Психиката притежава способност да запазва за определено време най – различни преживявания, мисли, действия, образи на събития, които сме видели или за които сме слушали и чели. Без тази особеност на психиката би била невъзможва способността на човека да трупа знания, опит, да помни миналото, да усвоява различни дейности. Без запазване на психиката на отразения в нея минал опит, без неговата преработка и използване не е възможно формирането на човешката личност, на нейното съзнание и самосъзнание. Ако детето не помни думите, не би могло да се научи да говори и  да мисли; ако ученикът не помни аритметични действия и алгебрични опрерации, не би могъл да реши и най-простата задача.
 
Паметта е психичен процес на запомняне, съхраняване и възпроизвеждане на миналия опит на човека – на образи, знания, чувства, действия.
 
„Без паметта ние бихме били същества на мига. Нашето минало би било мъртво за бъдещето. Настоящето би изчезвало безвъзвратно в миналото заедно с неговото протичане. Не би имало нито основани на миналото знания, нито трайни навици. Не би имало психически живот, сливащ се в единството на личното съзнание, невъзможен би бил и фактът на непрекъснатото учене, което преминава през целия ни живот и прави от нас това, което сме” - С.Л. Рубинщайн.
 
Паметта неимоверно разширява опита и знанията за външния свят и е основа на психическото развитие. Може да се каже, че без паметта изобщо не би било възможно самото съществуване на човека. Човекът става личност благодарение на това, че помни своето минало, натрупва знания и опит, помни своите преживявания и ги използва в своето поведение и дейност.
Автор: Александър Ненов