Жан Пиаже - изследовател на детската психика,

Швейцарският биолог, психолог, логик и филоософ, Жан Пиаже, е  един от най-верните последователи на Имануел Кант. Пиаже е роден на 9 август 1896 година е Нюшател, Швейцария.  Първата си  статия за научно списание по зоология той&nb

2011-08-09 11:31:33
Жан Пиаже - изследовател на детската психика,
Швейцарският биолог, психолог, логик и филоософ, Жан Пиаже, е  един от най-верните последователи на Имануел Кант.

Пиаже е роден на 9 август 1896 година е Нюшател, Швейцария.  Първата си  статия за научно списание по зоология той написва на 10-годишна възраст. Тя се казва "Наблюдения върху врабчетата-албиноси". По-късно, наблюдавайки своите деца, а след това и ученици о началното училище,  в игрите и в предизвикани дейности, разговаряйки с тях, изследвайки ги с тестове, той забелязва, че развитието на мисленето и езика  не се извършва по един непрекъснат начин, а преминава през определени стадии. Известен е с теорията си за етапите в развитието на детето - от стадиите на конкретните операциии към стадия на формално-логическите операции, който приключва на 15 години, разработена благодарение на прословутите му експерименти с деца, изследващи различни аспекти от детската психика.

Всеки етап представлява детското разбиране за реалността по време на този период. Развитието от един период към друг е определено от натрупването на несъответствия от детското разбиране на околната среда, което в крайна сметка води до нужда от реорганизация на мисловната структура. Според Пиаже детето преминава от аутизма, от миражното въображение, от логиката на съня към социализираната реч и логическото мислене, като в критичната си точка преминава през постепенно отмиращ егоцентризъм (при който всичко да се свежда до собственото аз, до личната гледна точка). Според Пиаже етапите са четири
  1. Сензомоторен интелект
  2. Предоперационен интелект
  3. Стадий на конкретните операции
  4. Стадий на формалните операции.


В история на психологията теорията му се свързва с термина генетична епистемология, нова научна дисциплина, която цели да обясни познанието посредством неговото формиране.

Ня­ма съм­не­ние, че през бли­зо трий­сет­те го­ди­ни от­как­то ни е на­пус­нал /умира на 16 септември 1980 г./ вли­я­нието на Пиаже   про­дъл­жа­ва. През те­зи го­ди­ни не­го­ви­те про­из­ве­де­ния са пре­ве­де­ни на де­сет­ки ези­ци. На не­го­во­то твор­чес­т­во са пос­ве­те­ни не мал­ко кни­ги, на­уч­ни ста­тии и ди­сер­та­ции.

    Без­с­пор­но зас­лу­ги­те на Пи­а­же за изу­ча­ва­не на дет­с­ко­то раз­ви­тие са ог­ром­ни - той пра­ви мно­го по­ве­че от все­ки друг те­о­ре­тик. Ученият от­каз­ва да све­де раз­ви­ти­е­то на де­те­то до ста­тич­ния и час­ти­чен об­раз, кой­то пред­ла­га вре­ме­то, в ко­е­то жи­вее, и по­ла­га уси­лия да стиг­не до дъл­бо­ки­те ре­ал­нос­ти, за да съз­да­де ця­лос­т­на пред­с­та­ва за ког­ни­тив­но­то раз­ви­тие на де­те­то. Ето за­що, пи­а­же­ти­ан­с­ки­ят въз­г­лед за он­то­ге­не­тич­на­та ево­лю­ция на мис­ле­не­то е най-про­ни­ца­тел­ни­ят от всич­ки въз­г­ле­ди, ко­и­то те­о­ри­я­та ни пред­ла­га. Не слу­чай­но не­го­ва­та те­о­рия за ког­ни­тив­но­то раз­ви­тие очер­та­ва гра­ни­ци­те на де­се­ти­ле­тия “пи­а­же­ти­анс­ка епо­ха в дет­с­ка­та пси­хо­ло­гия”, фор­ми­ра­ла пред­с­та­ви­те за ког­ни­тив­но­то раз­ви­тие на де­те­то на ня­кол­ко по­ко­ле­ния въз­рас­то­ви пси­хо­ло­зи. Ней­но­то сил­но вли­яние вър­ху пси­хо­ло­ги­я­та на раз­ви­ти­е­то е ре­зул­тат не са­мо от то­ва, че Пи­а­же пред­ла­га ори­ги­нал­на и ин­те­рес­на те­о­рия, но и в ре­зул­тат на мъд­рост­та на не­го­ви­те стра­те­гии за изу­ча­ва­не на дет­с­ко­то мис­ле­не и раз­би­ра­не на све­та.
   
Той “зас­та­вя” пси­хо­ло­зи­те и пе­да­го­зи­те да виж­дат в де­ца­та лю­боз­на­тел­ни “тър­са­чи” на зна­ния, ко­и­то учас­т­ват ак­тив­но в соб­с­т­ве­но­то си раз­ви­тие. Не без зна­че­ние е и фак­та, че Пи­а­же е сред пър­ви­те те­о­ре­ти­ци, ко­и­то не са­мо опис­ват, но и обяс­ня­ват раз­ви­ти­е­то. Не­го­ва­та но­ва­тор­с­ка дей­ност про­дъл­жа­ва да оп­ре­де­ля на­со­че­ност­та и на съв­ре­мен­ни­те из­с­ле­до­ва­те­ли вър­ху ме­ха­низ­ми­те на ког­ни­тив­ни­те про­ме­ни. Ос­вен то­ва, те­о­ри­я­та на Пи­а­же пред­ла­га удоб­на “въз­рас­то­ва схе­ма” на ког­ни­тив­но­то раз­ви­тие, ко­я­то не­за­ви­си­мо от ня­кои не­точ­нос­ти, е ва­жен ин­с­т­ру­мент за обяс­не­ние на дет­с­ко­то раз­ви­тие.

Основно пред­по­ло­же­ние на Пи­а­же е, че де­те­то е ак­ти­вен учас­т­ник в при­до­би­ва­не на зна­ния и из­г­раж­да­не на свое соб­с­т­ве­но раз­би­ра­не за све­та. Той е убе­ден, че за раз­ви­ти­е­то на поз­на­ва­тел­ни­те про­це­си е из­к­лю­чи­тел­но ва­жен опи­тът от ак­тив­но­то вза­и­мо­дейс­т­вие на де­те­то с пред­мет­ния свят. Та­зи идея по­ве­че от вся­ка дру­га оказ­ва сил­но вли­я­ние вър­ху мис­ле­не­то на не­го­ви­те пос­ле­до­ва­те­ли. Пи­а­же счи­та, че в про­це­са на обяс­не­ние на за­о­би­ка­ля­щия свят де­те­то се опит­ва да го адап­ти­ра в съ­от­вет­с­т­вие със сво­и­те изиск­ва­ния. А на ос­но­ва­та на ес­тес­т­ве­но-на­уч­ни­те дис­цип­ли­ни Пи­а­же пред­по­ла­га, че би­о­ло­гич­ни­те осо­бе­нос­ти на де­те­то на­ла­гат ня­кои ог­ра­ни­че­ния в пос­ле­до­ва­тел­ност­та и вре­ме­то на фор­ми­ра­не на оп­ре­де­ле­ни ког­ни­тив­ни на­ви­ци.

Той счи­та, че вся­ко де­те за­поч­ва жи­во­та си с не­го­лям ре­пер­то­ар от прос­ти сен­зор­ни или мо­тор­ни схе­ми, нап­ри­мер слу­хо­ви, зри­тел­ни, вку­со­ви, так­тил­ни и дви­га­тел­ни. На рав­ни­ще­то на функ­ци­о­ни­ра­не на по­со­че­ни­те схе­ми ак­тив­ност­та на де­те­то е на­со­че­на към вку­со­ви, так­тил­ни и дру­ги усе­ща­ния, ко­и­то пред­ме­ти­те от за­о­би­ка­ля­ща­та сре­да пре­диз­ви­ка­ват. Мал­ко по-къс­но де­те­то фор­ми­ра ког­ни­тив­ни схе­ми за срав­не­ние на обек­ти­те. В хо­да на раз­ви­ти­е­то пос­те­пен­но се фор­ми­рат все по-слож­ни и по-слож­ни ког­ни­тив­ни схе­ми – нап­ри­мер, де­дук­ти­вен ана­лиз, сис­тем­но мис­ле­не и т. н. По­со­че­ни­те поз­на­ва­тел­ни опе­ра­ции и струк­ту­ри са уни­вер­сал­ни не за­що­то са вро­де­ни, а за­що­то ти­пич­ни­ят опит на де­ца­та от вза­и­мо­дейс­т­ви­е­то с пред­ме­ти и хо­ра во­ди до ед­ни и съ­щи из­во­ди.
    Спо­ред Пи­а­же, два­та ос­нов­ни прин­ци­па, ко­и­то на­соч­ват раз­ви­ти­е­то на чо­ве­ка са ор­га­ни­за­ци­я­та и адап­та­ци­я­та. Все­ки по­ве­ден­чес­ки акт на чо­ве­ка е ор­га­ни­зи­ран, т. е. пред­с­тав­ля­ва оп­ре­де­ле­на струк­ту­ра и та­зи тен­ден­ция за струк­ту­ри­ра­не на опи­та е ба­зо­во свойс­т­во на чо­ве­ка. По то­зи на­чин хо­ра­та не са­мо под­реж­дат пер­цеп­тив­ния опит в зна­чи­ми за тях зна­ния, но и пре­об­ра­зу­ват кон­к­рет­ни­те ка­те­го­рии в по-аб­с­т­рак­т­ни, из­пол­з­ват фак­ти за обяс­не­ние и съг­ла­су­ват про­ти­во­ре­чи­ви мне­ния. Най-важ­ни­ят ре­зул­тат от та­зи ба­зо­ва тен­ден­ция при чо­ве­ка е спо­соб­ност­та му та­ка да ор­га­ни­зи­ра своя опит, че не­го­во­то мис­ле­не да ста­ва все по-адап­ти­ра­но към сре­да­та. В то­зи сми­съл адап­та­ци­я­та мо­же да се раз­г­леж­да ка­то ди­на­мич­ния ас­пект от ор­га­ни­за­ци­я­та на опи­та.
Автор: Тони

ОЩЕ ЗА...

КОМЕНТАРИ

Влез или се регистрирай за да пишеш...

Вход и регистрация

ЛЮБОПИТНО

 
Нагоре
Към пълната версия