Един от  основателите  на движението на гещатл психологията, заедно  с Макс Вертхаймер и Курт Кофка, е Волфганг Кьолер. Той е известен  и като негов говорител.  Гещалт-движението е реакция срещу Вундт  и бихевиоризма.  Той подчертава перцептивните процеси и необходимостта от изучаването на поведението в цялата му възникваща сложност, а не опитите то да се анализира на своите компоненти.

Кьолер установява приложимостта на гещалта към животинското поведение. Работи и върху релационното и транспозиционното учене в Тенерифе. Пилета са учени да кълват зърна от по-тъмния от два съседни сиви листа. След това листата се сменят, така че по-светлият от двата да е със същия нюанс като по-тъмния по време на обучението. Птиците продължавали да кълват от дори още по-тъмното сиво, демонстрирайки по този начин, че са научили взаимоотношението, а не толкова конкретните нюанси на сивото.

Изучавайки акустическото и зрителното възприятие и илюзиите,  Кьолер предполага, че съществуват невронни  полета в мозъка, отговарящи за различните феномени на възприятията. Като усъвършенства, идеята на Вертхаймер за психофизическия изоморфизъм, Кьолер развива идеята за съществуването на макроскопични зонални процеси, при които нервните импулси, възникващи в една точка на мозъка, се разпространяват в отдалечени от центъра посоки. Именно тези психохимически особености на нервната тъкан формират органическите корелати на такива концепции в гещалт психологията като групировка (възприемането на обекти,намиращи се близко един до друг в зрителното поле като група,а не като несвързани обекти), сегрегация, точност (възприемането се реализира по отношение на форми,най-познаваеми при дадени обстоятелства) и затвореност (тенденция към възприемане на непълна фигура като цяла).

Кьолер публикува значими изследвания и върху времевата грешка. В САЩ е предимно защитник на принципите на гещалтдвижението.
Автор: Тони