Франц Алексанрандер - един от основателите на психосоматичната медицина

Американският лекар и психоаналитик от унгарски произход, Франц Александер, е един от основателите на психосоматичната медицина и психоаналитичната криминология. Александер е роден в Будапеща на 22 януари 1891 год

2011-08-12 15:24:44

Франц Алексанрандер - един от основателите на психосоматичната медицина

Американският лекар и психоаналитик от унгарски произход, Франц Александер, е един от основателите на психосоматичната медицина и психоаналитичната криминология.

Александер е роден в Будапеща на 22 януари 1891 година. Учи в Берлин, където е част от влиятелна група от германски психоаналитици, включващи Карен Хорни и Хелене Дойч, наставлявана от Карл Абрахам, събрана около Берлниския психоаналитичен институт.

През 1930 г. Александер е поканен от Робърт Хътчинс, тогава президент на Университета в Чикаго, да стане негов гостуващ професор по психоанализа в Чикаго. Александер работи в Чикагсия институт по психоанализа, където Пол Розенфелс е бил един от неговите студенти. В края на 50-те години на миналия век, той е сред първите членове на Обществото за Основни системни изследвания.

Франц Александер умира вия на 8 март 1964 година.

В началото на 20-ти век Франц Александер води движението към динамично взаимодействие между ум и тяло. Фройд имал дълбок голям към психосоматичните заболявания, което се разбира от кореспонденцията му с Георг Гродек, който по това време изследвал възможността за лекуване на физически смущения чрез психологически процеси. Заедно със Зигмунд Фройд и Шандор Ференци, Александер развил концепцията за автопластична адаптация. Те твърдели, че когато индивидът е поставен в стресова ситуация, той може да реагира по два начина: Автопластична адаптация: Субекът се опитва да промени себе си, тоест вътрешната среда. Алопластична адаптация: Субектът се опитва да промени ситуацията, тоест външната среда.

От 30-те до 50-те години на миналия век много аналитици са били заети с въпроса за съкращаване на курса на лечението, като едновременно с това, да се постигне терапевтична ефективност. Те са: Шандор Ференци, Франц Александер, Дейвид Малан и други.
Автор: Тони