За това понятие съществуват три схващания:
Първото: представлява изопачено, невярно знание, деформирано от пристрастия на отделни личности, социални групи, класи. Тя само пречи на обществото. По-добре е да се откажем от всякакви идеологии. С развитието на науката и техниката става все по-ясно, че те са излишни и ние навлизаме постепенно в периода на „края на идеологиите”.
Второто: идеологията наистина е нещо различно от науката. Тя провъзгласява определени цели и ценности, към които хората се стремят, а тези цели и ценности не могат да бъдат обосновани със средствата на науката. Но това не означава, че идеологията е излишна. Тя може да предложи своя ориентир в живота на някои хора.
Третото: идеологията е класово обоснована и изпълнява определени класови функции, система от идеи и свързани с тях ценности, норми и идеали.
Първият вид схващания са известни като „теории за деидеологизацията” на обществото. Схващането е било такова, че всички идеологии са неистинни, но всички „теории за деидеологизацията” всъщност са идеология.
Вторият вид схващания са на привържениците на реидеологизацията на обществото. Тази теория защитава съвсем открито традиционните ценности, свободната пазарна икономика, индивидуализма.
Според третият вид схващания теорията е свързана с обективното познание за обществото.
Не всички идеи се включват в идеологията. Идеите на отделните естествени науки не са идеология. Някои знания за обществени явления, които не са свързани тясно с различни класови интереси, също не са идеология – например граматиката като наука не е идеологическа дисциплина.
Автор: Александър Ненов
Първото: представлява изопачено, невярно знание, деформирано от пристрастия на отделни личности, социални групи, класи. Тя само пречи на обществото. По-добре е да се откажем от всякакви идеологии. С развитието на науката и техниката става все по-ясно, че те са излишни и ние навлизаме постепенно в периода на „края на идеологиите”.
Второто: идеологията наистина е нещо различно от науката. Тя провъзгласява определени цели и ценности, към които хората се стремят, а тези цели и ценности не могат да бъдат обосновани със средствата на науката. Но това не означава, че идеологията е излишна. Тя може да предложи своя ориентир в живота на някои хора.
Третото: идеологията е класово обоснована и изпълнява определени класови функции, система от идеи и свързани с тях ценности, норми и идеали.
Първият вид схващания са известни като „теории за деидеологизацията” на обществото. Схващането е било такова, че всички идеологии са неистинни, но всички „теории за деидеологизацията” всъщност са идеология.
Вторият вид схващания са на привържениците на реидеологизацията на обществото. Тази теория защитава съвсем открито традиционните ценности, свободната пазарна икономика, индивидуализма.
Според третият вид схващания теорията е свързана с обективното познание за обществото.
Не всички идеи се включват в идеологията. Идеите на отделните естествени науки не са идеология. Някои знания за обществени явления, които не са свързани тясно с различни класови интереси, също не са идеология – например граматиката като наука не е идеологическа дисциплина.