ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ НА ВИСШАТА НЕРВНА ДЕЙНОСТ В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПСИХОЛОГИЯ

Безспорният факт че психичната активност на човека и в частност неговото психично развитие изискват анализ на някои от основните понятия на висшата нервна дейност с които би могло да се открие поне частично опосредстващото значение на нормалната дейност на мозъка. Основните понятия на висшата нервна дейност които имат непосредствено значение за педагогическата Психология и в частност за Психологията на
обучението са:
РЕФЛЕКС /условен-безусловен/; СИГНАЛНИ СИСТЕМИ; ТИПОВЕ ВИСША НЕРВНА
ДЕЙНОСТ.
С понятието РЕФЛЕКС във физиологията на висшата нервна дейност се означава анатомо-физиологичната структура на висшата нервна дейност която осигурява отразителните функции на мозъка. Всеки познавателен акт е психично отражение, а щом е така това означава че всеки познавателен акт в основата си е рефлекторен акт. Двата вида рефлекс се свързват с поведението в познавателната активност на индивида.
Безусловните рефлекси са израз на точно организирана и точно осъществявана познавателна активност. Безусловният рефлекс е постоянна унаследена връзка която осигурява реалния живот на индивида. Всеки индивид се ражда със своите безусловни рефлекси те му осигуряват живота. Безусловните рефлекси са точен показател на унаследеното поведение, в такъв смисъл безусловните рефлекси показват какво поведение унаследява индивида/на какво се ражда научен индивида/ Формирането на индивида се свързва с УСЛОВНИТЕ РЕФЛЕКСИ, те са временни нервни връзки, възникват при известни условия и функционират единствено при тези условия и затова се наричат условни. Основният характер на условните нервни връзки е. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . че индивида е придобил някакво ново поведение, тоест някакъв индиферентен стимул поради обвързване с жизнените потребности на организма е придобил значение за индивида и е станал сигнал за адекватно поведение. Всъщност за педагогическата Психология има значение това че придобиването на значение на сигналите показва че индивида е усвоил ново поведение и е приел при определени условия да реагира на дадения стимул по точно определен начин. Затова всеки условен рефлекс е израз на адекватно поведение на индивида по не унаследено поведение а придобито. Актът на придобиване на поведение е всъщност акт на учене. Осмислянето на този акт е всъщност цялата философия на поведенческата Психология.
АНАЛИЗАТОР с това понятие се означава нервно мозъчният апарат за осъществяване познавателната активност на индивида. Анализатора е нервно мозъчният апарат за сетивната познавателна активност на човека. Но познавателната активност на човека в основата си е сетивна по на основата на езика става абстрактно обобщена затова само в човека функционира анализатор за абстрактна обобщеност и това е речевият анализатор. Спецификата на сигналите в дългата история на развитието се е диференцирала по различна модалност. За познавателната дейност на човека има значение факта че анализаторите работят на принципа на обратните връзки а не на принципа на рефлекторната дъга. Това означава че познавателният ефект не приключва в работният орган а минава задължително и през акцептора на действие и чак след това завършва като работен акт, практически акт, от тук следва че всеки познавателен акт в частност овладяването на научни знания се описва не по принципа на рефлекторната дъга а по принципа на рефлекторният пръстен. От тук следва че познавателният акт се осъществява по програмата не само на контрола отвън а и на контрола отвътре. Акцепторът на действието е оня функционален орган които всъщност осигурява проверката за всеки извършен познавателен акт, осъществява оценката на този акт и го одобрява като полезен или го отхвърля като ненужен. Затова в структурата на всеки анализатор се включва и адекватният акцептор на действието. Акцептора не е дадена на готово структура той се формира, изгражда в хода на познавателната дейност и след това функционира като елемент на анализатора и като апарат които подържа адекватната познавателна активност на индивида. За Психологията на обучението има значение и понятието ДИНАМИЧЕН СТЕРЕОТИП, с това понятие може да се осмисли научно безспорният факт че знанията и понятията които човекът овладява имат двойнствен характер. Те са едновременно динамични а заедно с това са относително устойчиви - стабилни. Тази характеристика на познавателните процеси идва именно от динамичният стериотип. Кората на главният мозък освен че изгражда множество временни нервни връзки ги и подрежда в определена структура, по външни връзки, по логически връзки. Познавателната дейност на човека от гледна точка на висшата нервна дейност е една огромна съвкупност от динамични стереотипи, знания, понятия и т. н. За Психологията на обучението има определящо значение това че такива нервно мозъчни структури/динамични стереотипи/ са едновременно подвижни-изменящи се а заедно с това и относително устойчиви. С тази особеност се обяснява факта че знанията на човека са много изменчиви и благодарение на това човека може да усвоява нови знания, човека е в състояние да променя нещо във вече усвоените знания да ги усъвършенства. Благодарение на устойчивостта на динамичните стереотипи човекът подържа определена увереност в своите знания.
За познавателната дейност на човека значение има и СИГНАЛНАТА СИСТЕМА с това понятие се означава факта че познавателната активност най напред обхваща явленията от живата реалност такива каквито са дадени и затова познавателната дейност е най напред сетивно насочена към опознаване на явленията-те са първи сигнали. За педагогическата Психология има значение това че човек трябва да опознае първо заобикалящите го предмети и явления. Върху тази основа се изгражда огромна система от условни връзки-първа сигнална система на действителността. Но у човека познавателната дейност се свързва с имената на предметите и явленията това става благодарение на езика. Оказва се че обективната реалност у човека е представена чрез езиковото означаване на предметите и явленията. Познавателната активност освен по отношение на предметите се осъществява по отношение на думите за тях това е само при човека. На определен етап човека е в състояние да осъществява адекватна познавателна активност само с думата но обвързана с адекватният предмет. Всъщност ученето у човека се осъществява едновременно, както на явлението от действителността така също и на думите от езика с които се означава това явление. Но такива нервни връзки чиито стимули са само думите се наричат второ сигнални. Натрупването на непосредствен индивидуален опит е разчетен на първо сигналната познавателна активност, но човекът формира своят опит само върху думите на езика, но такъв процес е вече обучение. Езикът създава условия за познавателна дейност в която се овладяват значенията на предметите и явленията а това води до формирането обобщено, абстрактно знание. Това предполага вече обучение.
В педагогическата Психология свое място има и понятието ТИПОВЕ ВИСША НЕРВНА ДЕЙНОСТ според Павлов има две значения:
1. Общи за човека и животните типове висша нервна дейност
2. Чисто човешки типове висша нервна дейност.
За педагогическата Психология значение имат и двата смисъла на това понятие. Общите за човека и животните типове висша нервна дейност имат непосредствено значение за динамиката на познавателните процеси. Този тип няма отношение към съдържанието на познавателната дейност на човека, но в своята познавателна активност хората показват различна динамика. От друго естество е картината на познавателната активност когато основно е съдържанието на познавателната активност. При чисто човешките типове висша нервна дейност имаме предвид типологията върху основата на съотношението между първата и втората сигнална системи. Павлов ги разделя на тре групи:
1. Предпочитане към опознаване на самите явления такива каквито са, тук преобладава нагледно образното мислене-художници.
2. Хора с предпочитания към абстрактното мислене-мислители.
3. Балансирани-в които като че ли са представени еднакво образното познание и абстрактното.
Тази типология се наблюдава непосредствено в познавателната активност. Дори тогава когато има явно изразено предпочитание към някои от видовете познание, не трябва да се елиминира липсващото предпочитание към другото познание. Двата вида познание винаги са представени заедно. Всички понятия на висшата нервна дейност всъщност откриват онази необходима физиологична основа върху която се надгражда познавателната активност на човека. Познавателната активност се описва от редица категории на психологическата наука, една от които категории е категорията дейност.