Австрийският невролог и психиатър, Виктор Франкъл е известен като бащата на логотерапията и на екзистенциалния анализ. Книгата му „В търсене на смисъла”, за първи път публикувана през 1946 година, описва живота му в концентрационния лагер и психотерапевтичния му метод за намиране на смисъла на живота във всички форми на съществуване, дори и у най-мизерните и пропадналите, и по този начин откриване на причината за продължаване на живота. Франкъл е една от най-видните личности в екзистенциалната терапия.
Франкъл е роден на 26 март 1905 година във Виена в еврейско семейство.Интересът му към психологията се проявява рано. За матурата си в гимназията той пише философски текст по психология. След като завършва гимназия през 1923 година, Франкъл започва да учи медицина във Виенския университет и по-късно специализира неврология и психиатрия, концентрирайки се върху темите за депресията и самоубийството.
През 1924 година Франкъл става президент на организацията „Социалните съученици„ на Австрия. На този пост той предлага програма за съветване на ученици до време на тяхното завършване. Докато той е на тази служба, нито един виенски ученик или студент не извършва самоубийство. Невероятният му успех привлича вниманието на крал Вилхелм, който го кани в Берлин.
Между 1933 и 1937 година Франкъл оглавява така наречения „Павилион на самоубийствата” в главната Виенска болница. Тук се занимава с над 30 000 жени, склонни към самоубийство. Но още през 1938 година му е забранено да лекува арийски пациенти, поради еврейския му произход.
Франкъл започва частна практика преди да започне работа през 1940 г. в Ротшилската болница, където поема ръководството на неврологичното отделение и става мозъчен хирург. По онова време тази болница е единствената, в която се допускат евреи. На няколко пъти медицинските му умения спасяват пациенти от евтаназиране чрез програмата за евтаназия на Нази.
През есента на 1942 година Франкъл, жена му и родителите му биват депортирани в концентрационния лагер Аушвиц. Там баща му умира през 1943 година. Той бил назначен да се справя с дребни и обикновени дейности, но до края на войната се опитвал да отклонява своите другари затворници от чувството на безнадеждност и по този начин да ги предпази от самоубийство.
Франкъл работи в психиатричното отделение, управлявайки неврологичната клиника, въвежда и поддържа физическата хигиена и умственото положение на болни и изтощени от живота хора. Той, също така, изнася лекции за съня и неговите смущения, за тялото и душата, медицинското лечение на душата, психологията на планинското катерене, как да се запазят нервите здрави, екзистенциални проблеми в психотерапията, социалната психотерапия и др.
На 27 април 1945 година Франкъл е освободен от лагера. От роднините му само сестра му оцелява. Бременната му жена е убита в газова камера, майка му също е убита..
След 3 години живот в лагера, Франкъл е освободен и се връща във Виена. През 1945 година той пише световно известната си книга „В търсене на смисъла”. В нея той описва живота на обикновен обитател в лагера с обективния поглед на психиатър.
През 1955 година Франкъл става професор по неврология и психиатрия във Виенския университет, а като временен професор прекарва известно време и в Харвард. В годините след войната Франкъл публикува над 32 книги (много от тях преведени на повече от 20 езика). Той изнася лекции и преподава по целия свят. Получава 29 почетни докторски степени.
Умира на 2 септември 1997 година във Виена.
По време на страданията в лагерите, Франкъл стига до гениалния извод, че дори и в най-абсурдната, болезнена и трудна ситуация, животът си има свой смисъл и следователно дори страдайки, си заслужава да се живее. Този извод служи за основата на логотерапията на Франкъл.
След освобождаването си, анализирайки ставащото в концлагерите, Франкъл измисля термина "ноогенна невроза", чиято поява се дължи на друго измислено от него понятие "екзистенциален вакуум". За ноогенните неврози той казва: "Ноогенните неврози не възникват от конфликтите между нагоните и инстинктите, а по-скоро от екзистенциални проблеми. Измежду тези проблеми важна роля играе фрустрацията на волята за смисъл". В по-късна публикация Франкъл добавя, че ноогенната невроза е 20% от всички невротични заболявания, а процентът на европейските и американските студенти е скочил съответно на 40 и 80%.
Екзистенциалния вакуум е широко разпространен феномен на двадесети век. Според Франкъл той се проявява главно в състоянието на отегчение. Франкъл цитира изследвания показващи процента на страдащите от този екзистенциален вакуум.
Автор: Тони
Франкъл е роден на 26 март 1905 година във Виена в еврейско семейство.Интересът му към психологията се проявява рано. За матурата си в гимназията той пише философски текст по психология. След като завършва гимназия през 1923 година, Франкъл започва да учи медицина във Виенския университет и по-късно специализира неврология и психиатрия, концентрирайки се върху темите за депресията и самоубийството.
През 1924 година Франкъл става президент на организацията „Социалните съученици„ на Австрия. На този пост той предлага програма за съветване на ученици до време на тяхното завършване. Докато той е на тази служба, нито един виенски ученик или студент не извършва самоубийство. Невероятният му успех привлича вниманието на крал Вилхелм, който го кани в Берлин.
Между 1933 и 1937 година Франкъл оглавява така наречения „Павилион на самоубийствата” в главната Виенска болница. Тук се занимава с над 30 000 жени, склонни към самоубийство. Но още през 1938 година му е забранено да лекува арийски пациенти, поради еврейския му произход.
Франкъл започва частна практика преди да започне работа през 1940 г. в Ротшилската болница, където поема ръководството на неврологичното отделение и става мозъчен хирург. По онова време тази болница е единствената, в която се допускат евреи. На няколко пъти медицинските му умения спасяват пациенти от евтаназиране чрез програмата за евтаназия на Нази.
През есента на 1942 година Франкъл, жена му и родителите му биват депортирани в концентрационния лагер Аушвиц. Там баща му умира през 1943 година. Той бил назначен да се справя с дребни и обикновени дейности, но до края на войната се опитвал да отклонява своите другари затворници от чувството на безнадеждност и по този начин да ги предпази от самоубийство.
Франкъл работи в психиатричното отделение, управлявайки неврологичната клиника, въвежда и поддържа физическата хигиена и умственото положение на болни и изтощени от живота хора. Той, също така, изнася лекции за съня и неговите смущения, за тялото и душата, медицинското лечение на душата, психологията на планинското катерене, как да се запазят нервите здрави, екзистенциални проблеми в психотерапията, социалната психотерапия и др.
На 27 април 1945 година Франкъл е освободен от лагера. От роднините му само сестра му оцелява. Бременната му жена е убита в газова камера, майка му също е убита..
След 3 години живот в лагера, Франкъл е освободен и се връща във Виена. През 1945 година той пише световно известната си книга „В търсене на смисъла”. В нея той описва живота на обикновен обитател в лагера с обективния поглед на психиатър.
През 1955 година Франкъл става професор по неврология и психиатрия във Виенския университет, а като временен професор прекарва известно време и в Харвард. В годините след войната Франкъл публикува над 32 книги (много от тях преведени на повече от 20 езика). Той изнася лекции и преподава по целия свят. Получава 29 почетни докторски степени.
Умира на 2 септември 1997 година във Виена.
По време на страданията в лагерите, Франкъл стига до гениалния извод, че дори и в най-абсурдната, болезнена и трудна ситуация, животът си има свой смисъл и следователно дори страдайки, си заслужава да се живее. Този извод служи за основата на логотерапията на Франкъл.
След освобождаването си, анализирайки ставащото в концлагерите, Франкъл измисля термина "ноогенна невроза", чиято поява се дължи на друго измислено от него понятие "екзистенциален вакуум". За ноогенните неврози той казва: "Ноогенните неврози не възникват от конфликтите между нагоните и инстинктите, а по-скоро от екзистенциални проблеми. Измежду тези проблеми важна роля играе фрустрацията на волята за смисъл". В по-късна публикация Франкъл добавя, че ноогенната невроза е 20% от всички невротични заболявания, а процентът на европейските и американските студенти е скочил съответно на 40 и 80%.
Екзистенциалния вакуум е широко разпространен феномен на двадесети век. Според Франкъл той се проявява главно в състоянието на отегчение. Франкъл цитира изследвания показващи процента на страдащите от този екзистенциален вакуум.