В пътеписа си До Чикаго и назад авторът Ал. Константинов ни показва начина на живот в другите части на света.Показва ни забележителностите,които пленяват човека.Пример за това е Ниагарския водопад. Ниагара е едно съвършено творение на природата,а природата е така необятна и величествена,така непринудена и чиста.Нима красотата й не надминава всичко останало,дори и величествените сгради издигнати от човека.Алеко Константинов внушава разликата между величието на Ниагара и цивилизацията.
С наближаването на водопада се чува силно бумтене,което с всяка измината секунда,с всеки изминал миг се усилва и превръща в мощен тътен,заглушаващ всички други звуци.Тътн,които възпрепятства да се чуе и най-близкия звук.Изумените наблюдатели отчаяно се мъчат да го преодолеят.Трябва да крещят за да се чуят, “Нещо ври,кипи,беснува се,гърми,като че потърсва цялата околност...” чрез тези думи Алеко ни помага да си представим страховитата сила и мощ на гиганта.
Сред тътена-една вечна,неспирна въртелешка,бясното движение на тази “кипяща пенлива маса” сякаш няма да спре никога.Снопове води и пяна падат,разотиват се,а след тях идват други и други и всичко се повтаря с такава скорост сякаш се стараят да стигнат първи.На свой ред и те умират за да не спре кръговрата.
Динамиката е така важна за Алеко,тя е смисъла на живота.С тази динамика,той ни кара да потръпнем от това вечно движение.
Долу,ниско водопада кипи,появява се едва зрима светлинка и колкото повече се издига нагоре,толкова по-красиво изглежда.Отначало като “елмаз прах”,а след това като прозрачна пара,която при докосване на слънчевите лъчи образува чудно красив мост над тъмната бездна.Мост,който е “полукръгла небесна дъга”,потопил двата си края в мътната вода.Водата долу “изиграла ролята си” прелива до мътно зелено.Като един живот замиращ и угасващ тя губи цвета си.”Едно безгранично благоволение” е изписано по лицата на посетителите.Те са пленени от Ниагара,от неговото величие и красота.”Като че не пред творението боже,а пред самия бог бяха изправени!...” с това свое сравнение Алеко изразява своето възхищение и преклонение пред тази дивна игра на природата.
Видял и почувствал красотата на природата Алеко Константинов я предава и на нас,за да се преклоним пред тази красота,величие и блясък.За да ни убеди,че по-велико нещо от природата-майка и създателка на тази земя няма.Най-малкото,което ние можем да сторим за нея е да обичаме,уважаваме,а тя ще продължава да ни радва с великолепните си творения.
Автор: Александър Ненов
С наближаването на водопада се чува силно бумтене,което с всяка измината секунда,с всеки изминал миг се усилва и превръща в мощен тътен,заглушаващ всички други звуци.Тътн,които възпрепятства да се чуе и най-близкия звук.Изумените наблюдатели отчаяно се мъчат да го преодолеят.Трябва да крещят за да се чуят, “Нещо ври,кипи,беснува се,гърми,като че потърсва цялата околност...” чрез тези думи Алеко ни помага да си представим страховитата сила и мощ на гиганта.
Сред тътена-една вечна,неспирна въртелешка,бясното движение на тази “кипяща пенлива маса” сякаш няма да спре никога.Снопове води и пяна падат,разотиват се,а след тях идват други и други и всичко се повтаря с такава скорост сякаш се стараят да стигнат първи.На свой ред и те умират за да не спре кръговрата.
Динамиката е така важна за Алеко,тя е смисъла на живота.С тази динамика,той ни кара да потръпнем от това вечно движение.
Долу,ниско водопада кипи,появява се едва зрима светлинка и колкото повече се издига нагоре,толкова по-красиво изглежда.Отначало като “елмаз прах”,а след това като прозрачна пара,която при докосване на слънчевите лъчи образува чудно красив мост над тъмната бездна.Мост,който е “полукръгла небесна дъга”,потопил двата си края в мътната вода.Водата долу “изиграла ролята си” прелива до мътно зелено.Като един живот замиращ и угасващ тя губи цвета си.”Едно безгранично благоволение” е изписано по лицата на посетителите.Те са пленени от Ниагара,от неговото величие и красота.”Като че не пред творението боже,а пред самия бог бяха изправени!...” с това свое сравнение Алеко изразява своето възхищение и преклонение пред тази дивна игра на природата.
Видял и почувствал красотата на природата Алеко Константинов я предава и на нас,за да се преклоним пред тази красота,величие и блясък.За да ни убеди,че по-велико нещо от природата-майка и създателка на тази земя няма.Най-малкото,което ние можем да сторим за нея е да обичаме,уважаваме,а тя ще продължава да ни радва с великолепните си творения.