Австрийският философ Кристиан фон Еренфелс е известен като един от основателите и предшествениците на гещалт психологията.
Роден е в Родаун, Австрия, на 2юни 1859 година. Еренфелс учи философия във Виенския университет.. Получава хабилитацията си през 1888 г. във Виена с работата си "За чувстването и желанието". От 1896 до 1929 г,. той е професор по философия в немския университет в Прага.
Умира на 8 септември 1932 год
Макар да се счита, че Макс Вертхаймер е основател на движението на гещалт психологията, концепцията за самия гещалт за първи път е предложена в съвременната философия и психология от Еренфелс в неговата прочута работа "Върху качествата на формата").
В началото на XX век гещалт психологията се появява като допълнение към традиционния метод на научен анализ. Названието на школата идва от немската дума "гещалт", което означава, цялост, форма, конфигурация, свързаност на елементите, затвореност и др.
Приетият начин за научно анализиране на феномени е бил описването на частите и достигане до цялото чрез събирането на така получените описания. Прогресът, осъществен от биологията, психологията и социологията по това време, обаче, внушава, че такава процедура не може да отдаде полагаемото се на феномени, които са реално разгръщащи се процеси - цялости, изградени от взаимодействащите си сили. Формирането на Гещалтите се ръководи от висшия принцип, който той нарича тенденция към "добрия Гещалт", или принципа Praegnanz (стегнатост, сбитост). Оказва се, че тази терминология лесно се поддава на недоразумения. Неформалният термин "добър Гещалт" внушава субективна оценка в служба на определено предпочитание или цел, а е замислен да описва строго обективната тенденция към по-голяма простота и подреденост. Т
Тенденцията към най-простата налична структура при дадени обстоятелства или (за да използваме един свързан критерий) към най-ниското налично ниво на напрежение е имала голяма обяснителна стойност особено в изследването на възприятието. В полето на съзнанието функционират два контекста - фигура и фон, като фигурата винаги е по-ясна, по-чиста, по-обособена, по-очевидни са нейните граници. Фонът изглежда като продължение на фигурата, но е по-тъмен, по-отдалечен, слабо поддържащ фигурата.
Автор: Тони
Роден е в Родаун, Австрия, на 2юни 1859 година. Еренфелс учи философия във Виенския университет.. Получава хабилитацията си през 1888 г. във Виена с работата си "За чувстването и желанието". От 1896 до 1929 г,. той е професор по философия в немския университет в Прага.
Умира на 8 септември 1932 год
Макар да се счита, че Макс Вертхаймер е основател на движението на гещалт психологията, концепцията за самия гещалт за първи път е предложена в съвременната философия и психология от Еренфелс в неговата прочута работа "Върху качествата на формата").
В началото на XX век гещалт психологията се появява като допълнение към традиционния метод на научен анализ. Названието на школата идва от немската дума "гещалт", което означава, цялост, форма, конфигурация, свързаност на елементите, затвореност и др.
Приетият начин за научно анализиране на феномени е бил описването на частите и достигане до цялото чрез събирането на така получените описания. Прогресът, осъществен от биологията, психологията и социологията по това време, обаче, внушава, че такава процедура не може да отдаде полагаемото се на феномени, които са реално разгръщащи се процеси - цялости, изградени от взаимодействащите си сили. Формирането на Гещалтите се ръководи от висшия принцип, който той нарича тенденция към "добрия Гещалт", или принципа Praegnanz (стегнатост, сбитост). Оказва се, че тази терминология лесно се поддава на недоразумения. Неформалният термин "добър Гещалт" внушава субективна оценка в служба на определено предпочитание или цел, а е замислен да описва строго обективната тенденция към по-голяма простота и подреденост. Т
Тенденцията към най-простата налична структура при дадени обстоятелства или (за да използваме един свързан критерий) към най-ниското налично ниво на напрежение е имала голяма обяснителна стойност особено в изследването на възприятието. В полето на съзнанието функционират два контекста - фигура и фон, като фигурата винаги е по-ясна, по-чиста, по-обособена, по-очевидни са нейните граници. Фонът изглежда като продължение на фигурата, но е по-тъмен, по-отдалечен, слабо поддържащ фигурата.