Алеко Константинов пише различни по вид произведения. Едни, от които са пътеписите. Той успява майсторски да въведе читателя в темята и да му предаде всички свои чувства и виждания.Именно пътеписът „До Чикаго и назад” ни кара да усетим тези чувства, да разберем живота на другия свят, да усетим полъха на красивото и необятното, олицетворяващо се в чудото на природата – Ниагарския водопад.
В какво се състои чудото на Ниагара? С какво тя е по-различна от другите водопади. А ето го и самия отговор:чудото се състои в необятната неземна красота на Американския водопад.Бушуващите силни води, се хвърлят от високо сякаш се гмуркат и се разхвърлят във всички посоки.
От другите водопади Ниагара е по различна, уникална и единствена. Никъде другаде няма водопад с такава площ и мощ, каращ те да забравиш всички проблеми и да се насладиш на водните запаси на недрата.
Авторът няма търпение да види „падащата грамада вода”, чувство на трепет и самоиронизиране се преплтат в неговите думи:„не съм любил и на зная какво сеща човек…и не зная какво сеща момакът като отива под венчилото…” Алеко е до такава степен развълнуван, че казва:„ако в този момент се отвореха небесата и свети Петър ме повикаше да ми отвори вратата на рая, бих му извикал:махни се с тоя твой рай, остави ме да видя Ниагара”
Мечтата на писателя да зърне чудно красивите води ще се сбъдне. Той не е предполагал, че някага ще се озове там, пред изящните форми на релефа, образували водопад. „Те са виделе Ниагара! И онази осемдесет годишна бабичка” – Казва Авторът, той знае, че със сбъдването на последното й желание може спокойно да си отиде от този свят.
Глухото бумтене на пенеща се вода, се усилва, наближават, слизат по едни стълби и ето, пред тях се откри пищтна гледка на скачащи води и къдри. Хипнотизиран от картината, разкриваща се пред него, чувстваше благоволение и радост – прилив на жизнена енергия. От мястото, от където съзирцават, Алеко наблюдава буйни къдрави снопове вливащи се в кипяща маса.
От канадския бряг се вижда водапада като требтяща маса от като трептяща маса от къдрави снопове и синьо-зелени ивици неразпенена, неразбита вода.
Върху една полукръгла вдлъбнатина с форма на подкона – островче, а в средата й непрекъснати купища пяна се лееха. „Долу ад! Нещо ври, кипи, беснува се, гърми.” Тук писателя разкрива мощта и силата на пленение на едноименния водопад – Ниагара.
Автора с много умел подбор на епитети, успява да създаде усещане у читателя сякаш той (читателя) е всред водите на р Виктория и чудатия американси водопад.
Автор: Александър Ненов
В какво се състои чудото на Ниагара? С какво тя е по-различна от другите водопади. А ето го и самия отговор:чудото се състои в необятната неземна красота на Американския водопад.Бушуващите силни води, се хвърлят от високо сякаш се гмуркат и се разхвърлят във всички посоки.
От другите водопади Ниагара е по различна, уникална и единствена. Никъде другаде няма водопад с такава площ и мощ, каращ те да забравиш всички проблеми и да се насладиш на водните запаси на недрата.
Авторът няма търпение да види „падащата грамада вода”, чувство на трепет и самоиронизиране се преплтат в неговите думи:„не съм любил и на зная какво сеща човек…и не зная какво сеща момакът като отива под венчилото…” Алеко е до такава степен развълнуван, че казва:„ако в този момент се отвореха небесата и свети Петър ме повикаше да ми отвори вратата на рая, бих му извикал:махни се с тоя твой рай, остави ме да видя Ниагара”
Мечтата на писателя да зърне чудно красивите води ще се сбъдне. Той не е предполагал, че някага ще се озове там, пред изящните форми на релефа, образували водопад. „Те са виделе Ниагара! И онази осемдесет годишна бабичка” – Казва Авторът, той знае, че със сбъдването на последното й желание може спокойно да си отиде от този свят.
Глухото бумтене на пенеща се вода, се усилва, наближават, слизат по едни стълби и ето, пред тях се откри пищтна гледка на скачащи води и къдри. Хипнотизиран от картината, разкриваща се пред него, чувстваше благоволение и радост – прилив на жизнена енергия. От мястото, от където съзирцават, Алеко наблюдава буйни къдрави снопове вливащи се в кипяща маса.
От канадския бряг се вижда водапада като требтяща маса от като трептяща маса от къдрави снопове и синьо-зелени ивици неразпенена, неразбита вода.
Върху една полукръгла вдлъбнатина с форма на подкона – островче, а в средата й непрекъснати купища пяна се лееха. „Долу ад! Нещо ври, кипи, беснува се, гърми.” Тук писателя разкрива мощта и силата на пленение на едноименния водопад – Ниагара.
Автора с много умел подбор на епитети, успява да създаде усещане у читателя сякаш той (читателя) е всред водите на р Виктория и чудатия американси водопад.