашата стана и ще получите сумата, която държавата отделя за издръжката им. А колко са пенсиите на пенсионерите днес, дори и на тези, които са допринесли с нещо много за страната си? Всичко това справедливо ли е, питам аз? Има ли Справедливост и Правда в нашето общество? Идете на улицата и попитайте първите срещнати 10 души и ще разберете отговора.
И така като заключение на изложеното по-горе мога да кажа, че темата за наказанието и опрощаването му е прекелено обширна и трудно бихме могли да стигнем до нейното разрешаване, според мен биха били едни тезите за озаконяване и следователно за неозаконяване, но ако попитаме други хора тяхната гледна точка коренно ще се различава от моята. Винаги хората са се деляли на черни и бели и занапред не вярвам, че това ще се промени.