Днес много хора правят какво ли не за да оцелеят, но това е било винаги. Още от древни времена единствената цел на хората е била да оцелеят. Борбата за живот е главната мотивация не само на хората, но и на животни и растения, въобще на всички живи същества.
Някои хора си служат с измама, други - с истина; някои растения произвеждат фитонцидии за да убиват растенията от другите видове и т.н., но всички се борят за живота и правата си. В следствие от борбата за живот се проявява и борбата за надмощие. Всеки човек е изпитвал необходимостта да бъде над някой друг, да го командва. Всеки иска да е по-силен и по-добър поне в едно нещо и това не е наказуемо, а съвсем нормално явление.
При животните има един закон, че по-силният побеждава. Ако си слаб и немощен умираш, за да нахраниш тези, които ще продължат да оцеляват, докато не се окажат по-слабите. При нас хората положението е сходно - ако не се бориш за своите права винаги ще се намери някой, който да те "смачка" и остави в "калта".
Още като деца всеки от нас е започвал да проявява своите лидерски умения в различните игри. Когато пораснем вече не ни е до игри, но продължаваме да налагаме волята си върху някои по-слаби от нас личности, а тази борба за надмощие се ожесточава когато нещата станат по-сериозни и проблемите ни започнат да се свързват например с корупция на работното място. Това са проблеми, пред които всеки от нас се налага да се изправи рано или късно.
Тези неща ни правят по-силни и ако се справяме с малките проблеми от ежедневието това означава че ще с справяме и с проблемите занапред.Това което не ни убива ни прави по-силни!
Има ли разумен живот на Земята?
Съществуваразумен живот свързан с осъзнаване на основните човешки ценности и борба за тяхното постигане. Целта е душата да се извиси и да достигне до вселенския дух, да осъзнае неговия разум и идеи. Съществува такъв живот при хората, но само при някои. По време на своя живот ако човек притежава достатъчно ум става разумен в смисъл, че започва да се стреми към истински важните неща - а именно към хората, с които ще го (живота) прекара. Той оценява материалното, но то не е водещо, не е цел, а средство на живота.
п.п. към това попринцип за да е пълна темата трябва да се добави разсъждение за разум-а и при животните и разграничаването на разум-а от инстинктите като цяло и инстинкта за самосъхранение в частност .. но мен ме мъзеше да го пиша и преди .. така че няма да го пиша и сега .. успех!