Aвстрийският психолог Анна Фройд е шестото и последно дете на Зигмунд и Марта Фройд. Родена във Виена на 3 декември 1895 година. Анна единствена от децата на Фройд тръгва по стъпките на баща си и допринася за развитието на психоанализата. Сравнена с работта на бащата, тази на Ана Фройд подчертава важността на егото и неговата способност да се тренира социално.
Анна Фройд завършва училище с добър успех, след което следва педагокига и става учителка. От 1914 г. е ученичка при баща си. По време на Първата световна война Ана Фройд слуша лекции при своя баща и прави визитации във Виенската университетска психиатрична клиника, ръководена от прочутия Юлиус фон Яурег. От 1922 г. тя е член на Виенското психоаналаитично общество. През 1924 г. е приета в "Тайния комитет", който е трябвало да бди за интересите на психоанализата. През 1938 г. Анна емигрира заедно с Фройд в Англия, където работи с Дороти Бърлингъм в Хъмпстед Нърсърис, приют за деца пострадали от войната. Две години по-рано тя публикува книгата "Азът и механизмите на защитата".
През 1945 г. Анна Фройд участва активно в създаването на международно списание за детска психоанализа. Главният й труд излиза през 1965 г. под заглавие "Нормалност и патология в детството", преведен на немски от нея през 1968 г. със заглавието "Правилни и погрешни пътища на детското развитие".
Анна Фройд води многобройни курсове, става учебна и контролна аналитичка на цяло поколение детски психолози. Умира на 8 октомври 1982 г. в Лондон.
Анна Фройд се измества от класическата позиция на баща си, която се концентрира върху несъзнателното То (перспектива, която тя намира за ограничаваща) и вместо това набляга на важността на АЗ-а - непрестанната борба и конфликти се преживяват от нуждата за отговор на противоречивите желания, нужди, ценности и изискванията на реалността. С това тя установява значението на его-функциите и концепцията за защитните механизми. Фокусирайки се върху изследвания, наблюдение и лечение на деца, Анна Фройд създава група от видни детски аналитици, които забелязват, че детските симптоми са краен аналог на личностните разстройства сред възрастните и по такъв начин са често свързани със стадиите на развитие. По това време тези идеи са революционни и Анна ни предоставя изчерпателна теория на развитието и концепция за линии на развитието, които комбинират важния модел за нагона на баща й с по-съвременните теории на развитието за обектните взаимоотношения, които наблягат на значението на родителите в процесите на детското развитие.
Автор: Тони
Анна Фройд завършва училище с добър успех, след което следва педагокига и става учителка. От 1914 г. е ученичка при баща си. По време на Първата световна война Ана Фройд слуша лекции при своя баща и прави визитации във Виенската университетска психиатрична клиника, ръководена от прочутия Юлиус фон Яурег. От 1922 г. тя е член на Виенското психоаналаитично общество. През 1924 г. е приета в "Тайния комитет", който е трябвало да бди за интересите на психоанализата. През 1938 г. Анна емигрира заедно с Фройд в Англия, където работи с Дороти Бърлингъм в Хъмпстед Нърсърис, приют за деца пострадали от войната. Две години по-рано тя публикува книгата "Азът и механизмите на защитата".
През 1945 г. Анна Фройд участва активно в създаването на международно списание за детска психоанализа. Главният й труд излиза през 1965 г. под заглавие "Нормалност и патология в детството", преведен на немски от нея през 1968 г. със заглавието "Правилни и погрешни пътища на детското развитие".
Анна Фройд води многобройни курсове, става учебна и контролна аналитичка на цяло поколение детски психолози. Умира на 8 октомври 1982 г. в Лондон.
Анна Фройд се измества от класическата позиция на баща си, която се концентрира върху несъзнателното То (перспектива, която тя намира за ограничаваща) и вместо това набляга на важността на АЗ-а - непрестанната борба и конфликти се преживяват от нуждата за отговор на противоречивите желания, нужди, ценности и изискванията на реалността. С това тя установява значението на его-функциите и концепцията за защитните механизми. Фокусирайки се върху изследвания, наблюдение и лечение на деца, Анна Фройд създава група от видни детски аналитици, които забелязват, че детските симптоми са краен аналог на личностните разстройства сред възрастните и по такъв начин са често свързани със стадиите на развитие. По това време тези идеи са революционни и Анна ни предоставя изчерпателна теория на развитието и концепция за линии на развитието, които комбинират важния модел за нагона на баща й с по-съвременните теории на развитието за обектните взаимоотношения, които наблягат на значението на родителите в процесите на детското развитие.