Унгарският психоаналитик Шандор Ференци е роден на 7 юли 1873 в унгарския град Мишколц. Баща му е книжар и издател.
От 1890 до 1897 година Ференци следва медицина във Виена. От 1897 г. работи като помощник-лекар в неврологично-психиатричното отделение на една будапещенска болница. През 1904 година става ръководител на неврологична амбулатория. През 1907 година открива за себе си психоанализата. Цюрихската школа по психиатрия около Ойген Блойлер и К.Г. Юнг разработва „диагностични студии върху асоциацията”, от които Ференци се заинтересува. Освен това, той се натъква на фройдовото „Тълкуване на сънищата”, което го спечелва за новата наука за душата. Ференци търси контакт със Зигмунд Фройд и още на Първия международен конгрес по психоанализа в Залцбург изнася доклад на тема „Психоанализа и педагогика”.
Скоро той става един от любимите ученици, а по-късно и приятел на Фройд, който понякога се обръща в писма към него дори с „мили сине”. Цели двадесет години двамата са свьрзани с тесни приятелски отношения. Когато през 1909 година Фройд бива поканен в САЩ, за да получи там почетен докторат, той е придружен от Юнг и Ференци.
През 1910 година на Конгреса на психоаналитиците в Нюрнберг Ференци става инициатор на „Международно психоаналитично обединение”. През 1913 година той основава „Унгарско психоаналитично обединение”, чийто неоспорим глава остава до 1933 година. От 1914 до 1916 година Ференци е полкови лекар в Западна Унгария. По това време често пътува до Виена, за да завърши при Фройд своята учебна анализа.
Когато през 1918 година в Унгария избухва социалистическа революция, студентите от Университета настояват за назначаването на Ференци като доцент по психоанализа. При краткотрайната унгарска република при Бела Кун се открива дори катедра и Ференци става първият университетски професор по психоанализа (освен Фройд). Скоро обаче, републиката пропада, а Ференци е изключен от Будапещенското лекарско общество.
В своите изследвания Ференци достига до извода, че описанията за сексуална злоупотреба върху пациентите като деца, са истинни, сравнявайки тези описания с другите пациенти в същото семейство. Това, наред с други причини, довело до скъсване на отношенията със Зигмунд Фройд.
Преди това скъсване на отношенията, той бил член на вътрешния кръг на психоанализата и е забележителен с работата си върху най-трудните пациенти и с разработването на теория за по-активна интервенция, отколкото в обикновената психоаналитична практика. В началото на 20-те, критикувайки Фройдовия "класически" метод на неутрална интерпретация, Ференци съвместно с Ото Ранк създал психотерапия "тук и сега", която чрез личното влияние на Ранк довела американеца Карл Роджърс до концепцията за клиент-центрирана терапия .
Основният труд на Ференци е "Таласа: теория за гениталността". Той си сътрудничи с Ото Ранк за написването на "Развитието на психоанализата". Интересува се от взаимоотношението между биологията и психоанализата и разширява работата на Фройд по време на много активната си кариера като терапевт.
Ференци постоянно изучава Фройдовите публикации и се стреми да диференцира и доразвие идеите на учителя. Неговото писателско творчество е сравнително малко (съизмерено с публикациите на повечето Фройдови ученици). То обаче се простира върху почти всички области от аналитичната теория и практика. Неговите трудове са дотам остроумни и многостранни, че във възпоминателното слово по повод на смъртта на Ференци през 1933 Фройд с право може да каже, че той "направи всички аналитици свои ученици".