Френският психоаналитик и психиатър Жак-Мари-Емил Лакан  има  важен  принос към психологията, философията и литературната теория.

Лакан е роден на 13 април 1901 година в Париж. Той прави  годишни семинари в Париж от 1953 до 1981 година и е най-влиятелният интелект във Франция през 60-те и 70-те, особено при философите постструктуралисти.

Интердисциплинарната работа на Лакан  е фройдистка и включва  несъзнателното, кастрационния комплекс, егото; идентификацията и  езика като субективно възприемане. По такъв начин той очертава критическата си теория, литературните изследвания, френската философия на 20-ти  век и клиничната психоанализа.

"Завръщането при Фройд" на Лакан набляга на подновено внимание към оригиналните текстове на Фройд и радикалната критика на его-психологията, Мелани Клайн о теорията на обектните отношения.

Някои критици отхвърлят Лакан и неговата работа като безразборна и говорене в стил "на едро". Франсоа Рустан, например, нарича лакановата продукция "екстравагантна" и "некохерентна система на псевдо-научно дрънкане".  Алан Сокал и Жан Брикмон пък    обвиняват Лакан в "повърхностна ерудиция" и в злоупотреба с научни концепции, които не разбира.

Причината за критиката на Сокал и Брикмон е фактът, че Лакан често инкорпорира математически термини в своята работа, например елементи от топологията.


Лакан  умира на 9 септември 1981 година в Париж.
Автор: Тони