1. Заетост и безработица
2. Същност и видове безработица. Измерване.
3. Естествено равнище на безработицата
4. Инфлация: същност, измерване и причини
5. Видове инфлация
6. Последици от инфлацията
7. Антиинфлационна политика
8. Крива на Филипс, съвременна интерпретация
Идеалът на всяко общество е реалния БВП да расте с устойчиви темпове, цените да са относително стабилни а инфлацията и безработицата да са незначителни. В действителност обаче икономическото развитие е циклично, инфлацията и безработицата са неизбежен спътник на развитието.
1. Заетостта и безработицата се предопределят от трудовите ресурси. Трудови ресурси са съвкупност от населението на една страна и обхващат населението в трудоспособна възраст, неработещите инвалиди и пенсионери в границата на трудоспособна възраст и работниците над и под трудоспособна възраст.
От трудовите ресурси зависи предлагането на труда и икономическия растеж. Тяхната количествена и качествена характеристика са определящи за интензификацията на икономиката и за нейната ефективност.
Трудовите ресурси показват какъв е потенциала на работната сила в една държава, а заетостта отразява степента на нейното използване.
Заетостта се разглежда в широк и в тесен смисъл. В широк смисъл за заети се смятат всички лица, които упражняват обществено полезен труд, независимо дали за това получават доход или не. В тесен смисъл заети са само тези, които срещу вложения си труд присвояват доход (РЗ, хонорари…).
Заетостта може да е пълна, непълна, рационална и нерационална. За пълна заетост се говори не в абсолютен смисъл, когато 100% от работната сила има работа, а когато незаетите са в границата на естественото равнище на безработицата. Не пълна е заетостта, когато безработицата надхвърля естественото си равнище или работната сила се използва частично, няколко часа на ден или няколко дни в седмицата.
Рационална е заетостта, когато не просто е осигурена работата на трудоспособното население, а когато трудът на заетите се използва рационално през продължителни периоди от време. Нерационална заетост е заетостта, когато трудът е ниско производствен може да е налице пълна, но нерационална заетост или непълна но рационална заетост.
Основните фактори на заетостта са:
- състоянието на икономиката (стопанската конюнктура)
- съотношението между интензивните и екстензивните фактори на растежа
- равнището на данъчното облагане
- социална обезпеченост на населението (социална защита)
Заетостта има и икономическо и социално значение. По-високата заетост увеличава обема на брутния продукт и осигурява темпа на растежа. Тя ограничава бедността в обществото и позволява на заетите по-пълно да задоволяват потребностите на своите семейства.
2. Безработицата (Б) е социално икономическо явление, при което част от трудещите се не могат да си намерят работа и се превръщат в относително излишно население – в резервна армия на труда. За безработен се счита този, който е в трудоспособна възраст, в момента не работи, но е трудоспособен (не е инвалид или пенсионер) и желае да постъпи на работа. В България към безработните се считат тези, които са регистрирани в бюрата по труда.
Безработицата се измерва от абсолютни и относителни величини. Абсолютно –броя на хората без работа, относително измерване става чрез нормата на безработицата, която се получава като отношение на броя на безработните към обема на работната сила. Nu = u-бр на безработни/F-раб сила. 100
Норма на труд
В момента безработицата е около 18% в България. В зависимост от факторите, които я пораждат безработицата се разделя на текуща (фрикционна), структурна и циклична. Текущо безработните са тези, които очакват работа, към текущо безработните се отнасят хората, които доброволно сменят работата си, току що са напуснали училище или сменят местожителството си. Тази безработица се приема като неизбежна.
Структурната безработица отразява прилагането на новите технологии и продукти. Технологичния прогрес съкращава търсенето на традиционни професии и увеличава потребностите от работна сила с нова квалификация. Новите производства изискват нова квалификация, а за нейното осигуряване е нужно време. При структурната безработица има свободни работни места (има търсене на работна сила), но има и безработни, които не притежават необходим ценз. В структурата безработните не могат да получат работата без допълнителна преквалификация.
Цикличната безработица е предизвикана от спада на производството, от икономическите кризи по време на криза съвкупното търсене се съкращава и безработицата расте. Близка до цикличната е сезонната безработица. Тя е характерна за селското стопанско, риболова, строителството. Тази безработица обаче не е свързана с фазите на бизнес цикъла. Безработицата съществува още като:
А) безработица повлияна от външната търговия, когато трудоемките производства се изнасят извън страната
Б) Локална безработица, която е отражение на регионални икономически проблеми
В) естрогенната (преднамерена) безработица, предизвикана от неправилната политика на правителството.
Безработицата създава и икономически и социални проблеми. Нейната главна последица е недостатъчното производство от гледна точка на ресурсната обезпеченост на стопанството. Тя е загуба на доход за домакинствата, променя социалния престиж на хората, създава напрежение в семейните отношения и създава престъпност.
Когато безработицата премине критичната си точка, довежда до бурни социални и политически промени.
3. В обществото винаги има хора, които не са заети с обществено полезен труд винаги има и безработни. За естествено равнище на безработицата говорим, когато безработицата е фрикционна и структурна. Тази безработица не поражда дисбаланс на трудовия пазар, а тя отразява неизбежни процеси за нормалното функциониране на пазарния механизъм.
Естественото равнище показва каква може да бъде максималната заетост, съответстваща на потенциалното производство. Естественото равнище е отражение освен на текущата и структурна безработица и на създадените бариери, които пречат на свободното движение на работна сила. Тези ограничения се поставят от синдикатите в някои страни чрез ограничаване на синдикалните членове, чрез натиска им върху правителството за приемане на закон за минимална РЗ, чрез принуждаване на фирмите да повишават социалната обезпеченост на заетите.
Естественото равнище на безработицата е винаги по-голямо то 0 и то е необходимо за задържане на инфлацията. Или естественото равнище на безработицата е това, при което силите, които повишават цените и инфлационното равнище на заплатите са в равновесие. Ако безработицата е на естественото си равнище, тя няма да ускори инфлацията.
Самото естественото равнище може да се снижи чрез:
А) Подобряване на информираността на хората за свободните работни места;
Б) Осъществяването на професионална подготовка на безработни по търсени специалности, по програми, финансирани от социални и застрахователни фондове;
В) Откриване на работни места от общините и други държавни структури – социални работници, работници по поддържане на чистотата, по изпълнение на общински проекти;
Г) Предоставяне на социална помощ на безработните изцяло и еднократно с цел да им се даде възможност да започнат собствен бизнес;
Д) Законодателно приемане на нови видове заетост (грижа за възрастни, за деца, за инвалиди.
Безработицата създава грижи на обществото. То трябва да им осигури социални гаранции, а те зависят от трудовото законодателство в страната, от наличието на Закон за заетостта, които гарантира правото на всеки сам да избира професията си и сам да решава дали да работи.
Основната функция по подпомагане на безработните е прехвърлена върху специални държавни органи: национална служба по заетостта и бюрата по труда. Те регистрират безработните и посредничат между работодателите и безработните. Изучават проблемите на безработицата, нейните тенденции, причините, поради които хората остават без работа. Тези служби изготвят прогнози за безработицата, програми за професионално ориентиране, за трудоустрояване и др.
4. Инфлация
Инфлацията е процес на общото повишаване на равнището на цените, при което парите се обезценяват. Това не означава, че непременно всички цени растат, но общото им равнище се повишава. За да се разбере инфлацията е нужно да се дефинира понятието ценово равнище. Ценовото равнище е следно претеглената цена на стоките и услугите, произведени в икономиката. Ценовото равнище се измерва с ценовите индекси. На практика се използват индекса на потребителските цени, индекс на цените на едро и имплицитният дефлатор на брутния продукт. Индексът на потребителските цени е най-използвания показател за ценово равнище. Той е претеглена средна стойност на потребителската кошница през дадена година, отнесена към претеглената средна стойност на същата потребителска кошница пред някоя базисна година.
Количествата в кошницата от текущия и от базисния период са едни и същи. Индексът на цените се отнася до разходите за стоки и услуги на едно средно домакинство. Това означава, че сам по себе си индекса надценява увеличението на цените на едни домакинства и го подценява за други.
Подобен е и индексът на цените на едро (по тези цени купуват производителите). Взема се една типична кошница, която включва първични суровини горива, полуфабрикати, машини и крайни блага и се изчислява индекс, аналогично на индекса на цените от потребителската кошница.
Имплицитният дефлатор на БВП е отношението между номиналният и реалният БВП.
За разлика от ценовия дефлатор, които включва само цените на национално произведените стоки и услуги, то индекса на потребителските цени обхваща и вносни стоки, ако те са в потребителската кошница. Същевременно ценовия дефлатор на БВП има по-голям обхват, т.к. отчита не само цените на потребителските блага, а и цените на средствата за производство.
Друг показател за измерване на инфлацията е показателят темп на инфлация. Той показва скоростта, с която се повишава равнището на цените и се получава като от индекса на цените през текущата година се извади индекса на цените от базисната година и се раздели на индекса на цените от базисната година.
Ако инфлацията е процес на повишаване на равнището на цените, то обратното явление, процеса на понижаване на ценовото равнище се нарича дефлация.
Когато темповете на инфлация се снижават явлението се нарича дезинфлация.
Правилото на 70-те дава друга възможност да се правят пресмятания, чрез него се отговаря на въпроса, ако се запазят дадените темпове на инфлация след колко години цените ще се удвоят.170/1Poi
Инфлацията променя съотношението между номиналните и реалните парични величини. Реалната стойност на някоя парична величина се намира чрез разделянето на номиналната величина на индексът на цените. Този процес се нарича дефлиране. GNPr=GNPn/Rui
Изключение прави реалния лихвен %, които се получава като разлика между номиналния лихвен % и равнището на инфлация.
Всяка инфлация достига критична точка т.е. момент след който независимо от увеличението на получаваните пари хората могат да купят по-малко блага в сравнение с предходния период. Хората с фиксиран доход, работниците и служителите, достигат критичната точка на инфлация веднага след нейното започване. След тях се нареждат дребните производители и значително по-късно едрите собственици. Държавата също достига критичната точка на инфлацията, а това е моментът, който постъпленията от данъци в държавния бюджет растат, но с тях могат да се задоволяват все по-малко потребности.
Има 3 теории, които обясняват по различен начин причините за инфлацията. Първата теория разглежда инфлацията като паричен феномен.
ІІ теория – разглежда инфлацията като предизвикана от нарастването на AD, а ІІІ-теория свързва инфлацията с нарастващите съвкупни разходи в обществото.
І теория разглежда инфлацията като явление предизвикано от несъответствието между паричната маса в обръщението и потребностите от пари на реалната икономика. Тази теория се основава върху формулата на Фитлер. Той извежда закономерност, според която необходимите пари в обръщението са в права пропорционална зависимост от създадения БВП и в обратна зависимост от скоростта н обръщение на паричната единица.
Фитлер приема, че обема на създадените блага и скоростта на обръщение на паричната единица са const. От тук извежда закономерността, че когато парите в обръщение нараснат в същата пропорционалност ще нараснат и цените.
Като представител на класицизма Фитлер приема, че икономиката работи на границите на производствените си възможности и когато парите нараснат, това премества кривата на AD на дясно и нагори и равнището цените расте. Това можем да покажем със следната графика:
Теорията на инфлацията на търсенето разглежда влиянието на нарастването на AD на крайните блага върху равнището на цените. В случая се отчита преместването на кривата на търсенето на горе и на дясно под влияние не само количеството на парите в обръщението, но и под влияние на останалите фактори. Най-силно влияние върху равнището на цените оказва преместването на кривата на AD надясно, когато икономиката е достигнала потенциалното си равнище.
Инфлацията на разходите е нова, но много популярна теория. Тя показва защо цените растат и когато икономиката работи под потенциалните си възможности. Когато производствените разходи растат кривата на AS се премества наляво, БВП се съкращава, а равнището на цените расте.
Като причини за нарастване на разходите в тази теория се изтъкват:
А) монополът на профсъюзите – РЗ днес не е гъвкава, тя расте и с това растат и разходите;
Б) монополът на големия бизнес – монополите формират по-високи цени на междинните продукти и това поражда инфлация;
В) увеличаването на цените на суровините и материалите т.е. на световния пазар
5. Видове инфлация
Класификацията на инфлацията се прави по различни признаци. В зависимост от скоростта на инфлация тя се разделя на:
А) умерена – характеризира се с нарастване на цените до 10 на 100(10%) за година. Нарича се още пълзяща, нормална и дори полезна за икономиката. При нея покупателната стойност на парите в общи линии се запазва и няма риск за сключване на договори по номинални цени.
Б) Галопираща – цените се увеличават до 200% годишно. Разстройва стопанството и изисква договорите да са съобразени с очакваната инфлация или да се сключват в някаква твърда валута. Когато галопиращата инфлация се прояви хората ускорено материализират парите си, не ги отстъпват в заем по обикновена лихва, спестяванията на хората в национална валута се обезсмислят.
В) Хиперинфлация – астрономическо нарастване на количеството на парите в обръщение и на цените. Доходите и цените се разминават катастрофално. Спада благосъстоянието и на най-осигурената част от населението. Тя ускорява финансовия крах и засилва обществено политическия безпорядък. Появява се рядко по време на война или в следвоенните години.
От гледна точка на определящия фактор за възникване на инфлацията, тя се разделя на:
А) фискална (институционална) – свързана е с пускането в обръщение на допълнително количество пари за покриване на бюджетен дефицит;
Б) банково кредитна – резултат е от заличаването на границата между паричното и предлаганото обръщение. Банковите кредити увеличават масата на наличните средства и нарушават съотношението между стокови фондове и масата на парите. Тази инфлация завършва, когато не могат да се намерят кредитоспособни клиенти и става излишно предоставянето на заеми, защото предварително се знае, че няма да се върнат;
В) импортна – предизвикана е от повишаването на цените на внасяните стоки и услуги.
6. Последици от инфлацията
Условно последиците могат да се разделят на икономически и социални. Икономически са положителни или отрицателни. Когато ценовите промени ориентират икономиката към преструктуриране, инфлацията помага на стопанството да се усъвършенства. Повече обаче са негативните резултати, а именно:
А) Нарастване на цените – става неравномерно и това води до преразпределяне на парите между хората;
Б) Деформира съотношението между цените и прави икономиката хазартна;
В) Няма верни разчети, цените растат под влияние на често неуловими фактори, при което едни производители получават печалба за сметка на други.
Г) Повишаване на цените и доходите е неравномерно, доходите изостават и хората обедняват;
Д) Спестяванията загубват покупателната си сила и в национална валута се обезсмислят;
Е) Оборотът на парите се забавя, най-силно спада желанието на селяните да продават. Това ражда дефицит на хранителни стоки и още повече засилва инфлацията;
Ж) Инфлацията ражда неудовлетворение от работата, производителността на труда спада;
З) Социалните проблеми се изострят, започват стачки на хората им трябват пари за най-необходимото и търсят помощ от държавата, но тя не може да им я даде;
И) Безработицата расте и допълнително влошава положението на хората;
Й) Силно спада покупателната способност на паричните знаци;
7. Антиинфлационна политика – обхваща набор от антиинфлационни механизми. Историческия опит е обособил няколко основни механизма на антиинфлационна политика:
А) Пряк контрол върху цените и заплатите – правителството определя праг, до който могат да нарастват цените или ги замразяват. Едновременно с това замразяват и РЗ. Опитът показва, че този механизъм подтиска инфлацията, но не я премахва, защото причините, които я пораждат остават, а същевременно пазарните сили се деформират и това подкопава информационната функция на пазара;
Б) Монетаристите приемат, че инфлацията навсякъде е парично явление и затова намаляването на предлагането на пари е единствено лекарство срещу нея;
В) Бюджетната политика – за да се ограничи инфлацията бюджета не се използва за стимулиране на производството. Тази политика се подчинява на паричната политика, като главната й цел е да не се допуска растеж на паричната маса в обръщението.
Г) Лихвен % и валутен курс – когато е налице инфлация, лихвения % се повишава, спестяванията растат и намалява масата на парите за текущо потребление. При инфлация валутните курсове растат и това също намалява паричната маса в обръщение.
Крайна мярка за овладяване на инфлацията е въвеждането на валутен борд. Чрез него се ограничава бюджетния дефицит, забранява се печатането на нови парични емисии, финансовата система се стабилизира, засилва се контрола върху раздаваните кредити.
Опитът от борбата с инфлацията показва, че е необходимо да се използват в съчетание различни подходи и механизми, съобразно конкретната ситуация в страта, за да бъде ефективна антиинфлационата политика.
8. Крива на Филипс
Филипс е направил конкретно изследване на съотношението между темповете на инфлация и темповете на безработицата. Той е изучил безработицата и темповете на изпускане на номинална РЗ в обединено кралство за периода 1861-1957 и е извел крива, която показва връзката между годишните темпове и безработицата, инфлацията и РЗ. Краткосрочния модел на неговата крива графично изглежда така:
Краткосрочна крива на Филипс
С тази крива Филипс показва закономерността – намаляването на безработицата се съпровожда с нарастване на цените и на РЗ (инфлацията). От нея е направен генералния извод, че безработицата може да се намали, ако увеличи инфлацията. Колкото търсенето на стоки и услуги превиши предлагането, цените се увеличават. От гледна точка на трудовия пазар, това означава, че когато търсенето на работна сила расте в условията на ниска безработица, РЗ се повишава чувствително. Изводът на Филипс, че равнището на инфлация може да се снижи при увеличаване на безработицата, означава, че обществото трябва да избере или наставане на безработицата или нарастване на инфлацията. Емпирично доказва, че за снижаване на инфлацията с 1%, безработицата през годината трябва да е с 2% над естественото си равнище, а това означава реалния БВП да се снижи с 4% спрямо потенциалния.
Кривата на Филипс се използва през 70-те години за анализ на съотношението между темпа на безработица и темпа на инфлация за набелязване на конкретни мерки в икономическата политика на държавата. Доверието в кривата на Филипс се разклаща, когато се появява явлението стагфлация (това е ситуация, при която едновременно съжителстват висока инфлация и висока безработица при забавен темп на икономически растеж. За това през 80-те годи вниманието на икономистите се насочва към търсене на рошения на проблема стагфлация т.е. да се провежда такава стопанска политика, която да намали темпа на инфлация, да доведе до по-ефективно използване на ресурсите и да увеличи производствените възможности на стопанството.
Кривата на Филипс не може да обясни явлението стагфлация, т.к. при него зависимостта между темпа на безработица и темпа на инфлация не е обратна, а е права положителна. Тази ситуация се обяснява с шоковете в предлагането, кривата на AS се премества наляво което при неизменно AD поражда едновременно и висока безработица и висока инфлация. Преместването на кривата на AD наляво премества кривата на Филипс надясно и очертава нейната съвършена интерпретация т.е. издигащият се наклон на тази крива. Казаното можем да покажем графично така:
Съвършена интерпретация на кривата на Филипс
Светът, в който живеем днес е по-податлив на инфлация, причините за това са настъпилите институционални промени, концентрираната бизнес и синдикална власт. Цените и заплатите се движат само нагори и това изостря проблема за разработване на политически програми за овладяването на инфлацията.
Проблемите на заетостта и безработицата са изключително актуални за България за настоящия момент. Структурната форма, масовата ликвидация на големи производства и дейности, стесняват вътрешен и външен пазар за националните производствени блага, доведоха безработицата до критичните и граници. Това налага антиинфлационните мерки да се съчетават с политиката на заетостта.