В началото на двадесет и първи век сме свидетели на самодоволни изводи на учени от различни сфери на науката, които напомнят на заявленията в края на 19-ти век, когато се е смятало, че почти всички физични закони са известни и остава да бъдат пояснени само някои дребни неточности около тях. В началото на 20-ти век, обаче, стават толкова много нови открития, че науката за света, която привидно била изчерпана, се оказала в началото на своето развитие.
Днес, в началото на 21-ви век, има достатъчно основания да поставим голяма част от физичните, химичните и биологичните закони под въпрос, както и самото развитие на земята и цивилизациите.
Да се върнем в самото начало – произхода на човека. Според общоприетата теория на Чарлз Дарвин и неговия труд “Произходът на човека и половият отбор”, човекът произлиза от маймуната. Еволюцията е приета за даденост и на нея се основават повечето от новите открития. Основен конкурент на еволюционната теория обаче е теорията за сътворението.
Според Библията, човекът е бил сътворен от Бог и така е било поставено началото на човечеството. Имаме две теории, които, освен че си противоречат, и до момента не са доказани научно и с неоспорими факти. Въпреки това и двете се приемат като истинно твърдение, като вярващите подкрепят Сътворението, а учените - Еволюцията. Ще разгледаме и двете теории, като започнем с Еволюцията. Или по-точно, защо най-голямата лъжа продълважа да обитава учебниците и научните трудове. Отговорът не е толкова труден – Еволюцията представлява фундаментален камък в кулата на световното знание и ако този камък бъде отместен, цялото натрупано знание до момента ще бъде върнато в самото си начало търсейки обяснения на много и важни въпроси.
Защо еволюцията е невъзможна?
Елементарни познания по статистика могат да помогнат при изчисляването на вероятността да се случат следните събития по едно и също време и на едно и също място: 1. Възникването на една и съща мутация у маймуни.
Да приемем, че това е възможно.За да се оплодят обаче е необходимо тези два мутирали екземпляра да са мъжки и женски, което значително намалява вероятността,а за да дадат поколение, те трябва да имат контакт помежду си, което предполага, че трябва да обитават един и същи или поне близки ареали. Дотук, ако бъде изчислена веротятността тези събития да се случат едновременно, то гарантирано цифрата ще клони значително към нула. Но нека приемем, че това се е случило и всичко е протекло като по план направен от Дарвин. Тогава започват да говорят фактите, които определено не са в полза на Еволюцията.
Науката в древните цивилизации
Нека обърнем внимание на Шумерите. Според последните открития в земите около реките Тигър и Ефрат обитавани от Шумерите са открити шокиращи данни за цивилизацията по онова време. Преди повече от 6000 г. пр. Хр. Шумерите можели да обработват различни метали, използвали множество сплави. Металургията и метало -леенето нямаше да са възможни без горивата захранващи пещите им. Горивата, които осигурили технологично превъзходство на Шумерите били битум и асфалт, петролни продукти, които естествено се срещали на повърхността в много райони на Месопотамия. Р.Дж. Форбс доказва в своя труд “Битумът и петролът в древността”, че използването на нефтени продукти по времето на Шумер е значително повече отколкото в по-късните цивилизации. Освен рафинирането и металургията в Шумер процъфтявали и медицината, и астрономията. Множество са плочките описващи слънчевата система:
На плочката вляво са показани шумерски богове. Горе вляво се вижда схема на слънчевата система. Астрономи са анализирали плочката и като резултат от това са представили схемата вдясно. Самият факт, че Шумерите са знаели броя на планетите, относителните им размери, това че те се въртят около слънцето, показва високо ниво на развитие на астрономията.
Потоп или звездна катастрофа?
Не по-малко развити са Маите. В “Библия на маите” (известна още като Пополвух, Библия на света, Книга за вселената) не се подлага на никакво съмнение разположението на Слънцето и планетите в слънчевата система. Там се описва престоя на “боговете” на планетата Нибиру, сътворяването на човека на същата планета, орбитата на планетата която съвпада с описаната от Шумерите епилептична орбита на Нибиру. В същата книга се описва слизането на боговете и новите хора на земята и звездната катастрофа, при която Нибиру експлодира. Звучи фантастично и прекалено далече от реалността, в която живеем. Но нека проследим събитията в повечето митологии и свещени книги за това събитие.
Битие (7:10-13) След седемте дена потопните води дойдоха на земята. В шестстотната година на Новия живот, във втория месец на седемнайсетия ден (27) от месеца, в тоя ден се раззинаха всички извори на голямата бездна и окната небесни се отвориха. И валя дъжд на земята четиридесет дена и четиридесет нощи.”
Ето как думите на древни китайски летописи са описали този катаклизъм известен ни от Библията като Потоп:
“... Опората на небето се срутила. Земята била разтърсена из основи. Небето започнало да се накланя към север. Слънцето, Луната и звездите променили пътя на движението си. Целият ред на Вселената се объркал. Слънцето било затъмнено, а планетите променили своите пътища”.
Историкът М.Теренций описва потопа цитирайки древен източник по следниа начин: “Звездата Венера променила своя цвят, размери, форма, вид и курс, което не се било случвало никога нито преди, нито след това.” И в Юдея съществува подобна версия, при която Бог “променил местата на 2 звезди в Съзвездието”.
Още множество източници описват Потопа или както ще я наричаме занапред – катастрофата. Записването на това събитие от множество народи показва недвусмислено, че такова събитие е съществувало. Но по-интересното е, че освен прекрасното описание на измененията, които настъпили на земята ,в древните писания се говори и за настъпилите промени в слънчевата система. Интересно е как древните народи са знаели какво всъщност става? Как са успели да предскажат кога ще се случи катастрофата, колко време ще продължи тя и как биха могли да бъдат предпазени? Във всички изброени досега източници, в които се споменава катастрофата, се описва и човек, който е предупреден от боговете за предстоящата катастрофа и е бил научен как да създаде средство (наречено в библията “Ноевия ковчег”), чрез което да преживее катастрофата.
Отговорите на тези въпроси се крият отново в древните книги. Известният арабски учен Абу Балкхи писал, че в навечерието на потопа мъдреци, предвиждайки катастрофата, “построили в Долен Египет много пирамиди от камък, за да се спасят там през време на наближаващата гибел. Две от пирамидите превъзхождали останалите, те били 400 лакти високи и по толкова широки и дълги. Изградени били от големи шлифовани мраморни блокове, прилепени един към друг така плътно, че местата на съединяването били едва забележими.” Вътре в пирамидите били изписани различни сведения за удивителните знания, които мъдреците искали да запазят.
Друг арабски историк – Мусуди, който се позовал на недостигнали до нас източници пише: “Сурид, построил две големи пирамиди и заповядал на жреците да скрият в тях записи на техните знания и онова, което те са достигнали в различните изкуства и науки. Той записал също и положението на звездите, техните цикли...”
Древноегипетският историк Манетон съобщава за текстове съдържащи важни знания, които при приближаването на катастрофата били записани от една легендарна личност – мъдрецът Тот. По-късно Тот влиязъл в пантеона на египетските, богове според думите на Манетон, “направени от Тот, от първия Хермес, на свещен език, със свещени знаци, били преведени след потопа... (пропуска в ръкописа) ... и записани с йероглифи.”
Древният историк и учен Йосиф Флавей писал за мъдреците, които “открили науката за небесните тела и устройството им”. Те били предупредени за приближаваща катастрофа, за гибелта “отчасти от силата на огъня, и отчасти следствие на огромно количество вода. За да не бъдат забравени техните открития и да не загинат преди хората да се запознаят с тях, те издигнали два стълба – един от тухли, друг от камък и записали върху тях съобщение за своето откритие.” Това било направено с оглед, ако тухленият стълб загине при наводнението, каменният, оставайки невредим, да даде възможност на хората да се запознаят с надписа. По думите на Флавей, каменният стълб още съществувал по негово време т.е. през 1-ви век от новата ера.
Според книгите Бхагавата-Пурана и Агни-Пурана, Индийските Веди също представлявали книги на знанието, написани преди потопа. Вавилонският историк Бероз пише: “Когато цар Ксисутрос бил предупреден за предстоящия потоп, той заповядал да напишат “история на зараждането, развитието и завършека на всички неща” и да я заровят в града на слънцето Сипар”. След потопа Ксисутрос и спътниците му “намерили книгите, написали много нови книги, построили храмове и отново основали Вавилон”.
Всичко това ни навежда на мисълта, че важността на притежаваното от древните знание е било причина то да бъде многократно записвано, което се извършва на носители, които биха издържали на катаклизъм, какъвто предстоял. Ако днес бъде предречено, че следва потоп, който да унищожи повечето от жители на земята, то на какви носители ще запишем нашите знания? Едва ли ще бъде на цифров носител ( CD, DVD, MOD и т.н). определено няма да бъде и на материали, които биха могли да изгният, изгорят, или да бъдат трайно повредени от предстоящото бедствие. Какво ли биха си мислили хората след 2000-3000 ако намерят някои от записките ни? Че сме били примитивни и не сме имали възможност да запишем знанията си по електронен път? Точно така, както ние мислим, че древните цивилизации са били примитивни. Това е общото схващане, но фактите в древните анали не говорят в подкрепа на това твърдение.
Знания изпреварили времето си
Астрономия:
Маите са изчислили, че периода на въртене за Земята около Слънцето е равен на 365.242 129 денонощия, според Грегорянския календар този период е 365.242 500 денонощия, а според последни изчисления с модерна техника е установено, че продължителността на годината е 365.242 198 денонощия. Маите са знаели продължителността на лунния месец с точност до 0.0004 дена.
В Шумер пък знаели времето на завъртането на Луната с точност до 0.4 секунди. Продължителността на годината определяли на 365 дни, 6 часа и 11 минути, което се различава от продължителността на годината определена днес само с 3 минути.
Хипарх, живял преди 2000 години. е могъл да почерпи свединия за лунната орбита, която му била известна с точност до 1/1000 от градуса.
Според Диоген Лаертски у египтяните имало записани 373 слънчеви затъмнения и 832 лунни. Изчисленията показват, че за да се получи такъв брой затъмнения са правени наблюдения не по-малко от 10 000 години. Някои историци по астрономия смятат, че наблюденията са били правени по-рано от 15 000 години пр. Хр.
През XVIII век живял авторът на “Пътешествията на Гъливер” – Суифт. Той се интересувал от древни учения, от странни книги и ръкописи. Дали не е почерпил от тях сведенията за двата спътника на Марс, много преди те да бъдат открити от астрономите 156 години след като ги е описал Суифт!
В “Кабала” (“Книга на Зохар”) пише: “Цялата обитаема Земя се върти подобно на кръг. Едни от жителите се намират отдолу – другите отгоре. Докато в едни райони на земята е нощ, в други е ден, а когато хората на едни места виждат зазоряването, над други се спуска вечерният здрач”. При това “Кабала” се позовава на по-древни източници.
Математика:
Понятието “милион” е било прието в европейската математика през 19-ти век. Но то е било известно на древните египтяни, които дори са имали специален знак за означаването му.
Числото “пи”, известно още като числото на Лудолф, който е открил съотношението на дължината на окръжността към диаметъра й. ни е известно от XVII в. Но в музея на изобразителните изкуства в Москва се пази папирус който ясно показва, че и на древните египтяни то е било известно. Оказва се, че това число са знаели и Шумерите, както и теоремата на Питагор, която била “открита” от него след повече от 1000 години.
В Шумер има математически ред, крайният сбор на който е числото 195 955 200 000 000.Това е било число, с което европейската наука не е умеела да оперира дори и по времето на Декарт и Лайбниц.
Металургия:
Както е известно, бронзът представлява сплав от мед и калай. От само себе си се разбира, че отделната употреба на медта и калая би трябвало да предшества появяването на тяхната сплав. Хората би трябвало да употребяват изделия от мед хилядолетия преди да открият, че могат да получат сплав с удивителна якост, ако към медта добавят 1/10 калай. Но фактически в Европа не е имало меден век, изделия от мед са извънредно редки. А изделия от бронз се появяват внезапно и се разпространяват повсеместно. Също така първите изделия от бронз били направени с удивителен майсторлък. Не си личи, че е имало и несполучливи опити за създаването на тази сплав, както и да на обучение във времето.
В Китай има гробница на известният пълководец Чжоу-Чуж ( 265-316 г сл. Хр.). Когато бил направен спектрален анализ на някои елементи на орнаменти на гробницата, резултатът се оказал толкова неочакван, че анализът трябвало да бъде повторен няколко пъти. Но грешка нямало. Орнаментът бил от сплав, съставена от 10% мед, 5% магнезий и 85% - алуминий. Последното било най-невероятното. Първият алуминий, както знаем, бил получен едва през 1808г., когато за това била приложена електролиза. Следователно, трябва да допуснем, че преди 1600 години е бил известен друг начин за получаване на алуминий, който съвременната наука безуспешно търси. Другият вариант е да приемем, че преди 1600 години е бил известен начин за получаване и използване на електрическа енергия.
Медицина:
Ваксината против едра шарка е била открита от европейската наука в края на XVIII – началото на XIX век. Но на древните тя е добре известна. Ето как се описва ваксинирането против едра шарка в една от най-древните санскритски книги “Сакатайа Грантхам”: “Вземете с върха на ножа от съдържание на гнойна пъпка и го вкарайте в ръката на човека, като го смесите с кръвта му. Ще се появи треска, но болестта ще премине много леко и без никакви опасни последици...”
Въпреки всичките теории и опити на еволюционистите да докажат твърденията на Дарвин, все още няма сериозни доказателства еволюцията да е била реален процес. Ако такъв е съществувал, то явно трябва много сериозно да преразгледаме годините и етапите на нейното протичане, защото все повече факти доказват съществуването не само на “разумен човек”, а и на високо развити цивилизации в годините, когато те би трябвало да са първобитни или изобщо да не са съществували.
Използвана литература:
1. Библия
2. Свещения коран
3. Загадки на най-старата история, Ал.Габровски, Народна просвета, София 1979
4. Каменната ера е била различна, Ерих фон Деникен
5. Засяване от космоса, Ерих фон Деникен
6. Пътуване до Кирибати, Ерих фон Деникен
7. Спомени от бъдещето, Ерих фон Деникен
8. 12-та Планета, Закария Сичин
9. Стълба към небето, Закария Сичин
10. Боговете са били астронафти, Ерих фон Деникен
11. Тибетско Евангилие, София 1998
12. Денят в който боговете дойдоха, Ерих фон Деникен
13. Посланието на Наска, Ерих фон Деникен
14. Произходът на човека и половият отбор, Чарлз Дарвин
15. Материали от интернет