Американският психолог и психотерапевт Артур Янов е създател на „Първичната Терапия“ , чиято кулминация е „Първичният Писък“. Негови пациенти са били Джон ленън и Йокко Оно, но те са прекъснали терапията преди нейния завършек.
Янов е роден на 21 август 1924 година в Лос Анджелис, САЩ. Завършва докторантура по психология в Университета Клермънт през 1960 година. През средата на 1960-те той открива „Първичната Болка“, скрита в психиката на повечето хора.
За разлика от Станислав Гроф и Карл Юнг, които наблягат на целебните свойства на символите появяващи се в човешкото съзнание. Според Янов, почти всяко бебе или дете преживява момент, в който родителите му или родителските фигури показват, че именно в този момент не го обичат, съжаляват, че то съществува и дори в пристъп на ярост, са способни да го наранят или убият. Тъй-като бебето и малкото дете са още беззащитни като растгения към отрицателни емоции, за да оцелеят те отказват да приемат като реална тази ситуация и я погребват в съзнанието. От този момент нататък, целият живот на човека е оцветен от ядро на неосъзнати страх и болка. Страхът и болката оформят поведението и изборите на човека, без той да осъзнава това.
Терапията на Янов е разделена на две части:
Първите две седмици, пациентът живее отделен от всички в стая в хотел. Спряно е взимането на всички анти-стрес вещества, включително кафе, цигари и алкохол. За допълнителна беззащитност спрямо вътрешния стрес, пациентът лежи по гръб в позата на беззащитност за всички бозайници, докато терапевтът го направлява да влезе по-навътре и по-навътре в скритите си спомени. Към средата на този срок пациентът отключва старите си преживявания и ги изживява отново, викайки, плачейки и умолявайки или заплашвайки своите родители. В пика на преживяването пациентът издава писък на страх и ужас - първичен писък. Вече без никакви емоционални защити, пациентът е оголен до ядрото на своята личност и с помощта на терапевта изгражда наново външните слоеве на своят личност, но вече като „рационална“ личност, а не като невротик. Някои пациенти на Янов са му казвали, че след терапията усещат миризми, чуват звуци и виждат свяетове по-ярко.
След първите две седмици, пациентът, с наново изградени защити вече може да се върне в живота си, при роднините, приятели и работното място, но следващите три месеца редовно се среща с други прясно излекувани пациенти, за да се подкрепят взаимно.
Докато в райхианската терапия, патогенните защити на пациента се премахват чрез комбинация от класическа психоанализа и специални масажи, в първичната терапия терапевтът само създава условия пациентът да пропадне в своето подсъзнание и защитите падат по-рязко и болезнено.
Автор: Тони
Янов е роден на 21 август 1924 година в Лос Анджелис, САЩ. Завършва докторантура по психология в Университета Клермънт през 1960 година. През средата на 1960-те той открива „Първичната Болка“, скрита в психиката на повечето хора.
За разлика от Станислав Гроф и Карл Юнг, които наблягат на целебните свойства на символите появяващи се в човешкото съзнание. Според Янов, почти всяко бебе или дете преживява момент, в който родителите му или родителските фигури показват, че именно в този момент не го обичат, съжаляват, че то съществува и дори в пристъп на ярост, са способни да го наранят или убият. Тъй-като бебето и малкото дете са още беззащитни като растгения към отрицателни емоции, за да оцелеят те отказват да приемат като реална тази ситуация и я погребват в съзнанието. От този момент нататък, целият живот на човека е оцветен от ядро на неосъзнати страх и болка. Страхът и болката оформят поведението и изборите на човека, без той да осъзнава това.
Терапията на Янов е разделена на две части:
Първите две седмици, пациентът живее отделен от всички в стая в хотел. Спряно е взимането на всички анти-стрес вещества, включително кафе, цигари и алкохол. За допълнителна беззащитност спрямо вътрешния стрес, пациентът лежи по гръб в позата на беззащитност за всички бозайници, докато терапевтът го направлява да влезе по-навътре и по-навътре в скритите си спомени. Към средата на този срок пациентът отключва старите си преживявания и ги изживява отново, викайки, плачейки и умолявайки или заплашвайки своите родители. В пика на преживяването пациентът издава писък на страх и ужас - първичен писък. Вече без никакви емоционални защити, пациентът е оголен до ядрото на своята личност и с помощта на терапевта изгражда наново външните слоеве на своят личност, но вече като „рационална“ личност, а не като невротик. Някои пациенти на Янов са му казвали, че след терапията усещат миризми, чуват звуци и виждат свяетове по-ярко.
След първите две седмици, пациентът, с наново изградени защити вече може да се върне в живота си, при роднините, приятели и работното място, но следващите три месеца редовно се среща с други прясно излекувани пациенти, за да се подкрепят взаимно.
Докато в райхианската терапия, патогенните защити на пациента се премахват чрез комбинация от класическа психоанализа и специални масажи, в първичната терапия терапевтът само създава условия пациентът да пропадне в своето подсъзнание и защитите падат по-рязко и болезнено.