От много предмети и явления, които ни заобикалят, възприемаме ту едни, ту други... Това зависи от нашите потребности, интереси и цели, от силата или новостта на появилия се дразнител и други. Например, чувайки сигнала за точно време от часовникова кула, прекъсваме четенето на книгата или съсредоточеността в някаква дейност и поглеждаме часовника.
 
Когато преставаме да реагираме на каквито и да е дразнения, когато се откъсваме от странни мисли и всякакви чувства, цялата ни психическа дейност се стеснява главно до един обект или проблем. Такова психическо състояние наричаме внимание.
 
Без вниманието е невъзможно протичането, на която и да е психическа или практическа дейност. Вниманието не само осигурява яснота на възприятието, но и избора на реакциите ни към външните въздействия. В сложната, постоянно меняща се външна среда, вниманието функционира като психически радар за улавяне на нейните различни обекти. Организирайки и мобилизирайки психическата дейност, вниманието я насочва към даден обект и резултат.
 
Вниманието е свързано с ориентировачния процес, със сложните точни науки (математика, химия и т.н.).
 
Вниманието има и своята устойчивост, разпределеност, гъвкавост и разсеяност.
Устойчивостта  се изразява в съсредоточаване към даден обект или дейност за продължителен период от време.
Разпределеност на вниманието наричаме свойството му да се насочва едновременно към няколко обекта или дейности.
Гъвкавостта наричаме свойството на вниманието бързо да се пренасочва от един обект към друг или от една дейност към друга.
Разсеянастта е неспособност на съзнанието да се съсредоточи върху даден обект или дейност.
Автор: Александър Ненов