Чешкият психолог и психиатър Станислав Гроф е създател на холотропната терапия.
Гроф е роден на 1 юли 1931 година в Прага. Посветил е повече от 40 години на изследвания в областта на изменените състояния на съзнанието и духовното израстване.
Гроф се явява един от основателите на трансперсоналната психология. По мнение на редица експерти, той е сред най-крупните реформатори на психологията и психиатрията през XX век, наред със Зигмунд Фройд, Карл Юнг, Вилхелм Райх и Артур Янов, които са поставили основите на психологията на бъдещето.
През 1956 година Гроф получава диплома по медицина от Карловия университет в Прага и степен Доктор на науките от Чехословашката академия на науките. В периода 1956-67 г. той е практикуващ психиатър - клиницист. Активно изучава психоанализа и участва в редица новаторски научноизследователски проекти.
През 1961 година Гроф оглавява изследвания по приложението на ЛСД и други психеделични вещества при лечението на психичните болести. През 1967 година, като стипендиант на Фонда за поощрение на психиатричните изследвания (САЩ), Гроф получава възможността да специализира в Университета Джонс Хопкинс, след което продължава изследователската си дейност в Мерилендския център за психиатрични изследвания. От 1973 до 1987 година Гроф работи в Института Есален (Биг Сър,калифорния). През това време, заедно със съпругата си Кристина, разработва техниката холотропно дишане - уникален метод за психотерапия, самопознание и личностно развитие.
Станислав Гроф е един от основателите на Международната трансперсонална асоциация (ITA) и дълго време е бил неин президент. Днес той е професор във факултета по психология на Калифорнийския институт по интегрални изследвания. Освен това, провежда обучителни семинари за професионалисти („Трансперсонален тренинг на Гроф“), изнася лекции и семинари по цял свят.
С. Гроф е автор и съавтор на повече от 100 статии и 20 книги. Неговите текстове неизменно привличат вниманието, както на професионалистите, така и на всички онези, които се интересуват от самопознание и духовно израстване. Книгите на Гроф са преведени на 13 езика, включително немски, италиански, испански, португалски, холандски, шведски, датски, руски, чешки, полски, китайски, японски и български.
С. Гроф започва медицинската си кариера като класически психоаналитик. По-късно обаче безпрецедентното богатство и диапазон на преживяванията по време на ЛСД-психотерапия го убеждават в теоретическите ограничения на фройдисткия модел на психиката и лежащия в основата му механистичен светоглед. Възникналата в резултат на тези изследвания нова „картография“ на психиката, се състои от три области: (Фройдисткото) лично и биографично несъзнавано; трансперсонално несъзнавано (което включва по-тясната представа на Юнг за архетипното и колективно несъзнавано); перинатално несъзнавано (явяващо се мост между личното и трансперсоналното несъзнавано, изпълнено със символизъм и конкретни преживявания на смърт и прераждане).
Тази област на несъзнаваното съдържа най-голям потенциал за трансформация. Огромният клиничен опит на самия Гроф, както и записаният опит на световните духовни традиции сочат, че регресът към перинаталното ниво на развитие е необходимо условие за достъп до трансперсоналното. Гроф сам е асистирал на около 4000 сеанса по психеделична психотерапия, а през неговите семинари по холотропно дишане са преминали десетки хиляди души по целия свят.
Могат да се определят девет области на съвременната наука и практика, в разбирането и развитието на които Гроф има директен принос: изучаване на изцелителния потенциал на променените състояния на съзнанието;нова, разширена картография на човешката психика; архитектура на емоционалните и психосоматичните болести; приложение на новите данни от изучването на съзнанието в терапията; холотропно дишане; духовната криза: разбиране и лечение на кризите на трансформацията; преживяването на смъртта и умирането: психологически, философски и духовни перспективи; онтология на света и природа на съзнанието; еволюция на съзнанието и оцеляване на човечеството;
Въпреки, че Гроф продължава да набляга на концепцията на „травмата на раждането“ като критическо психично преживяване, основната психиатрия не приема неговата концепция. Всъщност, повечето професионалисти спорят, че такава концептуализация на задържаната памет излиза извън физиологическия потенциал на новороденото.
Автор: Тони
Гроф е роден на 1 юли 1931 година в Прага. Посветил е повече от 40 години на изследвания в областта на изменените състояния на съзнанието и духовното израстване.
Гроф се явява един от основателите на трансперсоналната психология. По мнение на редица експерти, той е сред най-крупните реформатори на психологията и психиатрията през XX век, наред със Зигмунд Фройд, Карл Юнг, Вилхелм Райх и Артур Янов, които са поставили основите на психологията на бъдещето.
През 1956 година Гроф получава диплома по медицина от Карловия университет в Прага и степен Доктор на науките от Чехословашката академия на науките. В периода 1956-67 г. той е практикуващ психиатър - клиницист. Активно изучава психоанализа и участва в редица новаторски научноизследователски проекти.
През 1961 година Гроф оглавява изследвания по приложението на ЛСД и други психеделични вещества при лечението на психичните болести. През 1967 година, като стипендиант на Фонда за поощрение на психиатричните изследвания (САЩ), Гроф получава възможността да специализира в Университета Джонс Хопкинс, след което продължава изследователската си дейност в Мерилендския център за психиатрични изследвания. От 1973 до 1987 година Гроф работи в Института Есален (Биг Сър,калифорния). През това време, заедно със съпругата си Кристина, разработва техниката холотропно дишане - уникален метод за психотерапия, самопознание и личностно развитие.
Станислав Гроф е един от основателите на Международната трансперсонална асоциация (ITA) и дълго време е бил неин президент. Днес той е професор във факултета по психология на Калифорнийския институт по интегрални изследвания. Освен това, провежда обучителни семинари за професионалисти („Трансперсонален тренинг на Гроф“), изнася лекции и семинари по цял свят.
С. Гроф е автор и съавтор на повече от 100 статии и 20 книги. Неговите текстове неизменно привличат вниманието, както на професионалистите, така и на всички онези, които се интересуват от самопознание и духовно израстване. Книгите на Гроф са преведени на 13 езика, включително немски, италиански, испански, португалски, холандски, шведски, датски, руски, чешки, полски, китайски, японски и български.
С. Гроф започва медицинската си кариера като класически психоаналитик. По-късно обаче безпрецедентното богатство и диапазон на преживяванията по време на ЛСД-психотерапия го убеждават в теоретическите ограничения на фройдисткия модел на психиката и лежащия в основата му механистичен светоглед. Възникналата в резултат на тези изследвания нова „картография“ на психиката, се състои от три области: (Фройдисткото) лично и биографично несъзнавано; трансперсонално несъзнавано (което включва по-тясната представа на Юнг за архетипното и колективно несъзнавано); перинатално несъзнавано (явяващо се мост между личното и трансперсоналното несъзнавано, изпълнено със символизъм и конкретни преживявания на смърт и прераждане).
Тази област на несъзнаваното съдържа най-голям потенциал за трансформация. Огромният клиничен опит на самия Гроф, както и записаният опит на световните духовни традиции сочат, че регресът към перинаталното ниво на развитие е необходимо условие за достъп до трансперсоналното. Гроф сам е асистирал на около 4000 сеанса по психеделична психотерапия, а през неговите семинари по холотропно дишане са преминали десетки хиляди души по целия свят.
Могат да се определят девет области на съвременната наука и практика, в разбирането и развитието на които Гроф има директен принос: изучаване на изцелителния потенциал на променените състояния на съзнанието;нова, разширена картография на човешката психика; архитектура на емоционалните и психосоматичните болести; приложение на новите данни от изучването на съзнанието в терапията; холотропно дишане; духовната криза: разбиране и лечение на кризите на трансформацията; преживяването на смъртта и умирането: психологически, философски и духовни перспективи; онтология на света и природа на съзнанието; еволюция на съзнанието и оцеляване на човечеството;
Въпреки, че Гроф продължава да набляга на концепцията на „травмата на раждането“ като критическо психично преживяване, основната психиатрия не приема неговата концепция. Всъщност, повечето професионалисти спорят, че такава концептуализация на задържаната памет излиза извън физиологическия потенциал на новороденото.