Американският психолог Уилям Шелдън разработва емпиричната основа за структурната теория за личността, която за първи път е предложена от Хипократ и Гален. Той усъвършенства онова, което по същество са трите телесни типа на Кречмер.

Структурната теория е съвсем проста: структурата на тялото и само тя определя личността. Дебелият мъж е веселяк; кльощавото дете е затворен в себе си книжен червей; мускулестият мъж е енергично общителен.

През 1942  година Шелдън публикува ‘Разнообразие на темпераментите’, съответстващи на соматотиповете: ендоморфно-висцератония (социабилен, релаксиран, нежен), мезоморфно-церебротонния (потиснат, със задръжки).

Критиците отбелязват с неодобрение, че оригиналните личностни типове се основават единствено на данни от извадка, състояща се от 33-ма мъже колежани. Телесният тип и личностният тип корелират около 0,80 в работите на Шелдън, но такива високи корелации не се откриват от други изследователи.

Работата на Шелдън не минава незабелязан. Бил Уилсън - съосновател на "Анонимните алкохолици", смята, че Шелдън е осигурил философската основа на тази организация.
Автор: Тони