За да се изследва независимото унаследяване на дадени признаци в едно поколение, се използва така наречения Генеричен анализ. Основоположник на Генетичния анализ е Грегор Йохан Мендел, австрийски ботаник и монах („баща на генетиката“).
Дадени признаци, които са детерминирани от гени, намиращи се в различни хомоложни двойки, се унаследяват независимо едни от други.
Първият Закон на Мендел гласи следното:
- Закон за доминирането (еднообразието на хибридите в първо поколение(F1)) - хибридите в първо поколение притежават фенотипния признак на едната от двете родителски форми.
Вторият Закон на Мендел гласи следното:
- Закон за Независимото Унаследяване на Признаците - различните признаци, детерминирани от различни гени, се предават от родителите независимо един от друг в поколението. Това е биологична селекция на определен алел от алената двойка в гена за даден признак, която не е свързана по никакъв начин със селекцията на друг алел за друг признак в отделен ген.
Чиста Линия - при чистата линия не се наблюдава разпадане на признаците в потомството при кръстосването й с друга чиста линия. Чистата линия показва константно унаследяване на даден признак в редица поколения.
Монохибридно кръстосване - проследява се унаследяването само на един признак. Разпадането във второто поколение (F2) по фенотип е 3:1, а по генотип е 1:2:1.
Дихибридно кръстосване - проследява се унаследяването на два признака. Протичат все едно 2 отделни монохибридни кръстосвания. разпадането във второто поколение (F2) по фенотип е (9:3:3:1), а по генотип е (1:2:1:2:4:2:1:2:1).
Формирането на гаметите се осъществява от случайното комбиниане на майчиния и бащиния генетичен материал.
Броят гамети се определя по формулата 2 на "n"-та степен, където n е броят на гените в хетерозихотно състояние. Пример 1: АаBb => 2(2) =4 типа гамети (броят на гените в хетерозиготно състояние е 2 (Аа и Bb). Когато се повдигне на втора степен, тават типовете гамети 4 на брой.
Пример 2: AaBbCCDdEe => 2(4) = 16 типа гамети.
Хомозиготно състояние - състояние, в което в генотипа има еднакви алели на даден ген (АА, aa, bb, BB).
Хетерозиготно състояние - състояние, в което в генотипа има различни алели на даден ген (Aa, Bb, Dd).
Фенотип - фенотипът представлява съвкупността от видимите външно белези на даден вид организъм, които са обусловени от определен генотип.
Генотип - генотипът представлява съвкупността от всички гени, които се намират в даден организъм или по-точно в молекулата на ДНК. генът е участък (фрагмент) от молекулата на ДНК, който кодира функционална РНК молекула, матрична, рибозомна и транспортна, както и прилежащите й контролни последователности.
Алел - нарича се още алтернативно функционално състояние на гена. Алелът е една от формите на различните състояние на един ген и определя различни фенотипни белези.
Автор: Албена Иванова
Дадени признаци, които са детерминирани от гени, намиращи се в различни хомоложни двойки, се унаследяват независимо едни от други.
Първият Закон на Мендел гласи следното:
- Закон за доминирането (еднообразието на хибридите в първо поколение(F1)) - хибридите в първо поколение притежават фенотипния признак на едната от двете родителски форми.
Вторият Закон на Мендел гласи следното:
- Закон за Независимото Унаследяване на Признаците - различните признаци, детерминирани от различни гени, се предават от родителите независимо един от друг в поколението. Това е биологична селекция на определен алел от алената двойка в гена за даден признак, която не е свързана по никакъв начин със селекцията на друг алел за друг признак в отделен ген.
Чиста Линия - при чистата линия не се наблюдава разпадане на признаците в потомството при кръстосването й с друга чиста линия. Чистата линия показва константно унаследяване на даден признак в редица поколения.
Монохибридно кръстосване - проследява се унаследяването само на един признак. Разпадането във второто поколение (F2) по фенотип е 3:1, а по генотип е 1:2:1.
Дихибридно кръстосване - проследява се унаследяването на два признака. Протичат все едно 2 отделни монохибридни кръстосвания. разпадането във второто поколение (F2) по фенотип е (9:3:3:1), а по генотип е (1:2:1:2:4:2:1:2:1).
Формирането на гаметите се осъществява от случайното комбиниане на майчиния и бащиния генетичен материал.
Броят гамети се определя по формулата 2 на "n"-та степен, където n е броят на гените в хетерозихотно състояние. Пример 1: АаBb => 2(2) =4 типа гамети (броят на гените в хетерозиготно състояние е 2 (Аа и Bb). Когато се повдигне на втора степен, тават типовете гамети 4 на брой.
Пример 2: AaBbCCDdEe => 2(4) = 16 типа гамети.
Хомозиготно състояние - състояние, в което в генотипа има еднакви алели на даден ген (АА, aa, bb, BB).
Хетерозиготно състояние - състояние, в което в генотипа има различни алели на даден ген (Aa, Bb, Dd).
Фенотип - фенотипът представлява съвкупността от видимите външно белези на даден вид организъм, които са обусловени от определен генотип.
Генотип - генотипът представлява съвкупността от всички гени, които се намират в даден организъм или по-точно в молекулата на ДНК. генът е участък (фрагмент) от молекулата на ДНК, който кодира функционална РНК молекула, матрична, рибозомна и транспортна, както и прилежащите й контролни последователности.
Алел - нарича се още алтернативно функционално състояние на гена. Алелът е една от формите на различните състояние на един ген и определя различни фенотипни белези.