Фриц Пърлс и гещалт терапията

Известният немски психолог и психиатър Фридрих /Фриц/ Пърлс въвежда термина „Гещалт терапия“ за подхода към терапията, която развива със съпругата си Лора Пърлс през 40-те години на миналия век. Пърлс е роде

2011-07-08 16:46:30

Известният немски психолог и психиатър Фридрих /Фриц/ Пърлс въвежда термина „Гещалт терапия“ за подхода към терапията, която развива със съпругата си Лора Пърлс през 40-те години на миналия век.

Пърлс е роден на 8 юли 1893 година в Берлин в еврейско семейство. Неговият подход е свързан, но не е идентичен с Гещалт психологията и и Гещалтната теоретична психотерапия на Ханс Валтер.

В ядрото на Гещалт терапията е насърчаването на осъзнаването, осъзнаването на единството на всички представени чувства и поведения и контакта между себе си и средата.
някои изваждат Пърлс отвъд сферата на психотерапията, той често е описван като създател „гещалт молитвата“.

Гещалт терапията се заражда в клиничната дейност на Фриц Пърлс в началото на 40-те години н а миналия век. Той разглежда човека като единен организъм, интегриращ психичните, физическите, емоционалните и сетивни процеси, изразявани в настоящия момент.

Тази терапия е екзистенциален и феноменологичен подход, подчертаващ принципите на центрираното върху настоящия момент възприятие и непосредствения опит. Гещалт терапията е неаналитична и неинтерпретативна. Тя насърчава пациента да открие собствен смисъл, да поставя собствени цели и да прави собствени избори. Според нея емоционалните разстройства се причиняват главно от:„трябва“ като нагласа към живота; обсебеност от мисли вместо от действия; отказ да се живее в настоящето и концентриране върху миналото или бъдещето; реформиране на себе си или другите вместо приемане на себе си такъв, какъвто си; отказ да се поеме отговорност за собствените решения.

Главните техники на гещалт терапията са: подпомагане на пациентите да съзнават напълно чувствата си тук и сега — да осъзнават повече процеса, отколкото съдържанието на живота; д им се показва как да отхвърлят когнитивните интерпретации и обяснение на трудностите си; дишане и работа с тялото; подпомагане на пациентите да постигат интеграция, тоест идентификация с всички свои жизнени функции и приемане на всички по-рано отчуждени части от себе си.
Автор: Тони