Швейцарският биолог, психолог, логик и филоософ, Жан Пиаже, е  един от най-верните последователи на Имануел Кант.

Пиаже е роден на 9 август 1896 година е Нюшател, Швейцария.  Първата си  статия за научно списание по зоология той написва на 10-годишна възраст. Тя се казва "Наблюдения върху врабчетата-албиноси". По-късно, наблюдавайки своите деца, а след това и ученици о началното училище,  в игрите и в предизвикани дейности, разговаряйки с тях, изследвайки ги с тестове, той забелязва, че развитието на мисленето и езика  не се извършва по един непрекъснат начин, а преминава през определени стадии. Известен е с теорията си за етапите в развитието на детето - от стадиите на конкретните операциии към стадия на формално-логическите операции, който приключва на 15 години, разработена благодарение на прословутите му експерименти с деца, изследващи различни аспекти от детската психика.

Всеки етап представлява детското разбиране за реалността по време на този период. Развитието от един период към друг е определено от натрупването на несъответствия от детското разбиране на околната среда, което в крайна сметка води до нужда от реорганизация на мисловната структура. Според Пиаже детето преминава от аутизма, от миражното въображение, от логиката на съня към социализираната реч и логическото мислене, като в критичната си точка преминава през постепенно отмиращ егоцентризъм (при който всичко да се свежда до собственото аз, до личната гледна точка). Според Пиаже етапите са четири
  • Сензомоторен интелект
  • Предоперационен интелект
  • Стадий на конкретните операции
  • Стадий на формалните операции.


    • В история на психологията теорията му се свързва с термина генетична епистемология, нова научна дисциплина, която цели да обясни познанието посредством неговото формиране.

    Ня­ма съм­не­ние, че през бли­зо трий­сет­те го­ди­ни от­как­то ни е на­пус­нал /умира на 16 септември 1980 г./ вли­я­нието на Пиаже   про­дъл­жа­ва. През те­зи го­ди­ни не­го­ви­те про­из­ве­де­ния са пре­ве­де­ни на де­сет­ки ези­ци. На не­го­во­то твор­чес­т­во са пос­ве­те­ни не мал­ко кни­ги, на­уч­ни ста­тии и ди­сер­та­ции.

        Без­с­пор­но зас­лу­ги­те на Пи­а­же за изу­ча­ва­не на дет­с­ко­то раз­ви­тие са ог­ром­ни - той пра­ви мно­го по­ве­че от все­ки друг те­о­ре­тик. Ученият от­каз­ва да све­де раз­ви­ти­е­то на де­те­то до ста­тич­ния и час­ти­чен об­раз, кой­то пред­ла­га вре­ме­то, в ко­е­то жи­вее, и по­ла­га уси­лия да стиг­не до дъл­бо­ки­те ре­ал­нос­ти, за да съз­да­де ця­лос­т­на пред­с­та­ва за ког­ни­тив­но­то раз­ви­тие на де­те­то. Ето за­що, пи­а­же­ти­ан­с­ки­ят въз­г­лед за он­то­ге­не­тич­на­та ево­лю­ция на мис­ле­не­то е най-про­ни­ца­тел­ни­ят от всич­ки въз­г­ле­ди, ко­и­то те­о­ри­я­та ни пред­ла­га. Не слу­чай­но не­го­ва­та те­о­рия за ког­ни­тив­но­то раз­ви­тие очер­та­ва гра­ни­ци­те на де­се­ти­ле­тия “пи­а­же­ти­анс­ка епо­ха в дет­с­ка­та пси­хо­ло­гия”, фор­ми­ра­ла пред­с­та­ви­те за ког­ни­тив­но­то раз­ви­тие на де­те­то на ня­кол­ко по­ко­ле­ния въз­рас­то­ви пси­хо­ло­зи. Ней­но­то сил­но вли­яние вър­ху пси­хо­ло­ги­я­та на раз­ви­ти­е­то е ре­зул­тат не са­мо от то­ва, че Пи­а­же пред­ла­га ори­ги­нал­на и ин­те­рес­на те­о­рия, но и в ре­зул­тат на мъд­рост­та на не­го­ви­те стра­те­гии за изу­ча­ва­не на дет­с­ко­то мис­ле­не и раз­би­ра­не на све­та.
       
    Той “зас­та­вя” пси­хо­ло­зи­те и пе­да­го­зи­те да виж­дат в де­ца­та лю­боз­на­тел­ни “тър­са­чи” на зна­ния, ко­и­то учас­т­ват ак­тив­но в соб­с­т­ве­но­то си раз­ви­тие. Не без зна­че­ние е и фак­та, че Пи­а­же е сред пър­ви­те те­о­ре­ти­ци, ко­и­то не са­мо опис­ват, но и обяс­ня­ват раз­ви­ти­е­то. Не­го­ва­та но­ва­тор­с­ка дей­ност про­дъл­жа­ва да оп­ре­де­ля на­со­че­ност­та и на съв­ре­мен­ни­те из­с­ле­до­ва­те­ли вър­ху ме­ха­низ­ми­те на ког­ни­тив­ни­те про­ме­ни. Ос­вен то­ва, те­о­ри­я­та на Пи­а­же пред­ла­га удоб­на “въз­рас­то­ва схе­ма” на ког­ни­тив­но­то раз­ви­тие, ко­я­то не­за­ви­си­мо от ня­кои не­точ­нос­ти, е ва­жен ин­с­т­ру­мент за обяс­не­ние на дет­с­ко­то раз­ви­тие.

    Основно пред­по­ло­же­ние на Пи­а­же е, че де­те­то е ак­ти­вен учас­т­ник в при­до­би­ва­не на зна­ния и из­г­раж­да­не на свое соб­с­т­ве­но раз­би­ра­не за све­та. Той е убе­ден, че за раз­ви­ти­е­то на поз­на­ва­тел­ни­те про­це­си е из­к­лю­чи­тел­но ва­жен опи­тът от ак­тив­но­то вза­и­мо­дейс­т­вие на де­те­то с пред­мет­ния свят. Та­зи идея по­ве­че от вся­ка дру­га оказ­ва сил­но вли­я­ние вър­ху мис­ле­не­то на не­го­ви­те пос­ле­до­ва­те­ли. Пи­а­же счи­та, че в про­це­са на обяс­не­ние на за­о­би­ка­ля­щия свят де­те­то се опит­ва да го адап­ти­ра в съ­от­вет­с­т­вие със сво­и­те изиск­ва­ния. А на ос­но­ва­та на ес­тес­т­ве­но-на­уч­ни­те дис­цип­ли­ни Пи­а­же пред­по­ла­га, че би­о­ло­гич­ни­те осо­бе­нос­ти на де­те­то на­ла­гат ня­кои ог­ра­ни­че­ния в пос­ле­до­ва­тел­ност­та и вре­ме­то на фор­ми­ра­не на оп­ре­де­ле­ни ког­ни­тив­ни на­ви­ци.

    Той счи­та, че вся­ко де­те за­поч­ва жи­во­та си с не­го­лям ре­пер­то­ар от прос­ти сен­зор­ни или мо­тор­ни схе­ми, нап­ри­мер слу­хо­ви, зри­тел­ни, вку­со­ви, так­тил­ни и дви­га­тел­ни. На рав­ни­ще­то на функ­ци­о­ни­ра­не на по­со­че­ни­те схе­ми ак­тив­ност­та на де­те­то е на­со­че­на към вку­со­ви, так­тил­ни и дру­ги усе­ща­ния, ко­и­то пред­ме­ти­те от за­о­би­ка­ля­ща­та сре­да пре­диз­ви­ка­ват. Мал­ко по-къс­но де­те­то фор­ми­ра ког­ни­тив­ни схе­ми за срав­не­ние на обек­ти­те. В хо­да на раз­ви­ти­е­то пос­те­пен­но се фор­ми­рат все по-слож­ни и по-слож­ни ког­ни­тив­ни схе­ми – нап­ри­мер, де­дук­ти­вен ана­лиз, сис­тем­но мис­ле­не и т. н. По­со­че­ни­те поз­на­ва­тел­ни опе­ра­ции и струк­ту­ри са уни­вер­сал­ни не за­що­то са вро­де­ни, а за­що­то ти­пич­ни­ят опит на де­ца­та от вза­и­мо­дейс­т­ви­е­то с пред­ме­ти и хо­ра во­ди до ед­ни и съ­щи из­во­ди.
        Спо­ред Пи­а­же, два­та ос­нов­ни прин­ци­па, ко­и­то на­соч­ват раз­ви­ти­е­то на чо­ве­ка са ор­га­ни­за­ци­я­та и адап­та­ци­я­та. Все­ки по­ве­ден­чес­ки акт на чо­ве­ка е ор­га­ни­зи­ран, т. е. пред­с­тав­ля­ва оп­ре­де­ле­на струк­ту­ра и та­зи тен­ден­ция за струк­ту­ри­ра­не на опи­та е ба­зо­во свойс­т­во на чо­ве­ка. По то­зи на­чин хо­ра­та не са­мо под­реж­дат пер­цеп­тив­ния опит в зна­чи­ми за тях зна­ния, но и пре­об­ра­зу­ват кон­к­рет­ни­те ка­те­го­рии в по-аб­с­т­рак­т­ни, из­пол­з­ват фак­ти за обяс­не­ние и съг­ла­су­ват про­ти­во­ре­чи­ви мне­ния. Най-важ­ни­ят ре­зул­тат от та­зи ба­зо­ва тен­ден­ция при чо­ве­ка е спо­соб­ност­та му та­ка да ор­га­ни­зи­ра своя опит, че не­го­во­то мис­ле­не да ста­ва все по-адап­ти­ра­но към сре­да­та. В то­зи сми­съл адап­та­ци­я­та мо­же да се раз­г­леж­да ка­то ди­на­мич­ния ас­пект от ор­га­ни­за­ци­я­та на опи­та.
    Автор: Тони