Американският психолог Джером Каган е един от ключовите пионери в психологията на развитието. Той е почетен професор на Харвардския университет. Роден е в Нюарк, САЩ през 1929 година.
Според Каган "темпераментът" на децата е доста стабилен през времето и в това определено поведение у детето се предричат определени други поведенчески модели в юношеството.
В емпиричното изследване на Haggbloom et al., използващо шест критерия като цитати и разпознаване, Каган е на 22-ра позиция в класирането за най-известните психолози на 20 век, точно след Карл Юнг.
Според Каган, "темпераментът се свързва със стабилни поведенчески и емоционални реакции, които се появяват рано и са повлияни частично от генетичната конституция”. Той отхвърля теорията на привързаността и по-точно бележката на британския психиатър Джон Боубли, че връзката между грижещия се и детето е съдбоносно влияеща в по-късния емоционален и дори интелектуален растеж. Каган критикува също и теорията на Джудит Харис , че групите от връстници повлияват повече на детето, отколкото родителите. Той вярва, че и двете страни емпиризъм и биогенетизъм са прекалено неразвити и че развитието на личността все още не е разбрано добре.
Джером Каган е носител на наградата 'Хофхаймер' на Американската психиатрична асоциация и на наградата 'Грандвил Стенли Хол' на Американската психологична асоциация.
Автор: Тони
Според Каган "темпераментът" на децата е доста стабилен през времето и в това определено поведение у детето се предричат определени други поведенчески модели в юношеството.
В емпиричното изследване на Haggbloom et al., използващо шест критерия като цитати и разпознаване, Каган е на 22-ра позиция в класирането за най-известните психолози на 20 век, точно след Карл Юнг.
Според Каган, "темпераментът се свързва със стабилни поведенчески и емоционални реакции, които се появяват рано и са повлияни частично от генетичната конституция”. Той отхвърля теорията на привързаността и по-точно бележката на британския психиатър Джон Боубли, че връзката между грижещия се и детето е съдбоносно влияеща в по-късния емоционален и дори интелектуален растеж. Каган критикува също и теорията на Джудит Харис , че групите от връстници повлияват повече на детето, отколкото родителите. Той вярва, че и двете страни емпиризъм и биогенетизъм са прекалено неразвити и че развитието на личността все още не е разбрано добре.
Джером Каган е носител на наградата 'Хофхаймер' на Американската психиатрична асоциация и на наградата 'Грандвил Стенли Хол' на Американската психологична асоциация.