Швейцарският психолог и психиатър Карл Юнг е ученик на Зигмунд Фройд.  Той създава направление в психологията, наречено „аналитична психология“. Юнг изследва и пише за митология, религия, антропология, приказки, алхимия, сънища и др. Личността на Юнг е една от най-големите енигми на 20-ти век и буди големи противоречия.

Той е провъзгласяван  от някои като един от най-големите и дълбоки мислители не само за времето си, и е  ненавиждан от други, отхвърлящи писанията му като наукоподобен мистицизъм и чиста фантазия. Последното се дължи най-вече на работата на Юнг с алхимични текстове и интереса му към Ведическите традиции на Изтока, астрологията и религиите.  Дори и най-големите опоненти на швейцареца обаче не могат да отхвърлят с лека ръка огромните му енциклопедични познания и интереси в областта на митовете, сънищата, философията, психологията, антропологията и изкуството, а също и ранния му принос в психиатрията.. Юнг е една от най-влиятелните фигури в дълбинната и трансперсоналната психология, също така се радва на огромен интерес от страна на различни контракултурни  движения, които ценят високо идеите му за колективното несъзнателно, архетиповете, сянката и др.

Юнг е роден на 26 юли 1875 година в Кесвил, Швейцария,  семейството на евангелистки пастор. Учи медицина в Базелския университет, след което специализира психиатрия. След завършването си започва работа в психиатрична клиника в Цюрих. Юнг е определян като самотно и интровертно дете, чиито спомени от детството оставят огромен отпечатък върху по-късния му живот.

После Юнг  се запознава със Зигмунд Фройд  и започва да посещава седмичните му семинари. Така става част от влиятелния виенски психоаналитичен кръг. Контактите с Фройд продължават до октомври 1914 г., когато Юнг подава оставка като председател на Международната психоаналитична асоциация. Една от изтъкваните причини от защитниците на Юнг за разрива  между него и Фройд е  неспособността на последния  да приеме, че човешката психика може да бъде различна от тази, постулирана от неговата психоанализа.  Така Юнг се разделя с учителя си и поставя началото на ‘аналитичната психология’. През 1948 година той основава в Цюрих  института „Юнг“, който ръководи до  смъртта си.

Швейцарският изследовател на психиката прави редица открития, които днес са дълбоко вкоренени в модерната култура. Юнг първи използва термините екстроверт и интроверт. Той разработва асоциативния тест в психологията и открива констелацията от несъзнавани мотиви, които оказват влияние върху личността, които той нарича психически комплекс. Заедно с Фройд , Юнг е сред първите, които заговарят за странния свят на несъзнаваното. Също така, Юнг обяснява  значението на думи като: персона - маската, която крие истинската личност и синхроничност - изпълнени със смисъл съвпадения.

Юнг дълго време се радва на благоразположението на Фройд. Постепенно обаче работата му става все по-отдалечена от традиционната психоанализа, а идеите му напускат орбитата, начертана от Фройд. Едно от основните различия между теориите на Фройд  и Юнг е по отношение на либидото: Фройд е убеден в неговата сексуална енергия, докато Юнг го разглежда като генерализирана жизнена енергия. Друго различие между двамата е в детерминистичното гледище на Фройд  относно влиянието на детството върху личността. Юнг е убеден, че личността е много по-пластична и може да се променя в по-късни етапи на живота.

Една от основните идеи на Юнг е тази за колективното несъзнавано. Той е убеден, че съществува нещо като универсален фонд, който генерира архетипни  образи  и символи, манифестиращи се в различни точки на време-пространството. Така Юнг обяснява голямото символно и митологично сходство между различни култури, които не са били в достъп една с друга.

Юнг диференцира четири психологически функции – мислене, чувство, усещане и интуиция , от които винаги една е доминираща, а друга спомагателна.

Сънищата са централен елемент в терапевтичната работа на Юнг, който ги разглежда като "кралският път към несъзнаваното". Сънят, смята той, е символна картина на моментното състояние на несъзнаваното. Въпреки че до голяма степен стъпва върху идеите на Фройд  за тълкуване на сънища, Юнг отказва да признае общовалидността на твърдението, че сънищата изпълняват скрито желание. Юнг смята, че това е валидно само за определен тип сънища, но далеч не за всички. Той смята, че сънят има "компенсиращата функция" за психиката. Така, в повечето случаи,  сънят балансира едностранчивите нагласи на будното съзнание и носи равновесие.


Карл Юнг умира на  6 юни 1961 година в Кюснахт, Швейцария. 
Автор: Тони