"Бай Ганьо е герой тъкмо на тая съдбовна тъмнина, напластена в неговия вековен зоологически масов бит през робството - тъмнина на обществено-политическа рая, която сега е повикана на свобода, да устроява своя държава, свое съзнателно гражданство и свои култура, а не й стигат за това нравствени и социални добродетели и в масата, и в управниците." /с.38/
"И когато рисува лицето на Бай Ганьо Балкански, той рисува масовия герой, безличния тип. Затова винаги типизира ... Бай Ганьо мъчно се поддава на индивидуализация, защото всъщност той няма своя различна от масовата личност, защото е възможен само в неговата масовост, типичност, а не в неговата едноличност, индивидуалност - идеален носител на байганьовските качества. Оттук - другите лица, сродни на Бай Ганьо, са допълнение, разновидност на типа, по-несъвършени, разбира се... Носители на байганьовщината са различни лица, а тя е една и съща, тя е героят, есенцията... /с.125/
”... Бай Ганьо не е още личност. Нещо повече, той престава да бъде Бай Ганьо, щом се издигне до личност, до нравствено, съзнателно човешко общество. Той е маса, тълпа, която е идеална зоология и се ръководи изключително от няколко общи на човека инстинкти: за самосъхранение и приспособяване, да напълни стомаха, да задоволи пола, стремеж към наслаждение и доволство на човешкото животно, което затова - и в зависимост от обстоятелствата - е безскрупулно, хищно." /с.128/
”Писателското верую на Алеко Константинов е: изкуството в пряка служба на живота. Изкуството трябва да "възпява не звездите и луната", а да рисува реалната обществена действителност и да изобличава обществените пороци, т.е., да бъде социално изкуство, художествен реализъм." /с.154/
Автор: Александър Ненов
"И когато рисува лицето на Бай Ганьо Балкански, той рисува масовия герой, безличния тип. Затова винаги типизира ... Бай Ганьо мъчно се поддава на индивидуализация, защото всъщност той няма своя различна от масовата личност, защото е възможен само в неговата масовост, типичност, а не в неговата едноличност, индивидуалност - идеален носител на байганьовските качества. Оттук - другите лица, сродни на Бай Ганьо, са допълнение, разновидност на типа, по-несъвършени, разбира се... Носители на байганьовщината са различни лица, а тя е една и съща, тя е героят, есенцията... /с.125/
”... Бай Ганьо не е още личност. Нещо повече, той престава да бъде Бай Ганьо, щом се издигне до личност, до нравствено, съзнателно човешко общество. Той е маса, тълпа, която е идеална зоология и се ръководи изключително от няколко общи на човека инстинкти: за самосъхранение и приспособяване, да напълни стомаха, да задоволи пола, стремеж към наслаждение и доволство на човешкото животно, което затова - и в зависимост от обстоятелствата - е безскрупулно, хищно." /с.128/
”Писателското верую на Алеко Константинов е: изкуството в пряка служба на живота. Изкуството трябва да "възпява не звездите и луната", а да рисува реалната обществена действителност и да изобличава обществените пороци, т.е., да бъде социално изкуство, художествен реализъм." /с.154/