Ото Ранк и 'Травмата на раждането'

Австрийският психоаналитик, писател, преподавател и терапевт, Ото Ранк, е роден във Виена на 22 април 1884 година с рождено име Ото Розенфелд. Той  е бил един от близките колеги на Зигмунд Фройд  за 20 години. Ранк е  плодотворен п

Опитът с пациентите води Ранк до теоретичните разработки, обединени в научния му труд, озаглавен  ‘Травмата на раждането’ . Идеята, че актът на раждането на индивида е прототип на по-късната тревожност, е предложена по-рано от Фройд и Ранк смята, че собствените му разсъждения представляват последващо конструктивно развитие на психоаналитичната теория.

Противоречието, родено от тази книга, води до изключването на Ранк от вътрешния кръг и в крайна сметка до противопоставянето неговия подход на подхода на психоанализата. Той разработва силно иновационна версия на това, което самият той нарича ‘Психоанализа на его-структурата’.

Ранк се отличава от повечето психоаналитични автори по степента, в която ползва исторически и антропологични  източници. Тази ориентация откроява трудовете му, тя е най-оригиналното в тях. В същото време тази характеристика има тенденцията да отчуждава съвременния читател, тъй като се представя ранна и демодирана антропология.

Зрялото мислене на Ранк се основава на отхвърлянето на целта за механистично обяснение на човешкото поведение или опит чрез парадигмата на причината и ефекта, което се споделя от Фройд и от повечето академични психолози. Той иска да разработи алтернативен научен подход, изграден върху човека като доброволен интерпретатор на значението и инициатор на действието. В това отношение Ранк е предшественик на тенденции, които едва по-късно започват да се отнасят с подозрение към ортодоксалната психоанализа и академичната психология и става основата на такова огромно развитие, каквото представлява хуманистичната психология.