Теориите на германската психодинамична психоложка Карен Хорни поставят под въпрос някои традиционни Фройдистки гледни точки, особено неговата теория за сексуалността, както и инстинктивната ориентация на психоанализата и нейната генетична психология. Карен Хорни често е класифирацана като неофройдист.
Хорни подчертава значението на социалните условия и факторите на средата при формирането на личността. В първата си книга тя очертава едно от най-важните си понятия - базисната тревожност. Това чувство у детето възниква от факта, че то е "изолирано и безпомощно в потенциално враждебен свят" и затова не е вродено, а е продукт на нашата култура и възпитание. Тази тревожност е основното условие за по-нататъшните личностни трудности. От нея възниква базисния импулс към сигурност: да се чувстваш сигурен означава свободен от тревожност. Чрез взаимодействието си с обществото хората придобиват и други потребности. Хорни ги разделя на 3 групи:
1. да се придвижваш към хората (приближаване, привързаност)
2. да се движиш срещу хората (власт, експлоатация)
3. да се отдалечаваш от хората (ограничаване на собствения живот, самодостатъчност).
Тези три сили очевидно могат да влязат в конфликт една с друга. Нормалният човек разрешава конфликта, като ги интегрира. Конфликтите могат да се разрешат или да се избегнат, ако детето е отгледано сред любов и уважение, ако се е чувствало желано и сигурно и е било обградено с доверие.
Когато човек приеме едната ориентация за сметка на другите, могат да възникнат три типа личност в зависимост от ориентацията: отстъпчив тип (движещ се към хората), враждебен тип (движещ се срещу хората) и откъснат тип (отдалечаващ се от хората). Другото основно понятие на Хорни - идеализираният образ, също е свързано с конфликтите. Тук има несъответствие между Аз-образа на човека и реалното му Аз.
Автор: Тони
Хорни подчертава значението на социалните условия и факторите на средата при формирането на личността. В първата си книга тя очертава едно от най-важните си понятия - базисната тревожност. Това чувство у детето възниква от факта, че то е "изолирано и безпомощно в потенциално враждебен свят" и затова не е вродено, а е продукт на нашата култура и възпитание. Тази тревожност е основното условие за по-нататъшните личностни трудности. От нея възниква базисния импулс към сигурност: да се чувстваш сигурен означава свободен от тревожност. Чрез взаимодействието си с обществото хората придобиват и други потребности. Хорни ги разделя на 3 групи:
1. да се придвижваш към хората (приближаване, привързаност)
2. да се движиш срещу хората (власт, експлоатация)
3. да се отдалечаваш от хората (ограничаване на собствения живот, самодостатъчност).
Тези три сили очевидно могат да влязат в конфликт една с друга. Нормалният човек разрешава конфликта, като ги интегрира. Конфликтите могат да се разрешат или да се избегнат, ако детето е отгледано сред любов и уважение, ако се е чувствало желано и сигурно и е било обградено с доверие.
Когато човек приеме едната ориентация за сметка на другите, могат да възникнат три типа личност в зависимост от ориентацията: отстъпчив тип (движещ се към хората), враждебен тип (движещ се срещу хората) и откъснат тип (отдалечаващ се от хората). Другото основно понятие на Хорни - идеализираният образ, също е свързано с конфликтите. Тук има несъответствие между Аз-образа на човека и реалното му Аз.