Всички типични и индивидуални психически черти на личността изграждат нейния цялостен психически облик, основа на който е нейният характер.
Думата характер, преведена от старогръцки език, означава „черта”, „особеност”, „признак”. Следователно характерът на личността определя нейните постоянни психични особености и черти в тяхното единство като съществени черти на нейната психика, дейност и поведението и. Познавайки характера на един човек, бихме могли да предвидим как той ще постъпи в даден случай, как ще се справи с възложената му задача, към какво се стреми в живота и по какъв начин би могъл да постигне целите си.
Характерът се проявява главно в поведението на човека и в неговите индивидуални волеви качества. Поради това понякога волята се определя като „гръбнак” на характера.
Характерът е устойчиво съчетание от съществени психични свойства и черти на личността, които се появяват в нейното поведение.
Характерът на даден човек се проявява главно в отношението му към труда, към другите хора, към себе си. Съществено значение за характера на чонека има неговата основна насоченост в живота, неговите преобладаващи мотиви, цели, интереси и идеали.
Някои черти на характера се проявяват даже на пръв поглед във външния вид – устойчив израз на лицето, походка, начин на обличане, почерк и други. Известно е, че художниците обикновено се опитват да предадат чертите на характера си с помощта на картините, които създава. Дори Балзак дълго време изучавал характера според походката и написал специална книга за това.
Важна роля в развитието на характера има възпитанието на волята и на нейните положителни качества, на уменията и навиците. Силно влияе обществената среда, колективът, училището и собствената активност на личността.
Характерът се изменя с възрастта. Колкото повече расте един човек, толкова повече се променят принципите, общителността, откровеността, възгледите, сдържаността, дисциплината, любознателността и т.н.
„Характерът се въспитава само от характер” (К. Д. Ушински), защото важна роля за формирането му е или друг характер, или самовъзпитението.
Автор: Александър Ненов
Думата характер, преведена от старогръцки език, означава „черта”, „особеност”, „признак”. Следователно характерът на личността определя нейните постоянни психични особености и черти в тяхното единство като съществени черти на нейната психика, дейност и поведението и. Познавайки характера на един човек, бихме могли да предвидим как той ще постъпи в даден случай, как ще се справи с възложената му задача, към какво се стреми в живота и по какъв начин би могъл да постигне целите си.
Характерът се проявява главно в поведението на човека и в неговите индивидуални волеви качества. Поради това понякога волята се определя като „гръбнак” на характера.
Характерът е устойчиво съчетание от съществени психични свойства и черти на личността, които се появяват в нейното поведение.
Характерът на даден човек се проявява главно в отношението му към труда, към другите хора, към себе си. Съществено значение за характера на чонека има неговата основна насоченост в живота, неговите преобладаващи мотиви, цели, интереси и идеали.
Някои черти на характера се проявяват даже на пръв поглед във външния вид – устойчив израз на лицето, походка, начин на обличане, почерк и други. Известно е, че художниците обикновено се опитват да предадат чертите на характера си с помощта на картините, които създава. Дори Балзак дълго време изучавал характера според походката и написал специална книга за това.
Важна роля в развитието на характера има възпитанието на волята и на нейните положителни качества, на уменията и навиците. Силно влияе обществената среда, колективът, училището и собствената активност на личността.
Характерът се изменя с възрастта. Колкото повече расте един човек, толкова повече се променят принципите, общителността, откровеността, възгледите, сдържаността, дисциплината, любознателността и т.н.
„Характерът се въспитава само от характер” (К. Д. Ушински), защото важна роля за формирането му е или друг характер, или самовъзпитението.