Мелани Клайн е психоаналитичка от еврейски произход. Родена е на 30 март 1882 година във Виена. Калйн е основател на школата на обектните отношения в психоанализата. Макар че поставя под съмнение някои фундаментални допускания на Зигмунд Фройд, Клайн винаги се е смятала за верен привърженик на неговите идеи.
Мелани Клайн първа използва традиционната психоанализа с малки деца. Тя има особен нюх да разбира психосексуалното развитие на децата и въвежда психоаналитичната практика с малки деца, която дотогава се е считала, че не би имала тепрапевтичен ефект, дори я смятали за опасна.
Много упорита и изискваща лоялност от последователите си, Клайн изградила много влиятелна тренировъчна програма по психоанализа. Според нея едиповият комплекс се наблюдава много по-рано, отколкото Фройд е предполагал. Също така, според нея, при малките деца, веднага след раждането, властват неконтролируеми нагони целящи унищожаването на обекта, който по-късно пораждат вина и страхове, които от своя страна слагат началото на по-нататъшното психично развитие, на което се изграждат цялостните и пълноценни връзки с другите хора.
Изследванията на Мелани Клайн, съсредоточени върху ранните конфликти, настъпващи в отношението майка-дете, й позволяват да разграничи два момента през първата година от живота на детето, всеки от които се характеризира със специфично за него "отношение към обекта" (тоест начин за възприемане на "обекта", на разполагане спрямо него).
Първият от тези моменти, наречен "шизопараноидна позиция", обхваща първите три-четири месеца от живота. През този период кърмачето установява отношения с "частичен обект", главно майчината гръд, върху която са проектирани нагоните на либидото /инстинкт към живота/ и "садистично-оралните" агресивни нагони, които тогава са особено силни.
По силата на това майчината гръд се разделя на "добър" и "лош" обект. Когато доставя удоволствие, тя е "добрата, обичана гръд" и насочва нагона към живота навън; когато не носи удовлетворение, когато е фрустираща, тя става "лоша, омразна гръд", опора на агресивния нагон. Съответно на разцеплението на обекта се извършва разцепление на Аза-(един "добър Аз" и един "лош Аз") по такъв начин, че аспектите "добър" и "лош" да останат разделени и да не може да бъде унищожен "добрият обект".
След този период, към края на четвъртия месец и до края на първата година, една по-съвършена перцептивна организация позволява на бебето по-добре да определи своето място. То възприема своята майка в цялост като отделна от него личност, която ту присъства, ту отсъства, общувайки с други хора. Тъкмо тогава се затвърждава депресивната позиция, която достига кулминацията си към шестия месец. От този момент нататък нагоните на либидото и разрушителните нагони се насочват към "цялостния обект". Същият "обект", майката, е вече едновременно обичана и мразена. Детето опознава амбивалентността, която поражда чувството за вина. Оттам водят началото си реактивни формации като например желанието за възстановяване на щетите, които въображаемо й ̀ нанася; механизмите на проекция отслабват, а на интроекция се засилват. Същевременна Аз-ът, който престава да бъде раздробяван на "добра" и "лоша" съставка, се стреми към по-голяма цялостност. Депресивната позиция е преодоляна, когато "добрият обект" е интроектиран стабилно и трайно.
Според Клайн, човек не напуска окончателно нито първата, нито втората фаза, достигащи връхната си точка в първото детство, и всеки в хода на живота си може да направи регресия към едната или другата позиция. На по-архаичната - тази, при която има надмощие разцеплението на обекта и на Аз-а, а защитените механизми са главно проекцията и интроекцията - съответства психотична структура, която се среща в зряла възраст при шизофренните и параноидните субекти. На втората, при която Аз-ът е обединен и защитни механизми са най-вече формирането на реакции, изолацията и така нататък, съответстват психични процеси, каквито се срещат при траура и депресивните състояния.
От друга страна, трябва да се отбележи, че Мелани Клайн свързва по време едиповия комплекс с втората фаза ("депресивната позиция"), тоест с момента, в който може да се установи отношение с "цялостни личности".
На Мелани Клайн принадлежат следните трудове: Детска психоанализа, Есета по психоанализа , Развитието на психоанализата.
Мелани Клайн умира на 22 септември 1960 година в Лондон.
Автор: Тони
Мелани Клайн първа използва традиционната психоанализа с малки деца. Тя има особен нюх да разбира психосексуалното развитие на децата и въвежда психоаналитичната практика с малки деца, която дотогава се е считала, че не би имала тепрапевтичен ефект, дори я смятали за опасна.
Много упорита и изискваща лоялност от последователите си, Клайн изградила много влиятелна тренировъчна програма по психоанализа. Според нея едиповият комплекс се наблюдава много по-рано, отколкото Фройд е предполагал. Също така, според нея, при малките деца, веднага след раждането, властват неконтролируеми нагони целящи унищожаването на обекта, който по-късно пораждат вина и страхове, които от своя страна слагат началото на по-нататъшното психично развитие, на което се изграждат цялостните и пълноценни връзки с другите хора.
Изследванията на Мелани Клайн, съсредоточени върху ранните конфликти, настъпващи в отношението майка-дете, й позволяват да разграничи два момента през първата година от живота на детето, всеки от които се характеризира със специфично за него "отношение към обекта" (тоест начин за възприемане на "обекта", на разполагане спрямо него).
Първият от тези моменти, наречен "шизопараноидна позиция", обхваща първите три-четири месеца от живота. През този период кърмачето установява отношения с "частичен обект", главно майчината гръд, върху която са проектирани нагоните на либидото /инстинкт към живота/ и "садистично-оралните" агресивни нагони, които тогава са особено силни.
По силата на това майчината гръд се разделя на "добър" и "лош" обект. Когато доставя удоволствие, тя е "добрата, обичана гръд" и насочва нагона към живота навън; когато не носи удовлетворение, когато е фрустираща, тя става "лоша, омразна гръд", опора на агресивния нагон. Съответно на разцеплението на обекта се извършва разцепление на Аза-(един "добър Аз" и един "лош Аз") по такъв начин, че аспектите "добър" и "лош" да останат разделени и да не може да бъде унищожен "добрият обект".
След този период, към края на четвъртия месец и до края на първата година, една по-съвършена перцептивна организация позволява на бебето по-добре да определи своето място. То възприема своята майка в цялост като отделна от него личност, която ту присъства, ту отсъства, общувайки с други хора. Тъкмо тогава се затвърждава депресивната позиция, която достига кулминацията си към шестия месец. От този момент нататък нагоните на либидото и разрушителните нагони се насочват към "цялостния обект". Същият "обект", майката, е вече едновременно обичана и мразена. Детето опознава амбивалентността, която поражда чувството за вина. Оттам водят началото си реактивни формации като например желанието за възстановяване на щетите, които въображаемо й ̀ нанася; механизмите на проекция отслабват, а на интроекция се засилват. Същевременна Аз-ът, който престава да бъде раздробяван на "добра" и "лоша" съставка, се стреми към по-голяма цялостност. Депресивната позиция е преодоляна, когато "добрият обект" е интроектиран стабилно и трайно.
Според Клайн, човек не напуска окончателно нито първата, нито втората фаза, достигащи връхната си точка в първото детство, и всеки в хода на живота си може да направи регресия към едната или другата позиция. На по-архаичната - тази, при която има надмощие разцеплението на обекта и на Аз-а, а защитените механизми са главно проекцията и интроекцията - съответства психотична структура, която се среща в зряла възраст при шизофренните и параноидните субекти. На втората, при която Аз-ът е обединен и защитни механизми са най-вече формирането на реакции, изолацията и така нататък, съответстват психични процеси, каквито се срещат при траура и депресивните състояния.
От друга страна, трябва да се отбележи, че Мелани Клайн свързва по време едиповия комплекс с втората фаза ("депресивната позиция"), тоест с момента, в който може да се установи отношение с "цялостни личности".
На Мелани Клайн принадлежат следните трудове: Детска психоанализа, Есета по психоанализа , Развитието на психоанализата.
Мелани Клайн умира на 22 септември 1960 година в Лондон.