Сега тетрадката е в чантата ми,там тя съществува.Но на масата я няма.После вземам тетрадката от чантата и я поставям на масата.Нещата се променят.Но това ни най-малко не прави тетрадката нещо друго.Тази тетрадка обаче е направена от хартия,а хартията-от дърво.Дървото пък е порасло в гората от земята,слънцето и водата.Сега да се запитаме:къде е тук тетрадката?Има ли тя някакво самостоятелно битие?Има ли изобщо нещо в този свят,за което да кажем:то безусловно е,не се нуждае от нищо друго,не се създава и не изчезва.
Светът е тук пред нас преди всяка философия и наука.Той се е появил за нас с нашето раждане,очертал се е с нашето съзряване,и ще изчезне за нас с нашата смърт.Светът следва нашите живи състояния:той се събужда от нищото,когато ние се събуждаме,размива се,когато животът ни отслабва и се разстройва заедно с тялото и ума.
Античните философи са опитали и извървели дълъг път на описване на света като битие и небитие или единство битие-небитие.Във философската поема За природата основателят на Елейската школа Парменид утвърждава абсолютното битие.То е всеобхватно,вечно,неизменно.Има формата на идеална сфера.Небитието не съществува.Ако съществуваше небитие,битието би се появявало и изчезвало.А битието не се ражда и не умира.Движение на битието няма.Движението е измама на сетивата.То е черта на измамния сетивен свят.Мисленето е тъждествено на битието.Не е възможно мислене на небитието и на изменението.То е противоречиво.То е мнение за разлика от истината за битието,постижима единствено в мисълта.Хераклит развива тази синтетична формулировка.Светът е динамичен,променлив,всеки миг нов.Това става чрез постоянното изчезване на нещо и поява на нещо друго.
БИТИЕ И НЕБИТИЕ СЕ ПРЕПЛИТАТ И ПРОНИКВАТ ЕДНО В ДРУГО
Философите са търсели постоянна същност,абсолютно битие,субстанция.Лесно е то да се положи на думи в началото.Но не го откриваме в света.Физиката открива трансформиране и изчезване на всички предполагаеми или основни елементи на света.Елементарните обекти не са нито съществуващи,нито несъшествуващи сами по себе си.Когато оставят следи на фотоплаката,те са там,но вече като петна на плаката.Преди това те са неопределени.Дори не са частици,нито вълни.Те даже не съшествуват преди това регистриране(не можем да си ги представяме и мислим,освен измамно).
ПРИРОДАТА Е ПРОСТРАНСТВО-ВРЕМЕВИЯТ СВЯТ БЕЗ ЧОВЕШКИТЕ ТВОРЕНИЯ
Нещо да е природно,естествено,значи да е такова,каквото ни е дадено,без нашето преобразуване.
За природата съдим с тленните си сетива и условното,разграничаващото "това" и "онова" мислене.За да има това и онова,тук и там,сега и тогава,трябва да има и някой,който различава това и онова,тук и там,сега и тогава.Това-сега-тук е винаги телесно възприемащо.Ако потърсим нещо извън пространството,времето и възприемащия,няма да открием нищо.Можем да си въобразим.Но и въображението ще работи с материал от пространството и времето.
Нешата са,но не абсолютно,а относително.Не необходимо,а случайно.Не безвременно и непространствено,а временно и местно.И никъде не можем да докоснем небитието,нито да се ударим в абсолютното битие.
На Изток мислители като Нагарджуна са отишли отвъд това,двояко описание на света в схемата битие-небитие.Всички думи бележат относителни неща,а безотносителното е неопределено.
Светът в своето течение е полуреален като сън,доколкото всяко сетиво и мислимо нещо възниква и изчезва.Възникват и изчезват всички тела:Вселена,звездните системи,Слънцето и планетите от нашата система,скалите,моретата,растенията,животните,хората.А щом нещата възникват и изчезват,тогава те нямат битието в самите себе си.
СВЕТЪТ СЕ ИЗПЛУЗВА ОТ "БИТИЕТО" И "НЕБИТИЕТО"
БИТИЕ/НЕБИТИЕ
Битието е начално понятие в европейската философия и е най-трудно определимо.Георг Хегел определя чистото битие като неопределеното непосредствено.То е непосредствено,защото не се достига,а е при нас.То е изначално неопределено,иначе би било нещо като земя или небе,живот или смърт.
Но щом това битие е нещо неопределено,то не може да бъде разпознато и е равно на нищото.Представете си угасен екран на телевизор.Но включете телевизора.Появяват се образи от смесването сами на три цветни лъча.Тогава вече е налице ставане.Битие и небитие някак си смесват,"синтезират".
ПАРМЕНИД (Ок. 540-470 г. пр. Хр.)
"Едно и също е мисълта и онова,за което мисълта съшествува."
Въвежда чистото битите във философията.Роден в Елея,Ожна Италия.Едон от управляващите полиса Елея.
Основателят на Елейската школа е майстор в спекулативното разсъждение.Повлиян от Ксенофан и питагорейците.Доживял до дълбока старост.
В поемата си За природата философът изобразява пътешествие на колесница,управлявана от слънчеви лъчи,от жарството на нощта към светлината-от заблуждението към истината.Учението си представя като откровение,получено от богиня.