Психичното развитие на човека има специфични особености и измерения които произтичат най напред от биологичната същност/ характеристика на човешкият вид, затова понятието човек е изходно в изследването и анализа на психичното развитие на човешкия индивид и на личността. В антропологията с понятието човек се означава особен биологичен вид известен като хоминиди или човекоподобни същества. Първите процеси на обособяване на човека като биологичен вид се отнасят към австралопитека. От позициите на антропологията човекът се отнася към биологичния вид австралопитеци и се отличава с присъщи само на него характеристики. Теоретичната основа на анализа на човека като биологичен вид се представя от работещата и досега теория на Дарвин за произхода на човека. От позицията на съвременната теория за произхода на човека са отделени и основните характеристики на човека като биологичен вид. Като биологичен вид човека се отличава с няколко присъщи само на него характеристики, при това генетично зададени и те са:изправен вървеж; членоразделна реч; продуктивна дейност; предаване и овладяване на натрупан индивидуален опит; разпределение на функциите в еднинната първоначално биологична а в последствие и обществена дейност. Тези характеристики дават специфичният облик на човека. Конкретният представител на човешкият род е човешкият индивид. Като понятие индивидът се отличава с няколко характеристики. С понятието индивид се означава конкретният представител на даден вид/човекът/ Особеностите на индивида са:
1. Всеки индивид снема в себе си всички без изключение характеристики на човека, това означава че без изключение на индивида е присъщо всичко казано за човека/изправен стоеж и т. н. /
2. ????
3. Индивида е завършен и цялостен представител н своя вид. По тази причина към индивида не може да се подхожда парциално.
4. Човешкият индивид е винаги тъждествен на себе си, тоест от първият ден на своето появяване индивида остава тъждествен на себе си. Признаването на този факт не е аргумент новороденото да се разглежда като малък възрастен човек. Тъждествеността включва като необходим компонент развитието. В границите на огромното изменение индивида си остава тъждествен на себе си.
Една от най важните характеристика на индивида е това че той е поставен в условията на социално взаимодействие с другите индивиди посредством език. Тези две обстоятелства откриват съвършено друга линия на психично развитие в сравнение с всички други висши животни. Човешкият индивид не получава нищо наготово в своето психично развитие Онова което е на готово всъщност са онези възможности присъщи на човека. Всъщност психичното развитие на човешкия индивид не е дадена в неговата биологична природа, няма го в генетичните измерения. Психичното развитие на индивида е зададено отвън чрез онези продукти на човешката дейност в които са овеществени постиженията на човешкият род. Затова психичното развитие на индивида е функция от овладяването на опредметеният обществено исторически опит на човечеството. Овладяването на овещественият опит като необходимо условие за психично развитие поставя началото на съвършено ново психично образование и това е личността. Единствената перспектива за психичното развитие на индивида е овладяването на опредметеният обществено исторически опит. По принцип в Психологията личността се дефинира като сложно/комплексно образование което възниква по късно в индивидуалният развитие на човека от тук следва едно принципно положение това че появата на личност у човека е процес които се детерминира само от социални, обществено исторически детерминанти. Личността се създава от обективните обстоятелства чрез цялостната и дейност. Първата изходна основа на личността е богатството на връзките на индивида със света. За възникването и осъществяването на такива връзки са необходими две условия:оръдие за общуване върху основата на членоразделната реч и социален тип общуване с другите хора. На тази основа се очертават основните параметри на личността:
1. Наличието на съвкупност от обществен тип взаимоотношения. Следователно личността е обвързана непосредствено с типа предметна дейност.
2. Степента на йерархизация на дейностите и присъщите и мотиви. Йерархията на мотивите/съподчиненост и динамика/ е ядрото на личността. Мотивите образуват относително самостоятелна единица в определена йерархия изразяваща едно особено свойство каквото е личността.
3. Нейният строеж – структура на личността е сложно психично образуване което възниква у човешкия индивид на определен етап от неговото психично развитие.
Индивида се ражда но личността се изгражда. Особена страна в характеристиките на личността е и това че тя възниква във взаимодействието на индивида с другите хора. На тази основа човешкият индивид човешкият индивид започва да вижда в другите себе си, започва да се съотнася с другите така както и другите се съотнасят с него. Това вглеждане в другите като в огледало поставя началото на нов тип психично развитие на индивида и това е личностното развитие. Затова личността е ново качество в психичното развитие на човека. Такова разбиране за личността произлиза от теорията за дейността. Педагогическата Психология изследва развитието и формирането на личността на основата на тези две теории. Но към личността и за личността има и други подходи и концепции които също трябва да бъдат взети под внимание. Теоретичният анализ показва че в подходите към личността освен горните две концепции има и други подходи те са различни и в някои отношения утвърждават позиции и подходи които могат да бъдат преценени като несъстоятелни но и те трябва да се вземат предвид. Обособени са три направления в подходите към личността различни от горните два те са:
1. Бихевиоризъм/поведенческа Психология-от позициите на това направления личността се разглежда като "стопанин" на психичните функции, а според Олпорт личността се дефинира като определител на поведението и мисленето. В концепциите им има основание това че личността вече като изградена в някаква степен структура намира израз непосредствено в осъществяването, в натрупването и развитието на психични функции и само до толкова личността може да бъде разглеждана като "стопанин" на психичните функции но в случая остава в сянка същността на това психично образование наречено личност, законите на неговото развитие и съществуване. Същото може да се каже и за постановката на Олпорт. Разбира се че личността проектира и осъществява определено поведение но и тук остава в сянка образованието-личност. Затова основният недостатък е че личността се разглежда като наготово даден конструкт. За педагогическата Психология значение има произхода на личността , формирането и развитието.
2. Диференциално Психология /Галтон, Кетел, Фроид/ Те въвеждат количествено ориентирана метода за изследване и измерване на личността. Кетел е авторът на многомерен и йерархичен модел на факторите на личността и като цяло е създател на факторният анализ. Методите на изучаването на личността върху основата на йерархичният модел на факторните на личността се състои в изучаването на статистическите връзки между отделните черти на личността. Установената на тази основа корелационна връзка се преценява като обективна страна/измерител на личността. Особено силно е представено това направление в изследванията на Аизенк Той въвежда две основни измерения на личността-невротизъм и психотизъм. Статистическите процедури върху тези два основни фактора се декомпозират във формулираната типология на личността и то на две разновидности-интровертни и екстравертни личности. Установява се че чисто количественият начин за измерване на психотизма и невротизма, интровертноста и екстравертноста са необходима процедура в личностното изследване на човека но тази процедура носи недостатъка на статистическата ограниченост. Личността не може да бъде сведена до количествените измерения на предварително дефинираните фактори Въведената от Аизенк типология е свързана и със създадената от него ролева теория за личността. Съгласно тази концепция личността е съвкупност от социални роли. Личността в своето съществуване осъществява различни роли и в това е нейното предназначение. Личността изпълнява само социални функции в обществото които могат да са различни. В определена дейност личността поема и осъществява социални функции чрез които представя на обществото социалната функция на друга личност. В този случаи личността осъществява една социална роля. От позициите на Фройд личността се свързва непосредствено със появата и развитието на либидото/половият инстинкт/. Личността е външният израз на либидото. А либидото представлява инстинктивната полова активност на индивида и в такъв смисъл либидото е биоенергетичен източник на активността на индивида и на три равнища: То, Аз и Свръх Аз. Това са трите инстанции в личностното развитие на човешкият индивид като непосредствен израз на половата му активност.
3. Културно антропологическо направление/Карл Юнг/Тук важното е постановката за архетипа - съгласно тази концепция личността се представя като продукт на индивидуалната адаптация към външните ситуации и нейните общи основи наречени архетип. Архетипа се проявява в човека от най ранно детство под влиянието на чертите присъщи на дадена раса, етническа група, националност и социална класа. Личностното развитие на индивида е детерминирано/програмирано в присъщите на архетипа измерения или характеристики. Всяка личност е продукт на архетипа, от тук следва че личностното развитие на човешкия индивид е предварително дадено в архетипа към които се отнася тя. Главният недостатък е в конструкта архетип. Всъщност елемента на такъв конструкт съществуват обективно но няма нито един аргумент които да доказва възможността да се обединяват тези компоненти и да се създава архетип. Личностното развитие на човешкия индивид по никакъв начин не се детерминира от расова, национална или социална особеност.
Тези направления имат своите положителни страни, своите значими за науката моменти и трябва да се имат в предвид, но колкото се отнася до личността трябва да се разбира като психично новообразование което се формира в жизнените отношения на индивида в резултата на преобразуване на неговата дейност. Това означава че личността възниква в обществото, че човек влиза в това общество като индивид с . . . . . . . определени природни свойства и способности но той става личност само като субект на обществените отношения. Затова личността се развива, формира и изгражда, но личността се и разгражда, индивида никога не се разгражда. Личността на човека се произвежда от обществените отношения но не като процес на въздействие а като процес на взаимодействие. Културно историческият подход към личността изисква да се подчертае че тя е продукт от овладяването на материалните и духовните дейности на обществото, но не пасивно, не като процес на въздействие , а като процес на активно отношение на индивида към продуктите на дейността на обществото и на присъщите и социален тип взаимоотношения. Затова всяка обществена дейността в зависимост от нейните предметни характеристики създава психично поле за формирането на личността. Но учебната дейност има особени измерения и особени взаимоотношения за формирането на личността, те произлизат от две обстоятелства:от предмета на учебната дейността и от времето в което тя се разполага в индивидуалното развитие на човека. Спецификата на предмета на учебната дейността е такава че той се свързва непосредствено с овладяването на натрупания обществено исторически опит. Обстоятелството че личността като психично образование е момент на предметната дейност и следователно функция от активното овладяване на обществено историческата дейност отрежда на учебната дейност вече по самият и предмет особено място във формирането на личността. Учебната дейността е единствената обществена дейност която по самият си предмет се осъществява като процес на овладяване от подрастващите на овещественият исторически опит. Затова учебната дейност е не само условие за формирането на личността тя заедно с това е и отговорна дейност, тя има определящо значение за този процес. Второто обстоятелство което обвързва учебната дейност с личността е времето в което се разполага и е прието тя да се разполага във възрастовия период до 17-18 год. От психология е известно че периода до 18 год. се отличава с особено висока познавателна активност на индивида. Учебната дейност се оказва не само най благоприятното условие за овладяване на общественият опит но и тя съвпада с периода на най повишена познавателна активност от развитието на индивида. С тези две обстоятелства личностното развитие е специфичен компонент на развитието в контекста на педагогическата Психология. Личностното развитие на човека разбирано като процес на активно овладяване на обществено историческият опит намира израз в изграждането на определящите и водещите конструкти наричани психични функции.
Автор: Александър Ненов
1. Всеки индивид снема в себе си всички без изключение характеристики на човека, това означава че без изключение на индивида е присъщо всичко казано за човека/изправен стоеж и т. н. /
2. ????
3. Индивида е завършен и цялостен представител н своя вид. По тази причина към индивида не може да се подхожда парциално.
4. Човешкият индивид е винаги тъждествен на себе си, тоест от първият ден на своето появяване индивида остава тъждествен на себе си. Признаването на този факт не е аргумент новороденото да се разглежда като малък възрастен човек. Тъждествеността включва като необходим компонент развитието. В границите на огромното изменение индивида си остава тъждествен на себе си.
Една от най важните характеристика на индивида е това че той е поставен в условията на социално взаимодействие с другите индивиди посредством език. Тези две обстоятелства откриват съвършено друга линия на психично развитие в сравнение с всички други висши животни. Човешкият индивид не получава нищо наготово в своето психично развитие Онова което е на готово всъщност са онези възможности присъщи на човека. Всъщност психичното развитие на човешкия индивид не е дадена в неговата биологична природа, няма го в генетичните измерения. Психичното развитие на индивида е зададено отвън чрез онези продукти на човешката дейност в които са овеществени постиженията на човешкият род. Затова психичното развитие на индивида е функция от овладяването на опредметеният обществено исторически опит на човечеството. Овладяването на овещественият опит като необходимо условие за психично развитие поставя началото на съвършено ново психично образование и това е личността. Единствената перспектива за психичното развитие на индивида е овладяването на опредметеният обществено исторически опит. По принцип в Психологията личността се дефинира като сложно/комплексно образование което възниква по късно в индивидуалният развитие на човека от тук следва едно принципно положение това че появата на личност у човека е процес които се детерминира само от социални, обществено исторически детерминанти. Личността се създава от обективните обстоятелства чрез цялостната и дейност. Първата изходна основа на личността е богатството на връзките на индивида със света. За възникването и осъществяването на такива връзки са необходими две условия:оръдие за общуване върху основата на членоразделната реч и социален тип общуване с другите хора. На тази основа се очертават основните параметри на личността:
1. Наличието на съвкупност от обществен тип взаимоотношения. Следователно личността е обвързана непосредствено с типа предметна дейност.
2. Степента на йерархизация на дейностите и присъщите и мотиви. Йерархията на мотивите/съподчиненост и динамика/ е ядрото на личността. Мотивите образуват относително самостоятелна единица в определена йерархия изразяваща едно особено свойство каквото е личността.
3. Нейният строеж – структура на личността е сложно психично образуване което възниква у човешкия индивид на определен етап от неговото психично развитие.
Индивида се ражда но личността се изгражда. Особена страна в характеристиките на личността е и това че тя възниква във взаимодействието на индивида с другите хора. На тази основа човешкият индивид човешкият индивид започва да вижда в другите себе си, започва да се съотнася с другите така както и другите се съотнасят с него. Това вглеждане в другите като в огледало поставя началото на нов тип психично развитие на индивида и това е личностното развитие. Затова личността е ново качество в психичното развитие на човека. Такова разбиране за личността произлиза от теорията за дейността. Педагогическата Психология изследва развитието и формирането на личността на основата на тези две теории. Но към личността и за личността има и други подходи и концепции които също трябва да бъдат взети под внимание. Теоретичният анализ показва че в подходите към личността освен горните две концепции има и други подходи те са различни и в някои отношения утвърждават позиции и подходи които могат да бъдат преценени като несъстоятелни но и те трябва да се вземат предвид. Обособени са три направления в подходите към личността различни от горните два те са:
1. Бихевиоризъм/поведенческа Психология-от позициите на това направления личността се разглежда като "стопанин" на психичните функции, а според Олпорт личността се дефинира като определител на поведението и мисленето. В концепциите им има основание това че личността вече като изградена в някаква степен структура намира израз непосредствено в осъществяването, в натрупването и развитието на психични функции и само до толкова личността може да бъде разглеждана като "стопанин" на психичните функции но в случая остава в сянка същността на това психично образование наречено личност, законите на неговото развитие и съществуване. Същото може да се каже и за постановката на Олпорт. Разбира се че личността проектира и осъществява определено поведение но и тук остава в сянка образованието-личност. Затова основният недостатък е че личността се разглежда като наготово даден конструкт. За педагогическата Психология значение има произхода на личността , формирането и развитието.
2. Диференциално Психология /Галтон, Кетел, Фроид/ Те въвеждат количествено ориентирана метода за изследване и измерване на личността. Кетел е авторът на многомерен и йерархичен модел на факторите на личността и като цяло е създател на факторният анализ. Методите на изучаването на личността върху основата на йерархичният модел на факторните на личността се състои в изучаването на статистическите връзки между отделните черти на личността. Установената на тази основа корелационна връзка се преценява като обективна страна/измерител на личността. Особено силно е представено това направление в изследванията на Аизенк Той въвежда две основни измерения на личността-невротизъм и психотизъм. Статистическите процедури върху тези два основни фактора се декомпозират във формулираната типология на личността и то на две разновидности-интровертни и екстравертни личности. Установява се че чисто количественият начин за измерване на психотизма и невротизма, интровертноста и екстравертноста са необходима процедура в личностното изследване на човека но тази процедура носи недостатъка на статистическата ограниченост. Личността не може да бъде сведена до количествените измерения на предварително дефинираните фактори Въведената от Аизенк типология е свързана и със създадената от него ролева теория за личността. Съгласно тази концепция личността е съвкупност от социални роли. Личността в своето съществуване осъществява различни роли и в това е нейното предназначение. Личността изпълнява само социални функции в обществото които могат да са различни. В определена дейност личността поема и осъществява социални функции чрез които представя на обществото социалната функция на друга личност. В този случаи личността осъществява една социална роля. От позициите на Фройд личността се свързва непосредствено със появата и развитието на либидото/половият инстинкт/. Личността е външният израз на либидото. А либидото представлява инстинктивната полова активност на индивида и в такъв смисъл либидото е биоенергетичен източник на активността на индивида и на три равнища: То, Аз и Свръх Аз. Това са трите инстанции в личностното развитие на човешкият индивид като непосредствен израз на половата му активност.
3. Културно антропологическо направление/Карл Юнг/Тук важното е постановката за архетипа - съгласно тази концепция личността се представя като продукт на индивидуалната адаптация към външните ситуации и нейните общи основи наречени архетип. Архетипа се проявява в човека от най ранно детство под влиянието на чертите присъщи на дадена раса, етническа група, националност и социална класа. Личностното развитие на индивида е детерминирано/програмирано в присъщите на архетипа измерения или характеристики. Всяка личност е продукт на архетипа, от тук следва че личностното развитие на човешкия индивид е предварително дадено в архетипа към които се отнася тя. Главният недостатък е в конструкта архетип. Всъщност елемента на такъв конструкт съществуват обективно но няма нито един аргумент които да доказва възможността да се обединяват тези компоненти и да се създава архетип. Личностното развитие на човешкия индивид по никакъв начин не се детерминира от расова, национална или социална особеност.
Тези направления имат своите положителни страни, своите значими за науката моменти и трябва да се имат в предвид, но колкото се отнася до личността трябва да се разбира като психично новообразование което се формира в жизнените отношения на индивида в резултата на преобразуване на неговата дейност. Това означава че личността възниква в обществото, че човек влиза в това общество като индивид с . . . . . . . определени природни свойства и способности но той става личност само като субект на обществените отношения. Затова личността се развива, формира и изгражда, но личността се и разгражда, индивида никога не се разгражда. Личността на човека се произвежда от обществените отношения но не като процес на въздействие а като процес на взаимодействие. Културно историческият подход към личността изисква да се подчертае че тя е продукт от овладяването на материалните и духовните дейности на обществото, но не пасивно, не като процес на въздействие , а като процес на активно отношение на индивида към продуктите на дейността на обществото и на присъщите и социален тип взаимоотношения. Затова всяка обществена дейността в зависимост от нейните предметни характеристики създава психично поле за формирането на личността. Но учебната дейност има особени измерения и особени взаимоотношения за формирането на личността, те произлизат от две обстоятелства:от предмета на учебната дейността и от времето в което тя се разполага в индивидуалното развитие на човека. Спецификата на предмета на учебната дейността е такава че той се свързва непосредствено с овладяването на натрупания обществено исторически опит. Обстоятелството че личността като психично образование е момент на предметната дейност и следователно функция от активното овладяване на обществено историческата дейност отрежда на учебната дейност вече по самият и предмет особено място във формирането на личността. Учебната дейността е единствената обществена дейност която по самият си предмет се осъществява като процес на овладяване от подрастващите на овещественият исторически опит. Затова учебната дейност е не само условие за формирането на личността тя заедно с това е и отговорна дейност, тя има определящо значение за този процес. Второто обстоятелство което обвързва учебната дейност с личността е времето в което се разполага и е прието тя да се разполага във възрастовия период до 17-18 год. От психология е известно че периода до 18 год. се отличава с особено висока познавателна активност на индивида. Учебната дейност се оказва не само най благоприятното условие за овладяване на общественият опит но и тя съвпада с периода на най повишена познавателна активност от развитието на индивида. С тези две обстоятелства личностното развитие е специфичен компонент на развитието в контекста на педагогическата Психология. Личностното развитие на човека разбирано като процес на активно овладяване на обществено историческият опит намира израз в изграждането на определящите и водещите конструкти наричани психични функции.