Към системата на общата сетивност се отнасят усетът за допир, натиск и вибрации, температурният и болковият усет, както и усетът за положението на различни части на тялото една спрямо друга. Рецепторите на системата за обща сетивност са разпръснати из цялото тяло: кожа, лигавици, стави, мускули и сухожилия, вътрешни органи. Те може да се разделят на четири групи: 1) рецептори за допир, натиск и вибрации; 2) терморецептори; 3) болкови рецептори; 4) проприорецептори.
Усет за допир, натиск и вибрации. Рецепторите за допир, натиск и вибрации са механорецептори. Те служат за възприемане на различни по характер механични дразнения: както по-слаби (допир), така и по-интензивни (натиск). Някои от рецепторите са в състояние да възприемат и периодично повтарящи се механични дразнения (вибрации). Рецепторите за допир, натиск и вибрации са разположени в кожата и лигавиците, а така също и в някои по-дълбоко разположени тъкани . 1 и фиг. 2).
Съществуват различни видове рецептори за допир, натиск и вибрации. Една част от тях са свободни нервни окончания, а друга - специализирани рецептори, като телца на Фатер-Пачиии, телца на Майснер и др. Вчддействието на механичния дразнител причинява деформация на нервното окончание, вследствие на което възниква рецепторен потенциал.
Той е слаб електричен сигнал, който се поражда в рецепторите в резултат на нанесеното дразнене. Рецепторният потенциал се последва от серия нервни импулси, които се предават по сетивните нерви до централната нервна система.
Чрез добре обособен път, разположен в задните части на бялото вещество на гръбначния мозък, сетивната информация стига през хълма на междинния мозък до първичната соматосетивна кора. Чрез усета за допир, натиск и вибрации човек възприема формата и размера на обектите, които се докосват до тялото, установява вида на тяхната повърхност (гладка, грапава), а така също и посоката им на движение, ако обектите са движещи се.
Рецепторите за допир и натиск бързо се адаптират. Адаптацията (привикването) е процес, при който рецепторите престават да отговарят, независимо от това, че адекватният за тях дразнител продължава да действа. Така се обяснява фактът, че човек престава да усеща дрехите си скоро след тяхното обличане.
Температурен усет. Осъществява се чрез терморе-цепторите. Терморецепторите служат за възприемане на различни по характер топлинни въздействия. Те биват два вида: рецептори за студено и рецептори за топло. Рецепторите за студено са повече на брой от рецепторите за топло и са разположени по-повърхностно в кожата. Те са особено многобройни в областта на лицето. Рецепторите за топло са 5-10 пъти по-малко от рецепторите за студено. Те са разположени в по-дълбоките слоеве на кожата.
Рецепторите за студено реагират на температури в диапазона между 10 °С и 35 "С, а рецепторите за топло - на температури в диапазона между 30 °С и 50 °С. Както се вижда от посочените данни, при някои температури се възбуждат едновременно и двата вида терморецептори. Определянето на температурата в тези случаи се извършва в по-висшите звена на системата на общата сетивност. То се основава на сравняване на относителния дял на възбудените рецептори от единия и от другия вид. При температури под 10 °С и над 50 "С се възбуждат и болковите рецептори.
Болков усет. Осъществява се чрез болковите рецептори, които са разположени както по повърхността, така и в дълбочина на човешкото тяло. Болковите рецептори са свободни нервни окончания, които се възбуждат от стимули с увреждащ характер. Те може да са механични (срязване, пробождане, разтягане), термични (изгаряне, измръзване) или химични (въздействие на киселини и основи, недостатъчност на О2 и др.).
Болката е естествена защитна реакция на организма. Тя включва реакции, отстраняващи увреждащия фактор, който я предизвиква. Докосването с ръка на горещ предмет например поражда чувство на болка. Дразненето на болковите рецептори рефлексно води до отдръпване на ръката от горещия предмет. Така се предотвратява трайното увреждане на тъканите от високата температура. В този случай болката има защитен характер. Ако обаче болката продължи твърде
дълго време, тя загубва полезния си характер. Дълготрайната болка, особено болката, изхождаща от вътрешните органи, се придружава от редица вегетативни явления: гадене, повръщане, спадане на кръвното налягане. Болковите сетивни пътища дават множество разклонения към мрежестата формация на мозъка , която поддържа кората в бодро състояние. Поради тази причина продължителната болка води до безсъние. В такива случаи се налага използването на лекарства, които премахват болката.
Усет за движение и за разположение на отделни части на тялото. Ако се замисли, човек може да прецени дори и със затворени очи какво положение заемат в даден момент частите на неговото тяло (ръце, крака), дали те се движат, или са неподвижни и т.н. Този усет се осъществява от проприорецепторите. Тези рецептори са разположени в мускулите, ставите и сухожилията. Функцията им е разгледана при Сетивна система за равновесие и движение.
Автор: Александър Ненов
Усет за допир, натиск и вибрации. Рецепторите за допир, натиск и вибрации са механорецептори. Те служат за възприемане на различни по характер механични дразнения: както по-слаби (допир), така и по-интензивни (натиск). Някои от рецепторите са в състояние да възприемат и периодично повтарящи се механични дразнения (вибрации). Рецепторите за допир, натиск и вибрации са разположени в кожата и лигавиците, а така също и в някои по-дълбоко разположени тъкани . 1 и фиг. 2).
Съществуват различни видове рецептори за допир, натиск и вибрации. Една част от тях са свободни нервни окончания, а друга - специализирани рецептори, като телца на Фатер-Пачиии, телца на Майснер и др. Вчддействието на механичния дразнител причинява деформация на нервното окончание, вследствие на което възниква рецепторен потенциал.
Той е слаб електричен сигнал, който се поражда в рецепторите в резултат на нанесеното дразнене. Рецепторният потенциал се последва от серия нервни импулси, които се предават по сетивните нерви до централната нервна система.
Чрез добре обособен път, разположен в задните части на бялото вещество на гръбначния мозък, сетивната информация стига през хълма на междинния мозък до първичната соматосетивна кора. Чрез усета за допир, натиск и вибрации човек възприема формата и размера на обектите, които се докосват до тялото, установява вида на тяхната повърхност (гладка, грапава), а така също и посоката им на движение, ако обектите са движещи се.
Рецепторите за допир и натиск бързо се адаптират. Адаптацията (привикването) е процес, при който рецепторите престават да отговарят, независимо от това, че адекватният за тях дразнител продължава да действа. Така се обяснява фактът, че човек престава да усеща дрехите си скоро след тяхното обличане.
Температурен усет. Осъществява се чрез терморе-цепторите. Терморецепторите служат за възприемане на различни по характер топлинни въздействия. Те биват два вида: рецептори за студено и рецептори за топло. Рецепторите за студено са повече на брой от рецепторите за топло и са разположени по-повърхностно в кожата. Те са особено многобройни в областта на лицето. Рецепторите за топло са 5-10 пъти по-малко от рецепторите за студено. Те са разположени в по-дълбоките слоеве на кожата.
Рецепторите за студено реагират на температури в диапазона между 10 °С и 35 "С, а рецепторите за топло - на температури в диапазона между 30 °С и 50 °С. Както се вижда от посочените данни, при някои температури се възбуждат едновременно и двата вида терморецептори. Определянето на температурата в тези случаи се извършва в по-висшите звена на системата на общата сетивност. То се основава на сравняване на относителния дял на възбудените рецептори от единия и от другия вид. При температури под 10 °С и над 50 "С се възбуждат и болковите рецептори.
Болков усет. Осъществява се чрез болковите рецептори, които са разположени както по повърхността, така и в дълбочина на човешкото тяло. Болковите рецептори са свободни нервни окончания, които се възбуждат от стимули с увреждащ характер. Те може да са механични (срязване, пробождане, разтягане), термични (изгаряне, измръзване) или химични (въздействие на киселини и основи, недостатъчност на О2 и др.).
Болката е естествена защитна реакция на организма. Тя включва реакции, отстраняващи увреждащия фактор, който я предизвиква. Докосването с ръка на горещ предмет например поражда чувство на болка. Дразненето на болковите рецептори рефлексно води до отдръпване на ръката от горещия предмет. Така се предотвратява трайното увреждане на тъканите от високата температура. В този случай болката има защитен характер. Ако обаче болката продължи твърде
дълго време, тя загубва полезния си характер. Дълготрайната болка, особено болката, изхождаща от вътрешните органи, се придружава от редица вегетативни явления: гадене, повръщане, спадане на кръвното налягане. Болковите сетивни пътища дават множество разклонения към мрежестата формация на мозъка , която поддържа кората в бодро състояние. Поради тази причина продължителната болка води до безсъние. В такива случаи се налага използването на лекарства, които премахват болката.
Усет за движение и за разположение на отделни части на тялото. Ако се замисли, човек може да прецени дори и със затворени очи какво положение заемат в даден момент частите на неговото тяло (ръце, крака), дали те се движат, или са неподвижни и т.н. Този усет се осъществява от проприорецепторите. Тези рецептори са разположени в мускулите, ставите и сухожилията. Функцията им е разгледана при Сетивна система за равновесие и движение.