В основата позитивната психотерапия лежи идеята за позитивното начало и за единството н психиката. Песешкиан дефинира човека като "система /релативен кръг/, където различни елементи и компоненти си взаимодействат в определена функция". Тази система има свойството да се самосъхранява. Ако бъде нарушен един компонент или една функция на системата, това се отразява по определен начин върху цялата система, като крайният резултат може да доведе до нарушение на системата като цяло. По този начин се губи единството на психиката.
Следователно, проблемите, конфликтите, болестите представляват израз на нарушеното единство. Особено важно за разбиране на единството и на позитивното начало е въвеждането на две детерминанти- преживяното и непреживяното. За разлика от повечето теории, които отреждат на преживяното мястото на основен конфликтен и болестотворен фактор и дори не споменават за непреживяното, позитивната терапия гради своята концепция върху разбирането за непреживяното и за ролята му в човешкия живот. Тъй като психиката на човека е организирана като система, то превесът в нея на определени преживявания води до липсата на други преживявания - до непреживяното - което нарушава системата като цяло, нейната хармония и предизвиква проблеми от различен род.
Например, ако родителите придават изключително значение на прилежността на детето, в резултат на което то непрекъснато е заето с различни задачи, преживяванията в тази връзка (и евентуално във връзка с постигнатите от него успехи) в същото време водят до формирането на област на непреживяното - то е лишено от необходимите за възрастта и развитието му игри и свободно време.Това, от своя страна, ограничава развитието на способностите му за общуване и фантазиране.
Терапията се стреми да възстанови единството на системата, като се създават условия за възникване на преживявания в областта на непреживяното.
Според Песешкиан, в страданието да се вижда само страдание и в конфликта само заплаха означава недоразумение,което във възпитанието и психиатрията води до непредвидими последствия.
Например, ако в семейството единият от партньорите създава конфликти, трудности и проблеми на другия, то това не изчерпва изцяло смисъла на техните взаимоотношения. В същото това време присъства и възможността за развитие на личността на "засегнатия" партньор, за намиране на приемливи решения на възникналите конфликти. Следователно, според Песешкиан, конфронтацията не е нещо, което на всяка цена трябва да се избягва, тъй като тя има значение в много области на общуването. Тя е от значение в отношенията между близки хора - съпрузи, деца, родители, а също така е полезна в развитието на обществените отношения.
Следователно, конфликтите и трудностите могат да играят както негативна, така и позитивна роля и е важно да се обръща внимание върху позитивното в тях. Това променя както картината на човешките взаимоотношения, така и подходът към проблематиката, а също така и Аз-концепцията на личността. Страданието, също така, притежава позитивен смисъл, тъй като насочва вниманието на човека към възможностите за неговото самоусъвършенстване.
Неслучайно във всички религии се отрежда важна роля преживяването на страдание в процеса на на духовно развитие. Според Песешкиан, терапията се основава върху самопомощта. В терапията пациентът променя коренно своята позиция като се превръща в консултант и терапевт в собствената си група. Подчертава се общото в семейството и позитивното в отношенията между неговите членове. Мобилизират се всички възможности за самопомощ. Взаимодействието между терапевт и пациент представлява един диалог между двамата, което води до тяхното взаимно развитие.