Личността на човекът цял живот се гради въз основа на няколко много важни фактора като семейството, приятелите ,хората с които общува, средата, в която израства. В процеса на развитието си всеки открива качества в себе си,които не е познавал , а може би не е осъзнавал, че притежава. От една страна това се дължи на неизбежната промяна в човека, а от друга-на тези човешки черти, които се крият дълбоко в нас и се проявяват най-чество в крайни моменти. Хора много и различни. И тъй като е невъзможно да коментирам всеки вид характер, то поне мога да акцентувам върху две крайностни човешки личности -Алеко Константинов в светлината на честността, исреността, съвестта,добротата и Бай Ганьо в сянката на алчността, нахалството, безсрамието, подлостта.
Всеки може да открие нещо Алеково и Бай Ганьово в себе си. Това са два примера , от които можем да се поучим и да преценим към коя от тези две личности повече се доближава нашата. В това двуборство човекът се стреми към високите духовни страни на Алеко,стреми се към постигане на Алековите идеали.
Алеко и Бай Ганьо са напълно противположни. Това убеждение се дължи на факта,че Бай Ганьовите качества никога не биха могли да бъдат толкова изразителни,ако бяха интерпретирани от някой като него. Само чисти очи като Алековите могат да забележат толкова много отрицателни черти в човека. Хората , на които Бай Ганьовото възпитание не прави лошо впечатление са неспособни да прозрат Алековата душа. Тази душа, която иска да ни научи, да ни покаже , какъв не трябва да бъде човека, за да не изглежда смешен в очите на другите , за да не бъде съжаляван, одумван или намразен. Такива незрящи хора са загубили едно от най-ценните неща в живота-това , което се гради с години, а именно- интелигентност, учтивост, търпимост, сдържаност - все качества характерни единствено за добре възпитаните хора, за хората, който са усвойли значимие неща на живота,за хората , който будят възхищение у събеседниците си, излъчват респект. Тези незрящи хора са истинските Бай Ганьовци , с които се срещаме всеки ден. Те могат да привлекат единствено възмутените погледи , те могат да събудят само отвръщение, съжаление или смях. Съпоставяйки тези крайностни характерни черти осъзнавам колко малко са Алековците и колко много Бай Ганьовците. Сега можем да разберем как да си отговорим на въпроса“Какъв съм аз? Алеко или Бай Ганьо?” Със сигурност точно и правилно дефиниран отговор няма да намерим, тъй като характера на човека не може да бъде точно определен , но може да видим на къде ще се наклони повече везната.
Това е поредната тема , която не може да бъде изчерпана поради своята многостранност, тя ще остане неразгадана до край както и много други такива теми, защото е обсъждана от различни хора – Алековци, Бай Ганьовци, полу Алековци, полу Бай Ганьовци и т.н. Бих искала да съм достатъчно изчерпателна по темата , но дори задачата да опиша подробно само един характер ме затруднява, тъй като както вече отбелязах , човек се мени, има много страни, които самият той не познава в себе си и най-малко някой друг би могъл да даде точно определение за характера му. А може би думите са прекалено недостатъчни, за да изразят с пълна сила всички качества , който човекът е способен да притежава, не знам. Но Сега е времето, когато всеки трябва да надникне в душата си, да отвори очите си широко, да се замисли над себе си, над това , в което се е превърнал, дали е стигнал прекалено далеч, или изобщо не е помръднал , а най-вече на къде ще се е запъти от днес нататък, защото трябва да станем повече Алековци и да намалим до минимум Бай Ганьовците.
Автор: Александър Ненов
Всеки може да открие нещо Алеково и Бай Ганьово в себе си. Това са два примера , от които можем да се поучим и да преценим към коя от тези две личности повече се доближава нашата. В това двуборство човекът се стреми към високите духовни страни на Алеко,стреми се към постигане на Алековите идеали.
Алеко и Бай Ганьо са напълно противположни. Това убеждение се дължи на факта,че Бай Ганьовите качества никога не биха могли да бъдат толкова изразителни,ако бяха интерпретирани от някой като него. Само чисти очи като Алековите могат да забележат толкова много отрицателни черти в човека. Хората , на които Бай Ганьовото възпитание не прави лошо впечатление са неспособни да прозрат Алековата душа. Тази душа, която иска да ни научи, да ни покаже , какъв не трябва да бъде човека, за да не изглежда смешен в очите на другите , за да не бъде съжаляван, одумван или намразен. Такива незрящи хора са загубили едно от най-ценните неща в живота-това , което се гради с години, а именно- интелигентност, учтивост, търпимост, сдържаност - все качества характерни единствено за добре възпитаните хора, за хората, който са усвойли значимие неща на живота,за хората , който будят възхищение у събеседниците си, излъчват респект. Тези незрящи хора са истинските Бай Ганьовци , с които се срещаме всеки ден. Те могат да привлекат единствено възмутените погледи , те могат да събудят само отвръщение, съжаление или смях. Съпоставяйки тези крайностни характерни черти осъзнавам колко малко са Алековците и колко много Бай Ганьовците. Сега можем да разберем как да си отговорим на въпроса“Какъв съм аз? Алеко или Бай Ганьо?” Със сигурност точно и правилно дефиниран отговор няма да намерим, тъй като характера на човека не може да бъде точно определен , но може да видим на къде ще се наклони повече везната.
Това е поредната тема , която не може да бъде изчерпана поради своята многостранност, тя ще остане неразгадана до край както и много други такива теми, защото е обсъждана от различни хора – Алековци, Бай Ганьовци, полу Алековци, полу Бай Ганьовци и т.н. Бих искала да съм достатъчно изчерпателна по темата , но дори задачата да опиша подробно само един характер ме затруднява, тъй като както вече отбелязах , човек се мени, има много страни, които самият той не познава в себе си и най-малко някой друг би могъл да даде точно определение за характера му. А може би думите са прекалено недостатъчни, за да изразят с пълна сила всички качества , който човекът е способен да притежава, не знам. Но Сега е времето, когато всеки трябва да надникне в душата си, да отвори очите си широко, да се замисли над себе си, над това , в което се е превърнал, дали е стигнал прекалено далеч, или изобщо не е помръднал , а най-вече на къде ще се е запъти от днес нататък, защото трябва да станем повече Алековци и да намалим до минимум Бай Ганьовците.